Фонология – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Фонологията изучава организацията и употребата на звуковете в естествените езици. Фонологичната система на един език включва описание на звуковете и техните характеристики, а също и правилата, които определят как звуковете си взаимодействат.

Фонология и модели[редактиране | редактиране на кода]

В класическата фонология централно място заемат фонемите и техните възможни комбинации. В стандартната генеративна фонология централни са отличителните характеристики. Потокът на речта е обрисуван като линейна последователност от отделни звукове-сегменти, като всеки сегмент е композиран от едновременно проявяващи се черти/характеристики, докато при нелинеарните фонологични модели потокът на речта е представен като многостранна (пространствна) не просто линеарна последователност от звукови сегменти. Началото на тези нелинеарни модели дава генеративната фонология. Нелинеарни модели са аутосегментната фонология, метричната фонология и лексикалната фонология. Фонологията е наука, която изследва формата, структурата на звуковия строеж, т.е. говорния звук и суперсегментните явления на речта от гледище на тяхната лингвистична функция в процеса на говорната комуникация. Нейната задача е да установи и систематизира онези звукови сегменти, които, противопоставяйки се един на друг в определен език, осигуряват различие в звуковата обвивка на морфемите и словоформите. С този си аспект фонологията се различава от фонетиката, чиято основна задача е да изследва говорния звук от гледище на неговата материална реализация – артикулационни движения, акустичен състав, слухова идентификация и др.

Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.