Фантазия-импромптю – Уикипедия

Главната мелодия от Фантазия-импромптю

Фантазия-импромптю в до диез минор, Op. posth. 66 е соло композиция за пиано. Композирана е през 1834 г. и е публикувана посмъртно през 1855 г., въпреки че Шопен е наредил никои от ръкописите да не се публикуват. Въпреки негативни коментари, Фантазия-импромптю е една от най-често изпълняваните композиции на Фредерик Шопен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Фантазия-импромптю е написана през 1834, както и Четирите мазурки (Op. 17), но за разлика от тях, Шопен така и не публикува тази своя композиция. Вместо това Юлиан Фонтана я публикува посмъртно, заедно с други валсове Opp. 69 и 70. Не е ясно защо Шопен не я е публикувал. Джеймс Хънекер нарича части от произведението „блудкави“ и „без благородство“[1].

Форма[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. James Huneker (1900). "Chopin: The Man and His Music"