Титан II – Уикипедия

Титан II
Данни за ракетата
Функция	ракета-носител
Производител	Мартин
Оператор	НАСА
Програма	Джемини
Страна	САЩ
Размери
Височина	31,4 m
Диаметър	3,05 m
Маса	154 000 kg
Степени	2
Товароносимост	4000 kg
Подобни ракети
Фамилия	Титан
История на изстрелванията
Статус	снета от въоръжение
Общо изстрелвания	106
Успешни	101
Неуспешни	5
Първи полет	12 март 1962 г.
Последен полет	18 октомври 2003 г.
Първа степен
Двигатели	2 × LR-87
Тяга	1900 kN
Импулс	258 s
Време на работа	156 s
Гориво	аерозин
Втора степен
Двигатели	LR-91
Тяга	445 kN
Импулс	316 s
Време на работа	180 s
Гориво	аерозин
Тактически данни
Базиране	шахта
Обсег	15 000 km
Точност	0,5 km
Бойна глава	термоядрена
Мощност	9 МТ
Титан II в Общомедия

Титан ІІ (на английски: LGM-25C Titan II) е американска течногоривна двустепенна ракета-носител, част от семейството Титан. Използвани са като стратегически междуконтинентални балистични ракети и като носител в програмата на НАСА Джемини, под името Титан GLV (на английски: Gemini Launch Vehicle, съкр. GLV).

Титан ІІ[редактиране | редактиране на кода]

Титан ІІ е междуконтинентална балистична ракета с радиус на действие 15 000 км, произведена от Мартин за USAF.

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Разработката на тази балистична ракета стартира в края на 50-те години на 20 век. Тя е дълбока модификация на ракетата Титан I. Новата ракета е представена от компанията – производител през юни 1960 г. Първия изпитателен старт на ракетата е през декември 1961 г. Първия старт с бойна глава е на 12 март 1962 г. Титан ІІ е рекордьор сред американските междуконтинентални балистични ракети по мощ на бойната глава – 9 МТ. Ракетата е базирана в шахти. Това е най-надеждната от всички течногоривни ракети с такова базиране. Постъпва на въоръжение 1963 г. и е активна до 1987 г. За този период са изстреляни 106 ракети (по учебни цели). Успешните стартове са 101. Тази версия претърпява няколко модификации, от които последната лети на 18 октомври 2003 г.

Оператор[редактиране | редактиране на кода]

Оператор на ракетата е Стратегическото въздушно командване на САЩ. Обикновено денонощното бойно дежурство се носи от 18 ракети Титан ІІ базирани в Аризона, Арканзас и Канзас. В авиобазата Ванденберг, Калифорния се намират 9 учебно – бойни ракети. През годините количеството на ракетите с термоядрена бойна глава варира, като пика е достигнат през 1967 г. – 63 ракети. След появата на по – модерни междуконтинентални балистични ракети на твърдо гориво в края на 60-те години на 20 век, Титан ІІ започва да остарява. Благодарение на изключително надеждната си конструкция и огромната мощ на термоядрения боеприпас W-53, както и на забележителната си точност, ракетата остава на въоръжение до 1987 г. Години след това, до 2003 г. различни модификации са използвани за полети с небоен товар.

Титан GLV[редактиране | редактиране на кода]

Титан GLV е двустепенна американска ракета – носител с помощта, на която са изведени на орбита дванадесет космически кораба на САЩ от второ поколение – Джемини.

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Mасата на космическия кораб „Джемини“ (3760 кг.) превишава възможностите на тогавашните ракети-носители на САЩ и поради тази причина за носител е модифицирана по-мощната междуконтинентална балистична ракета с голям радиус на действие Титан ІІ. Ракетата е двустепенна с течно гориво и два двигателя за първата и един за втората степен, работещи с аерозин като гориво и диазотен тетраоксид като окислител. Ракетата има известни различия с базовата конструкция, основно свързани с безопасността. В носителя е монтирана система за диагностика и подобрена система срещу отказ на двигателите. Системата за управление на полета е дублирана, което повишава надеждността на целия ракетно – космически комплекс. Радиоуправлението е заменено с автоматична система за управление. Доработките на Титан ІІ са контролирани от USAF.

Оператори[редактиране | редактиране на кода]

НАСА[редактиране | редактиране на кода]

НАСА е основен оператор на Титан GLV. Между 1964 и 1966 г. агенцията извежда на околоземна орбита 12 космически кораба от второ поколение, космическа програма Джемини – 2 автоматични и 10 пилотирани. Всички стартове са успешни.

USAF[редактиране | редактиране на кода]

USAF разработват своя пилотирана космическа програма – Пилотирана орбитална лаборатория, предназначена основно за събиране на разузнавателна информация. По тази програма е извършен един суборбитален космически полет. На 3 ноември 1966 г. ракетата – носител извежда космическия кораб Джемини 2 на суборбитална траектория без екипаж. Джемини 2 става първият космически апарат летял в космоса два пъти. В края на 60-те години на 20 век тази програма е закрита като безперспективна.

Спецификация[редактиране | редактиране на кода]

Първа степен[редактиране | редактиране на кода]

• Двигатели: 2 x LR-87
• Тяга: 1900 kN
• Специфичен импулс: 258 секунди
• Време за работа: 156 секунди
• Гориво: аерозин 50
• Окислител: диазотен тетраоксид

Втора степен[редактиране | редактиране на кода]

• Двигател: LR-91
• Тяга: 445 kN
• Специфичен импулс: 316 секунди
• Време за работа: 180 секунди
• Гориво: аерозин 50
• Окислител: диазотен тетраоксид

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Krebs, Gunter. „Titan-2-GLV“. Gunter's Space Page. Посетен на 29 април 2009.
• Wade, Mark. „Titan“. Encyclopedia Astronautica. Посетен на 29 април 2009.
• Gunston, Bill (1979). Illustrated Encyclopedia of the World's Rockets & Missiles. London: Salamander Books. ISBN 0-517-26870-1.
• Stumpf, David K. (2000). Titan II: A History of a Cold War Missile Program. Fayetteville: University of Arkansas Press. ISBN 1-55728-601-9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Google Map of 62 Titan II Missile Sites throughout the United States
• Titan Missile Museum
• Titan Missile at Evergreen Space Museum (site of Spruce Goose)
• Titan missiles & variations
• Titan II Missile Information
• Original Titan II ICBM Web Site