French
DeutschСкаут (ракета) – Уикипедия
| Скаут | |
 Блу Скаут II | |
| Данни за ракетата | |
|---|---|
| Функция | орбитален полет |
| Производител | Воут |
| Страна |  САЩ |
| Размери | |
| Височина | 24 m |
| Диаметър | 1,02 m |
| Маса | 16 874 kg |
| Степени | 4 |
| История на изстрелванията | |
| Общо изстрелвания | 3 |
| Успешни | 2 |
| Неуспешни | 1 |
| Първи полет | 3 март 1959 г. |
| Последен полет | 11 ноември 1961 г. |
| Скаут в Общомедия | |
Скаут (на английски: Scout – „разузнавач“) – семейство американски многостепенни ракети-носители, което включва ракетите Блу Скаут I, Блу Скаут II и Блу Скаут Джуниър. Най-мощната от тях е Блу Скаут II. Използвани са основно за извеждане на научно оборудване за метеорологични наблюдения и изследвания на ниска околоземна орбита.
Блу Скаут II[редактиране | редактиране на кода]
Блу Скаут 2 (на английски: Blue Scout II) е твърдогоривна, четиристепенна ракета-носител, произведена от Воут за първата американска пилотирана космическа програма Мъркюри.
Предназначение[редактиране | редактиране на кода]
Използвана е за носител в Програмата Мъркюри, за осъществяване на суборбитални космически полети с научна цел. Представлява четиристепенна ракета-носител с вертикален старт. Общо три старта са извършени от НАСА. Всички са осъществени от Стартовия комплекс 18 В на космодрума Кейп Канаверал, Флорида. Първите два полета са изпитателни и са успешни. Третият старт е най-важен за програмата Мъркюри и е даден на 1 ноември 1961 г. На 28 сек. от полета излиза от щатен режим двигателят на първата степен. 44 сек. след старта ракетата е унищожена по команда от Земята.
Спецификация[редактиране | редактиране на кода]
Размери[редактиране | редактиране на кода]
- Височина – 24 м.
- Диаметър – 1,02 м.
- Размах на стабилизаторите – 6,5 м.
- Маса – 16 874 кг.
- Брой степени – 4.
- Гориво – твърдо.
Двигатели[редактиране | редактиране на кода]
За първа степен[редактиране | редактиране на кода]
- Един твърдогоривен Algol 1B с тяга 471 kN, специфичен импулс 236 сек. и време за работа 40 сек.
За втора степен[редактиране | редактиране на кода]
- Един твърдогоривен Castor 1A с тяга 286 kN, специфичен импулс 247 сек. и време за работа 27 сек.
За трета степен[редактиране | редактиране на кода]
- Един твърдогоривен Antares 1A с тяга 60 kN, специфичен импулс 256 сек. и време за работа 39 сек.
За четвърта степен[редактиране | редактиране на кода]
- Един твърдогоривен Altair 1A с тяга 14 kN, специфичен импулс 255 сек. и време за работа 40 сек.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Wade, Mark. „Scout“. Encyclopedia Astronautica. Посетен на 20 юни 2009.
- Krebs, Gunter. „Scout“. Gunter's Space Page. Посетен на 20 юни 2009.
- McDowell, Jonathan. „Scout“. Orbital & Suborbital Launch Database. Jonathan's Space Page. Посетен на 20 юни 2009.
- Heyman, Jos; Parsch, Andreas (2007-07-09). „LTV SLV-1 Scout“. Appendix 3: Space Vehicles. Directory of U.S. Military Rockets and Missiles. Посетен на 20 юни 2009.
| |||||||||||