French
DeutschСтефан Димитриев (революционер) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Димитриев.
| Стефан Димитриев | |
| български офицер | |
| Звание | Подполковник |
|---|---|
| Години на служба | 1895 – 1919 |
| Род войски | Пехота |
| Военно формирование | 8-и резервен полк 1-ва бр. от 2-ра дивизия |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 1955 г. |
.svg){kind=small}
Стефан Димитриев е български военен и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стефан Димитриев е роден през 1872 година в Русе, тогава в Османската империя. Завършва гимназия в родния си град, след което завършва и Военното училище в София през 1895 година с чин подпоручик. През 1898 година е произведен в поручик и активно участва в Тайните македоно-одрински офицерски братства, близки отношения поддържа с Борис Сарафов, Александър Протогеров и Стефан Николов. След разцеплението във ВМОК от 1901 година Стефан Димитриев застава на страната на крилото на генерал Иван Цончев.
На 2 август 1903 Стефан Димитриев е произведен в чин капитан и участва в подготовката на Горноджумайското въстание. Определен е за Горноджумайски войвода, като активно води бойни действия по време на самото въстание през септември и октомври същата година. След потушаването на въстанието се изтегля в България, след което подпомага организацията на ВМОК покрай Илинденско-Преображенското въстание. За това време негов четник е сетнешният войвода на ВМОК Гено Димитров.
През 1912 година Стефан Димитриев участва в Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война. По време на военната си кариера служи като началник на секция в Министерството на войната, началник на инспекторската част и пограничната служба и като подпредседател на Маравската ликвидационна комисия. Награден е и с орден „За храброст“.[1] През 1919 г. напуска армията и няма повече сведения за неговата дейност.[2][3]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1895)
- Поручик (1898)
- Капитан (2 август 1903)
- Майор (14 юли 1913)
- Подполковник (14 август 1916)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 133.
- ↑ Биография на сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 47.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
