Ред на сглобяване на МКС – Уикипедия

Компютърно изображение на сегашната конфигурация на МКС

Изграждането на Международната космическа станция (МКС) е главното инженерно-космическо събитие извършвано в ниска околоземна орбита (НЗО) и ръководено от консорциум от правителствени и междуправителствени космически агенции.

Заря е първият изведен в орбита модул изстрелян с ракета-носител Протон на 20 ноември 1998 г. С полет STS-88 на космическата совалка две седмици по-късно е изведен модул Юнити и е скачен с модул Заря. Той е първият от общо три възела на станцията. С ядрото от тези два модула станцията остава необитаема за следващите година и половина до юли 2000 г., когато е изведен и скачен модул Звезда, който позволява постоянното обитаване на МКС от поне двама космонавти.

Когато станцията бъде завършена тя ще има обитаем обем около 1000 m3, маса от около 400 000 kg, мощност от 100 киловата, 109 m ширина, 74 m дължина и екипаж от шестима космонавти. Сглобяването на цялата станция изисква извършването на над 40 монтажни полета. Към март 2011 г. 26 полета на космически совалки са скачвани със станцията за да добавят компоненти, 9 други полета на космическите совалки са извършени за снабдяване на МКС без да бъдат добавяни компоненти. Последните два полета на совалките са предвидени за извеждане и добавяне към станцията на единия от двата оставащи компоненти на МКС, а другият компонент (Европейската роботизирана ръка) ще бъде изведен с ракета-носител Протон. Други модули добавени към станцията са изведени с Протон, а в случая на модули Пирс и Поиск е използвана ракета-носител Союз-У.

План на полетите[редактиране | редактиране на кода]

Конфигурацията на МКС към април 2011 г.

Международната космическа станция се състои от 15 модула: осем американски (Дестини, Юнити, Куест, Транквилити, Хармъни, Купола, Леонардо и Заря), четири руски (Звезда, Пирс, Поиск и Рассвет), два японски (Японски експериментален модул, съставен от херметизиран модул и нехерметизирана външна платформа и един европейски (Кълъмбъс). Още един руски херметизиран модул (Наука) трябва да бъде добавен към станцията.

Въпреки че не е постоянна част от МКС, към нея често е скачван Многофункционалният товарен модул по време на някои мисии на Спейс Шатъл. Той е скачван основно с модул Хармъни (преди това с Юнити) и е използан за снабдителни мисии.

Космически кораби скачвани с МКС също увеличават обитаемия обем. Поне един кораб Союз е винаги скачен със станцията и служи като „спасителна лодка“ за екипажа. Подменя се на всеки 6 месеца заедно с подмяната на екипажа.

Таблицата по-долу показва реда на сглабяне на компонентите към станцията.

Компонент Полет Ракета-носител Дата на изстрелване Дължина
(m) 		Диаметър
(m) 		Маса
(kg)
Заря FGB[1] 1A/R Протон-К 20 ноември, 1998 12,6 4,1 19 323
Юнити Възел 1[2] с ХАС 1 и 2 2A – STS-88 Индевър 4 декември, 1998 5,49 4,57 11 612
Звезда[3] 1R Протон-К 12 юли, 2000 13,1 4,15 19 050
Ферма Z1 с ХАС 3 3A – STS-92 Дискавъри 11 октомври, 2000 4,9 4,2 8755
Ферма P6 4A – STS-97 Индевър 30 ноември, 2000 73,2 10,7 15 900
Лаборатория Дестини[4] 5A – STS-98 Атлантис 7 февруари, 2001 8,53 4,27 14 515
Външна складова платформа (ESP) 1 5A.1 – STS-102 Дискавъри 8 март, 2001
Роботизирана ръка Канадарм2 6A – STS-100 Индевър 19 април, 2001 17,6 0,35 4899
Съвместна шлюзова камера Куест[5] 7A – STS-104 Атлантис 12 юли, 2001 5,5 4 6064
Отсек за скачване Пирс 4R Союз-У 14 август, 2001 4,1 2,6 3900
Ферма S0[6] 8A – STS-110 Атлантис 8 април, 2002 13,4 4,6 13 970
Мобилна обслужваща система за Канадарм2 UF2 – STS-111 Индевър 5 юни, 2002 5,7 2,9 1450
Ферма S1 9A – STS-112 Атлантис 7 октомври, 2002 13,7 3,9 12 598
Ферма P1 11A – STS-113 Индевър 23 ноември, 2002 13,7 3,9 12 598
ESP 2 LF1 – STS-114 Дискавъри 26 юли, 2005 3,65 4,9 2676 (празна)
Ферма P3/P4[7] 12A – STS-115 Атлантис 9 септември, 2006 73,2 10,7 15 900
Ферма P5[8] 12A.1 – STS-116 Дискавъри 9 декември, 2006 13,7 3,9 12 598
Ферма S3/S4 13A – STS-117 Атлантис 8 юни, 2007 73,2 10,7 15 900
Ферма S5 с ESP-3 13A.1 – STS-118 Индевър 8 август, 2007 13,7 3,9 12 598
Хармъни Възел 2 и преместване на Ферма P6 10A – STS-120 Дискавъри 23 октомври, 2007 6,1 4,2 13 608
Лабораторен модул Кълъмбъс[9] 		1E – STS-122 Атлантис 7 февруари, 2008 6,87 4,49 19 300
Японски експериментален модул – херметизиран товарен модул и Декстър, роботизирана ръка 1J/A – STS-123 Индевър 11 март 2008 3,9 4,4 4200
Японски херметизиран модул JEM 1J – STS-124 Дискавъри 31 май, 2008 11,2 4,4 15 900
Ферма S6 15A – STS-119 Индевър 15 март 2009 73,2 10,7 15 900
Японска открито съоръжение 2J/A – STS-127 Индевър 15 юли 2009 4100
Поиск (МИМ-2)[10][11] 5R Союз-У (Прогрес М-МИМ2) 10 октомври 2009
Транспортно-складов палет Експрес 1, 2 ULF3 – STS-129 Атлантис 16 ноември 2009
Транквилити (Възел 3) с Купола 20A – STS-132 Дискавъри 2010 6,5; 1,5 4,25; 2,95 12 247; 1800
Рассвет ULF4 – STS-132 Атлантис 14 май 2010 6 2,35 5075
Леонардо (ПММ) ULF5 – STS-133 Дискавъри 1 март 2011 6,4 4,6 9896
Алфа магнитен спектрометър (АМС-02), OBSS и Транспортно-складов палет Експрес 3 ULF6 – STS-134 Индевър 2011 6731
Предстоящи полети
Наука (МЛМ) с Европейска роботизирана ръка 3R Протон 2012 – 2015 13 4,1 21 300

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

  • Снимките са в ред на сглобяването
  • 1 A/R
    1 A/R
  • 1R
    1R
  • 7A.1
    7A.1
  • 4R
    4R
  • LF 1
    LF 1
  • ULF 1.1
    ULF 1.1
  • 12A
    12A
  • 12A.1
    12A.1
  • 13A
    13A
  • 13A.1
    13A.1
  • 10A
    10A
  • 1Е
    1Е
  • 1J/A
    1J/A
  • 1J
    1J
  • 15A
    15A
  • 2J/A
    2J/A
  • 5R
    5R
  • ULF3
    ULF3
  • 20A
    20A
  • ULF4
    ULF4
  • ULF5
    ULF5
  • ULF6
    ULF6
  • 3R
    3R

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Wade, Mark. ISS Zarya // Encyclopaedia Astronautica, 15 юли 2008. Посетен на 2 април 2011.
  2. ↑ Unity Connecting Module: Cornerstone for a Home in Orbit (PDF) // NASA, January 1999. Архивиран от оригинала на 2009-03-17. Посетен на 2 април 2011.
  3. ↑ Zvezda Service Module // NASA, 11 март 2009. Архивиран от оригинала на 2009-03-23. Посетен на 2 април 2011.
  4. ↑ US Destiny Laboratory // NASA, 26 март 2007. Архивиран от оригинала на 2007-07-09. Посетен на 2 април 2011.
  5. ↑ Space Station Extravehicular Activity // NASA, 4 април 2004. Архивиран от оригинала на 2009-04-03. Посетен на 2 април 2011.
  6. ↑ Space Station Assembly: Integrated Truss Structure // NASA. Архивиран от оригинала на 2007-12-07. Посетен на 2 април 2011.
  7. ↑ P3 and P4 to expand station capabilities, providing a third and fourth solar array (pdf) // Boeing, Юли 2006. Архивиран от оригинала на 2 декември 2008. Посетен на 2 април 2011.
  8. ↑ STS-118 MISSION OVERVIEW: BUILD THE STATION…BUILD THE FUTURE (PDF) // NASA PAO, Юли 2007. Архивиран от оригинала на 2007-12-01. Посетен на 2 декември 2007.
  9. ↑ Columbus laboratory // ESA, 10 януари 2009. Посетен на 6 март 2009.
  10. ↑ Zak, Anatoly. Docking Compartment-1 and 2 // RussianSpaceWeb.com. Посетен на 8 април 2011.
  11. ↑ Bergin, Chris. Russian module launches via Soyuz for Thursday ISS docking // NASASpaceflight.com, 9 ноември 2009. Посетен на 8 април 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Portal:Ред на сглобяване на МКС
 Уикипедия разполага с
Портал:Космически полети
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ред_на_сглобяване_на_МКС&oldid=11984702“.