Японски експериментален модул – Уикипедия

Кибо
Диаграма с всичките пет компонента на Кибо.
Характеристика на модула
СтатутАктивен
ТипОбитаем
ПредназначениеЛаборатория и склад
Построен от JAXA
Собственик JAXA
Ракета-носител ЯЕМ-ХЕМ: Дискавъри
ЯЕМ-ВЕП: Индевър
ЕТМ-ХМ: Индевър
ЕТМ-ВП: Индевър
СДМ: Дискавъри
Изстрелян наЯЕМ-ХЕМ: 14 юни 2008
ЯЕМ-ВЕП: 15 юли 2009
ЕТМ-ХМ: 11 март 2008
ЕТМ-ВП: 15 юли 2009
СДМ: 14 юни 2008
МисияЯЕМ-ХЕМ: STS-124/1J
ЯЕМ-ВЕП: STS-127/2J/A
ЕТМ-ХМ: STS-123/1J/A
ЕТМ-ВП: STS-127/2J/A
СДМ: STS-124/1J
Скачен с КС наЯЕМ-ХЕМ: 3 юни 2008
ЯЕМ-ВЕП: 18 юли 2009
ЕТМ-ХМ: 14 март 2008
ЕТМ-ВП: 21 юли 2009
СДМ: 3 юни 2008
Технически данни
Чиста масаЯЕМ-ХЕМ: 14 800 кг
ЯЕМ-ВЕП: 4000 кг
ЕТМ-ХМ: 4200 кг
ЕТМ-ВП: 1200 кг
СДМ:
Маса при изстрелванеЯЕМ-ХЕМ: 15 900 кг
ЯЕМ-ВЕП: 4100 кг
ЕТМ-ХМ: 8400 кг
ЕТМ-ВП:
СДМ:
ДължинаЯЕМ-ХЕМ: 11,2 м
ЯЕМ-ВЕП: 5,2 м
ЕТМ-ХМ: 4,2 м
ЕТМ-ВП: 4,1 м
СДМ: 9,9 м
ШиринаЯЕМ-ХЕМ:
ЯЕМ-ВЕП: 5 м
ЕТМ-ХМ:
ЕТМ-ВП: 4,9 м
СДМ:
ВисочинаЯЕМ-ХЕМ:
ЯЕМ-ВЕП: 3,8 м
ЕТМ-ХМ:
ЕТМ-ВП: 2,2 м
СДМ:
ДиаметърЯЕМ-ХЕМ: 4,4 м
ЯЕМ-ВЕП:
ЕТМ-ХМ: 4,4 м
ЕТМ-ВП:
СДМ:
Кибо в Общомедия

Японският експериментален модул или Кибо (на японски: きぼう, Надежда) е японски сегмент за Международната космическа станция, разработен от Японската агенция за аерокосмически изследвания.

Основният му модул е най-големият модул за МКС. Кибо е доставен в САЩ, от където е изстрелян на космическа совалка. За изстрелването му са нужни три полета. Това става с полети STS-123, STS-124 и последния STS-127.[1]

Извеждане в космоса[редактиране | редактиране на кода]

  • 11 март 2008 – херметизираният товарен модул на Кибо е изстрелян на борда на космическата совалка Индевър на мисия STS-123.[2]
  • 14 юни 2008 – херметизиран експериментален модул; система за дистанционно манипулиране. Компонентите са изстреляни на борда на космическата совалка Дискавъри на мисия STS-124.[3]
  • 15 юли 2009 – външна експериментална платформа; външна товарна платформа. Компонентите са изстреляни на борда на космическата совалка Индевър на мисия STS-127.[4]

Инсталиране[редактиране | редактиране на кода]

Компоненти[редактиране | редактиране на кода]

Кибо се състои от пет компонента:

  • Херметизиран експериментален модул (ЯЕМ-ХЕМ) – това е основният компонент на Кибо. Има цилиндрична форма, дълъг е 11,2 метра и има диаметър 4,4 метра. Съдържа 10 международни експериментални шкафа.
  • Външна експериментална платформа (ЯЕМ-ВЕП) (наричана още „Терса“) – намира се от лявата страна на ЯЕМ-ХЕМ (който е екипиран с шлюз). На него се провеждат експерименти извън станцията в условията на открития космос.
  • Експериментален товарен модул (ЕТМ) – съставен е от два компонента:
    • Херметизиран модул (ЕТМ-ХМ) – служи за съхранение на товари. Прикрепен е към (ЯЕМ-ХЕМ).
    • Външна платформа (ЕТМ-ВП) – служи за складиране на товари и екипировка отвън станцията.
  • Система за дистанционно манипулиране (СДМ) – роботизирана ръка, монтирана от лявата страна на (ЯЕМ-ХЕМ). Предназначена е да обслужва (ЕТМ-ХМ) и (ЕТМ-ВП).

Спецификации[редактиране | редактиране на кода]

Херметизиран експериментален модул
Херметизиран товарен модул
  • Херметизиран експериментален модул[5]
    • Дължина: 11,2 м
    • Диаметър: 4,4 м
    • Маса: 15 900 кг
  • Херметизиран товарен модул[6]
    • Дължина: 3,9 м
    • Диаметър: 4,4 м
    • Маса: 4200 кг
  • Външна експериментална платформа[7]
    • Дължина: 6 м
    • Ширина: 5 м
    • Височина: 4 м
    • Маса: 4000 кг
  • Външна товарна платформа[8]
    • Дължина: 4,2 м
    • Ширина: 4,9 м
    • Височина: 2,2 м
    • Маса: 1200 кг
  • Система за дистанционно манипулиране[9]
    • Дължина: 9,9 м
    • Дължина на малките ръце: 1,7 м

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]