Пясъчник (река) – Уикипедия

Пясъчник
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България Област Пловдив Община Хисаря Община Съединение Община Марица Община Пловдив
Дължина	72 km
Водосб. басейн	663 km²
Отток	2,3 m³/s
Начало
Място	на 300 m западно от връх Шилигарка Същинска Средна гора
Координати	42°36′06.12″ с. ш. 24°29′03.84″ и. д. / 42.6017° с. ш. 24.4844° и. д.42.6017, 24.4844
Надм. височина	1512 m
Устие
Място	ляв приток на Марица → Бяло (Егейско море)
Координати	42°09′43.92″ с. ш. 24°46′50.16″ и. д. / 42.1622° с. ш. 24.7806° и. д. Координати: 42°09′43.92″ с. ш. 24°46′50.16″ и. д. / 42.1622° с. ш. 24.7806° и. д. 42.1622, 24.7806
Надм. височина	155 m

Пясъчник е река в Южна България – Област Пловдив, общини Хисаря, Съединение, Марица и Пловдив, ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 72 km, която ѝ отрежда 44-то място сред реките на България.

Река Пясъчник води началото си от 1512 m н.в., на 300 m западно от връх Шилигарка (1577 m) в Същинска Средна гора, под името Меча река. По цялото си протежение реката тече в югоизточна посока – до село Старосел в дълбока долина, а след язовир „Пясъчник“ – в Горнотракийската низина, където коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отляво в река Марица на 155 m н.в., в североизточната част на град Пловдив.

Площта на водосборния басейн на реката е 663 km², което представлява 1,25% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

• на югозапад – с водосборния басейн на река Потока;
• на северозапад – с водосборния басейн на река Луда Яна;
• на север, североизток и изток – с водосборния басейн на река Стряма.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

• → Обесначка река
• → Раковица
• ← Манев дол
• → Мааме
• → Кощовица
• → Червенковчето
• → Алаван дере
• ← Бански дол (влива се в язовир „Пясъчник“)
• ← Калаващица (влива се в язовир „Пясъчник“, най-голям приток)
• ← Попско дере

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода февруари-юни, а минимумът – юли-октомври. Среден годишен отток при село Любен – 2,3 m³/s, като нивото на реката зависи изцяло от изпускането на води от язовир „Пясъчник“ и през по-голямата част от времето е напълно безводна.

Въпреки че коритото на реката в Горнотракийската низина навсякъде е коригирано с водозащитни диги невъднъж река Пясъчник е излизала от дигите и е наводнявала околните райони.

По течението на реката са разположени 5 населени места, в т.ч. 1 град и 4 села:

• Община Хисаря – Старосел;
• Община Съединение – Церетелево, Неделево;
• Община Марица – Труд;
• Община Пловдив – Пловдив;

Почти 100% от водите на реката се използват за напояване в Горнотракийската низина.

По долината на реката на протежение от 10 km, от стената на язовир „Пясъчник“ до село Голям чардак преминава участък от третокласен път № 606 от Държавната пътна мрежа гара Копривщица – Стрелча – село Труд.

На 2 км над село Старосел, на левия бряг на реката се намира тракийската могила „Четиньова могила“, в която са открити тракийска гробница и старо тракийско селище.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

• Списък на реките в България
• Списък на реките в България по водосборни басейни
• Списък на реките в България по дължина

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

• Лист от карта K-35-49. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-50. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-62. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 395 – 396.