Луда Яна – Уикипедия

Луда Яна
Река Панагюрска Луда Яна в центъра на Панагюрище
Река Панагюрска Луда Яна в центъра на Панагюрище
42.6167° с. ш. 24.2858° и. д.
42.1564° с. ш. 24.3825° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
област Пазарджик
община Панагюрище
община Пазарджик
Дължина74 km
Водосб. басейн685 km²
Отток3,60 m³/s
Начало
МястоЮЗ от връх Бич
Същинска Средна гора
Координати42°37′00.12″ с. ш. 24°17′08.88″ и. д. / 42.6167° с. ш. 24.2858° и. д.
Надм. височина1423 m
Устие
Мястоляв приток на МарицаБяло (Егейско море)
Координати42°09′23.04″ с. ш. 24°22′57″ и. д. / 42.1564° с. ш. 24.3825° и. д.
Надм. височина195 m

Луда Яна е река в Южна България протичаща през област Пазарджик (общини Панагюрище и Пазарджик), ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 74 km, която ѝ отрежда 43-то място сред реките на България.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Луда Яна извира от 1423 m н.в. под името Елишка река в западното подножие на връх Бич (1449 m) в Същинска Средна гора. До град Панагюрище тече в югозападна посока в дълбока долина. Преди града завива на юг, вече под името Панагюрска Луда Яна и пресича Панагюрската котловина. След това продължава на юг, а от село Бъта на югоизток в дълбока проломна долина вече под името Луда Яна. При село Росен навлиза в Горнотракийската низина и тече в широко песъчливо корито. Влива се отляво в река Марица на 195 m н.в., северно от село Синитово. Според съществуващи легенди и народни песни от Средногорието реката е наречена на хайдутката Луда Яна.[1][2]

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на реката е 685 km2, което представлява 1,3% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

  • на север, запад и югозапад – с водосборния басейн на река Тополница;
  • на изток – с водосборните басейни на реките Пясъчник и Потока, леви притоци на Марица.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Рогачевска река
  • → Брежки дол
  • → Гърми дол
  • ← Окошка река
  • ← Мулейска река
  • ← Магарешка река
  • ← Банско дере
  • → Свинарско дере
  • → Бистринско дере
  • ← Банска Луда Яна
  • ← Газян дере
  • ← Пчелински дол
  • Стрелчанска Луда Яна (най-голям приток)
  • ← Къшладере

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода март-юни, а минимумът – юли-октомври. Среден годишен отток при село Сбор – 3,60 m3/s.

Въпреки че коритото на реката в Горнотракийската низина навсякъде е коригирано с водозащитни диги невъднъж Луда Яна (както сочи и името ѝ) е излизала от дигите и е наводнявала околните райони. Последното голямо наводнение е през 2005 г.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 6 населени места, в т.ч. 1 град и 5 села:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

В Панагюрската котловина и Горнотракийската низина водите на реката се използват за напояване и промишлено водоснабдяване за част от предприятията в град Панагюрище.

По долината на Луда Яна от Панагюрище до Попинци преминава участък от 16,4 km от второкласен път № 37 от Държавната пътна мрежа Ябланица – Пазарджик – Доспат.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според българския географ Павел Делирадев името на реката идва от лудото ѝ течение след проливни дъждове и от името на българска героиня от Османското иго, която се е казвала Яна. Втората версия е една древна легенда, в която се разказва за красива българска девойка, на име Яна, която искали да омъжат насила за богат турчин. Момичето отказало и за да се спаси се хвърлило от една скала право в реката. Турчинът казал, че това момиче явно е лудо. От съчетаването на думите „Лудо момиче“ и името ѝ Яна се е получило Луда Яна. Има и трета версия на българския езиковед академик Стефан Младенов, според която е възможно тракийската дума „Яна“ да означава река.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Легенда за река Луда Яна // welcome.bg. Посетен на 7 март 2024.
  2. Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969. с. 201 – 203.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 293.