Първа космическа скорост – Уикипедия

Първа космическа скорост е най-малката начална скорост, която е необходима за тяло, за да стане изкуствен спътник на друго небесно тяло, от което е изстреляно (за Земята V1=7,91 km/s).

Определя се по формулата: , където G е гравитационната константа, М е масата на Земята, r е разстоянието до центъра на Земята. Тяло може да стане спътник до земната повърхност със скорост 7,91 km/s (при липса на атмосфера). Първа космическа скорост е различна при различна височина. За всяко небесно тяло Първа космическа скорост е различна — например за Луната е 1,68 km/s.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]