Потребител беседа:Bin im Garten – Уикипедия

Октомври - Родопи - снимки[редактиране на кода]

Искам от 9. го 21. октомври 2011 да снимам в Родопите за Уикипедията. Идвам от Германия. Търся някого (1 до 3 гуши) да ме съпровождат. Искам да взема една кола под наем (по xубаво би било ако единия от тях има кола или поне може да кара кола). Може би е по-добре да вземам такси от Кърджали - всеки ден в една друга посока. Ако се съберат по-вече хора трябва да вземем едно по-голямо такси. Или да се делиме работата и две групи цъц две коли да тръгват в расзлични посоки за снимането.

Кой е снимал вече за Уикипедията и иска да дойде със мене? Миналате година съм обиколил Видинското със такси за да снимам за Уикипедията, но мисля че заедно със някои хора от Уикипедията ще е по голям кеф. Обаче ми е трудно да намеря някой активен фотограф за Уикипедията. Който има интерес, да ми се обади тука. --Bin im Garten 14:27, 19 август 2011 (UTC)[отговор]

Кой ще участва?[редактиране на кода]

Добре, значи планувам Кърджали сам, а ако можеж да дойдеш още по-хубаво --Bin im Garten 18:40, 22 август 2011 (UTC)[отговор]
Съжалявам много, но няма да мога да дойда. --Сале 11:59, 29 септември 2011 (UTC)[отговор]
Жалко! --Bin im Garten 18:16, 29 септември 2011 (UTC)[отговор]

Интересни места[редактиране на кода]

  • Музеят в Кърджали не работи във понеделник. Нещо ми се струва че е доста голям и има много за снимане. Разрешено е да се правят снимки (поне така ми казаха на телефона). До сега им само една снимка не музея от въвнка и те имат 4000 експонати. Имат и Находки от Перперикон в сбирката си. Ако можем да наемем един археолог (още по-добре една симпатична археоложка) от Музея (това е сигурно само въпрос на цената) той ще може и да ни посочи и други археологични места освен най-познатите ("Към музея са регистрирани 179 археологически обекта, като от тях 19 са праисторически, 122 — антични и 37 — средновековни."). Те могар и много интересно да разкажат. Само да се записва на Видеокамера (нямам такава) и да се преписва след това във Википедияте. Или поне някой в тевтерчето си да си записва всичко. За да не харча парите надявам се да платя един археолог частно и да не го наемам официално от музея по туристическите цени и те да му плащат само заплатата му. --Bin im Garten 15:08, 19 август 2011 (UTC)[отговор]
  • Кърджали - няма много снимки (14)
  • Филиал „Любен Каравелов“ (ПУ) - няма снимка
  • Кърджалийски манастир - 4 снимки
  • Кърджалийски пирамиди - 2 снимки
  • Кърджали (язовир) - 4 снимки
  • ВЕЦ Кърджали - няма снимка
  • Арда (Кърджали) - няма снимка
  • ГПЧЕ "Христо Ботев" - няма снимка
  • ПГИ "Алеко Константинов" (Кърджали) - няма снимка
  • Манастирски комплекс Успение Богородично - Uspenie Bogorodichno Church, Kardzhali - 5 снимки
  • Перперикон - има вече много снимки във Википедията. За снимки не трябва го ходиме. Обаче ако е на пътя може да го разгледаме. Много е стръмно, 20 мин. път на гора. Ако е влажно сигурно няма да се кача (но ще чакам долу). --Bin im Garten 15:26, 19 август 2011 (UTC)[отговор]
  • Тракийска крепост (село Лисиците) - няма снимка
  • Вишеград (крепост) - няма снимка
  • Моняк - няма снимка
  • Каменни гъби (Бели пласт) - 9 снимки - 1 км северно от село Бели пласт, до самия път между Хасково и Кърджали. Местните го наричат Мантаркая.
  • Маказа - няма снимка - Мака̀за (или Балка̀н Торесѝ) е проход в източните Родопи, община Кирково, област Кърджали, свързващ пътя от село Стрижба през Комотини (Гърция) до Егейско море. Той е част от пътя Е85
  • Еркесия - [1] , трябва да минава някъдо около Симеоновград - Еркесията е гранично укрепително съоръжение (висок землен вал с ров в южното му подножие), което маркира границата между България и Византия, - няма снимка
  • села
    • Татул (село) - 7 снимки
    • Горна крепост (село) - 1 снимка - Изглед към селата Горна крепост и Долна крепост от Перперикон (Panorama)
    • Ардино - 4 снимки (Джамия) - Калето: старинна крепост на 2 км от града по екопътека
    • Орлови Скали - няма снимка - е тракийско светилище, намиращо се на около 2 км от Ардино (древно тракийско светилище на 1 км от града по екопътека;) и на около 30 км югозападно от град Кърджали. На недостъпно място в скалите са издълбани от човешка ръка повече от 100 скални ниши (понастоящем са 97, другите 3 са вече разрушени) - некрополи с трапецовидна форма. Дълбочината им е между 8 и 12 см. По-голямата част от пътя е достъпна за високопроходими автомобили, а останалата част се изминава пеша.
    • Дяволски мост - 7 снимки - около 10 километра северозападно от град Ардино близо до село Дядовци
    • Пещера Утроба - няма снимка - близо до с. Ненково в местността „Тангардък кая“, на около 20 km северозападно от град Кърджали. Височината на отвора е 3 m, ширината 2,5 m, а дълбочина около 22 m. В дъното на пещерата се забелязва издълбан олтар, който е висок малко повече от метър.
  • Област Кърджали - 117 населени места
    • Община Кърджали
    • Вишеград (село) - 0
    • Вишеград (крепост) - 0 - Тракийската крепост при село Вишеград се намира северно от с.Вишеград (5км югоизточно от гр.Кърджали) и до нея се стига по коларски път. Наблизо има намерени още 17 тракийски надгробни могили.
    • Лисиците- 0 - на 100 метра южно от село Лисиците, на около 15 км югоизточно от Кърджали. В близост се намира и митичната местност Дамбалъ.
    • Тракийска крепост (село Лисиците) - 0
    • Иванци - 0
    • Тракийска крепост (село Иванци) - 0 - Тракийската крепост се намира на 2 км югоизточно от село Иванци и на по-малко от 6 км североизточно от град Кърджали. Върхът е достъпен от запад и север, а от южната страна има отвесна скала, от него се открива великолепна гледка.
    • Община Кърджали: Айрово -0-До преди години Айрово е било отделно село, днес е квартал на град Кърджали , Багра -0, Бащино -0, Бели пласт -0-17 километра североизточно от град Кърджали. - Скален феномен Каменни гъби -9, Бленика -0, Божак -0, Бойно -0, Болярци -0, Брош -0, Бяла поляна -0, Бялка -0, Велешани -0, Висока -0, Висока поляна -0, Вишеград -0, Воловарци -0, Върбенци -0, Главатарци -2- на хълм вдаден между два ръкава на язовир Кърджали. В селото са построени множество къщи за гости. Непосредствената близост на язовира благоприятства развитието на туризма., Глухар -0, Гняздово -0- на брега на река Арда, Голяма бара -0, Горна крепост -1- В близост до селото е разположен Перперикон, Тюрбе на Хъзър баба, край тюрбето е построен двуетажен имарет, Хазър баба, почитан от алианите светец , Гъсково -0, Добриново -0, Долище -0, Долна крепост -1- В близост до селото е разположен Перперикон, Дъждино -0, Дъждовница -0- При с. Дъждовница са регистрирани множество скални ниши, изсечени върху причудливо оформени вулкански скали по пътя за Боровица., Дънгово -0, Енчец -0- На 4 км. от град Кърджали, Плаващи ресторанти, Жинзифово -0, Житарник -0, Зайчино -0, Звезделина -0- То има квадратна форма и няма покрив, тъй като се смята, че самият Назaр баба не търпи покрив над себе си. Около тюрбето има група дървета, Тюрбе на Назaр баба - които също се смятат за свещени, Звезден -0, Звиница -0- Добруджата на Кърджалийска област, Звиница е втори син на българския владетел кан Омуртаг и баща на княз (архонт) Пресиян, Звъника -0, Звънче -0, Зелениково -0, Зимзелен -0- Каменната сватба (Kardzhali pyramids) -3, Зорница -0, Иванци -0, Илиница -0, Калинка -0, Калоянци -0- Джамията на селото според един надпис е на 115 години, На запад от селото има старо населено място, разровено от иманяри. Предполага се, че хората са дошли от там. До 1912 г. селото е в границата на Османската империя. Имало и гранични постове близо до него. Бази на Калоянци Разположени са на около 1 км на юг от с. Калоянци, Студен кладенец (язовир) -6, Каменарци -0, Кобиляне -0, Кокиче -0, Кокошане -0, Конево -0, Костино -0, Крайно село -0, Крин -0, Крушевска -0, Крушка -0, Кърджали -15- на 50 километра разстояние от град Хасково и на около 15 километра от древния град Перперикон, Регионална библиотека "Н.Й.Вапцаров", Регионалният исторически музей, 179 археологически обекта, като от тях 19 са праисторически, 122 — антични и 37 — средновековни. Тридесет са регистрираните паметници на културата от национално значение. Астрономическа обсерватория, Филиал „Любен Каравелов“ (ПУ), Хасан Азис, ГПЧЕ "Христо Ботев", Кърджалийски манастир -4, Битка при Кърджали, ВЕЦ Кърджали, Моняк -0- Средновековната крепост Моняк е една от най-големите крепости в Родопите, Намира се на връх Шеста крепост (586 м.) над язовир Студен кладенец, на 2 км южно от с. Широко поле и на 12 км източно от град Кърджали. склоновете и язовир Студен кладенец; Устра -24- най-запазените крепости в Родопите, близо до село Устрен в община Джебел, област Кърджали. Разположена е на най-високата част на стръмен връх и от нея има добра видимост на голямо разстояние. До крепостта се стига като от село Устрен се хваща автомобилният път към Златоград. На около 4 км е отбивката, с която започва планинска пътека около 1,5 км, водеща към крепостта. На около половината път от нея е разклонението за хижа „Устра“, Макaза -0- (или Балка̀н Торесѝ) е проход в източните Родопи, община Кирково, област Кърджали, Кьосево -1- Тракийската крепост се намира на 100 метра южно от село Лисиците, на около 15 км югоизточно от Кърджали. В близост се намира и митичната местност Дамбалъ, Лисиците -0, Лъвово -0, Люляково -0, Майсторово -0, Македонци -0, Мартино -0, Миладиново -0, Мост -0, Мургово -0, Мъдрец -0, Невестино -0, Ненково -0- До него не може да се стигне с кола, а само по мост. Но това не е съвсем точно, тъй като при маловодие, през река Боровица има брод, Всъщност в селото няма какво и да правите, тъй като интерес в района представлява пещерата "Вулвата", находяща се в местността "Тангардък кая" на половината път между с.Ненково и х.Боровица, На асфалтовият път точно където започва яз.Кърджали има табела за пещерата. Оставяте колата на пътя (не се страхувайте - там принципно не се "пипа"), и след едночасов преход нагоре по склона стигате до пещерата, Под пещерата има два "свещени" извора, но тъй като водата им е "съмнителна" за пиене, в горещо време най-добре си носете вода. В района има и тракийски скални ниши, Опълченско -0- на 700 м. от гр. Кърджали. Теренът е наклонен, разположен е на североизточен склон, квартала почти 90% са мюсюлмани, Орешница -0, Островица -0- на брега на река Арда, Охлювец -0, Панчево -0, Пеньово -0, Пепелище -0, Перперек -0, Петлино -0, Повет -0, Прилепци -0, Пропаст -0- Пропаст е било отделно село, днес е квартал на град Кърджали , Пъдарци -0- на брега на река Арда, Рани лист, Резбарци -0- селото се намира храма “Свети Спас”. В селото се намира единствената в региона Професионалната гимназия по селско стопанство, Край селото вероятно лежат мощи на свещеник или на извънземен. Сакралното място цери безнадеждно болни от цялата страна. Мистериозният гроб привлича и християни, и мюсюлмани от цяла България. Мястото помага най-вече на отписани от доктори и ходжи деца., Ридово -0, Рудина -0, Сватбаре -0, Севдалина -0, Седловина -0, Сестринско -0, Сипей -0- Близо до село Сипей се намира природната забележителност "Каменната сватба"., Скалище -0, Скална глава -0, Скърбино -0, Снежинка -0, Соколско -0, Соколяне -0, Солище -0, Срединка -0, Старо място -0, Стражевци -0, Страхил войвода -0, Стремово -0, Стремци -0- В селото има два шивашки цеха в който работят над 40 жени, Най - модерната спортна зала в област Кърджали, типично Кърджалийско селце Предимно се занимават с отглеждане на тютюн, Татково -0, Тополчане -0, Три могили -0- 44 км от Асеновград -10, - Асенова крепост -45, Ходжовци -0, Царевец -0, Чеганци -0, Черешица -0, Черна скала -0, Черньовци -0, Чилик -0, Чифлик -0, Широко поле -0- на брега на река Арда или по-точно на брега на язовир "Студен кладенец", Над селото се издига планината Асара с едноименната крепост според местните жители или крепостта "Монек" според историците. Според преданията крепостта е била използувана от "дженевизлер" - предполагам това в превод трябва да са "генуезци", тогавашните кръстоносци. На около 200-300 метра под върха има многобройни гробове, издълбани в скалите. , На изкачване към върха се намират пещерата "Карангил" и чешмата "Секиз ялаклъ" до нея, Яребица -0, Ястреб -0- Близо до него има микроязовир.
    • Община Ардино: Аврамово -1- Гара Аврамово, най-високата на Балканите, на надморска височина от 1267 метра, Ардино -4- Едва по времето на цар Симеон той влиза в пределите на българската държава, Старото име на гр. Ардино е Иридере по името на малката река, която тече през селището, Джамия, Дяволски мост - старинен мост над река Арда на 10 км от града по екопътека / черен път, Орлови скали - древно тракийско светилище на 1 км от града по екопътека, Калето - старинна крепост на 2 км от града по екопътека, Ахрянско -0, Башево -0, Бистроглед -0, Богатино -0, Боровица -0, Брезен -0, Бял извор -0- най-голямото село в община Ардино и въобще в област Кърджали, с население 2460 жители, В близост се намира връх Момини гърди, както и най-високият връх в Източните Родопи — връх Алада, 1241 метра., Главник, Голобрад -0, Горно Прахово -0, Гърбище -0- Селото се намира в полите на връх Алада., Дедино -0, Дойранци -0, Долно Прахово -0- Тук се намира върха "Осман тепеси", Дядовци -0, Еньовче -0, Жълтуша -0, Искра -0, Китница -0- Река Арда, която преминава в близост до селото е мощен поток, джамия е построена през 1974 година. Има Римски останки около селото. Село Rodopların перла, на 3 км от река Рой, е 26 км от центъра на Кърджали., Кроячево -0, Латинка -0, Левци -0, Ленище -0, Любино -0, Мак -0, Млечино -0, Мусево -0, Рибарци -0, Падина -2- на границата между Западните и Източните Родопи., в подножието на връх Свети Илия — висок 1001 м. надморска височина. Свети Илия (връх) -0- в подножието на връх Свети Илия — висок 1001 м, на около 7 км от град Неделино по пътя за село Бял Извор, град Ардино, град Смолян и град Кърджали. Извисява се между квартал Айвазови колиби (на 5 км от Неделино) и село Падина. , Паспал -0, Песнопой -0, Правдолюб -0, Родопско -0, Русалско -0, Светулка -0, Седларци -0, Синчец -0, Сполука -0, Срънско -0, Стар Читак -0, Стояново -0, Сухово -0, Теменуга -0, Търна -0, Търносливка -0, Хромица -0, Червена скала -0, Чернигово -0, Чубрика -0, Ябълковец -0
    • Община Джебел: Албанци -0, Брежана -0, Великденче -0, Воденичарско -0- Край селото се намира прочутата антична тракийска крепост Маласар от 5-ти век пр.н.е., изградена наново през Средновековието и запазена днес със стени във височина до 5 метра. До нея има така наречената "вятърна скала" със скален отвор, през който хората от околностите имат обичая да се промушват всеки Гергьовден, Вълкович -0, Генерал Гешево -0, Джебел -3- в близост до град Момчилград, До 9 век, когато е включен в границите на Първото Българско царство, е в пределите на Римската империя и Византия. През 60-те години на 14 век районът е завладян от османците. След Балканските войни е присъединен към България., тютюн от сорта „Джебел басма“, В границите на община Джебел се намира крепостта Устра. Около 1900 г. в резултат на силно земетресение се появява Счупената планина., страшен гръм разтърсва с. Казаците, намиращо се в непосредствена близост до планината. В резултат на изместването на пластовете част от селото се оказва на върха на планината, Добринци -0, Душинково -0- имаше функциониращо училище, киносалон, библиотека и детска градина, в момента функционира само детската градина, След изселванията започнали през 1989 година населението на селото драстично намалява, Желъдово -0, Жълти рид -0, Жълтика -0, Илийско -0, Казаците -0- На 2км запад от местностността се намира природния феномен Счупената планина, Каменяне -0, Козица -0, Контил -0, Купците -0, Лебед -0, Мишевско -0- В селото има много интересен каменен амфитеатър, който е малко популярен сред туристите, Мрежичко -0, Овчево -0, Папрат -0, Плазище -0, Подвръх -0, Полянец -0, Поточе -0, Припек -0- крепостта Устра (над село Припек, община Джебел), Ридино -0, Рогозари -0, Рогозче -0, Рът -0, Рожденско -0, Скалина -0, Слънчоглед -1, Софийци -0, Модрен -0, Сипец -0, Телчарка -0, Търновци -0, Тютюнче -0, Устрен -1- На 4 км южно от селото се намира средновековната крепост Устра. За да се стигне до нея, от селото се хваща пътя за Златоград. Последните 1,5 км се вървят пеш по планинска пътека, Цвятово -0, Църквица -0, Чакалци -0, Черешка -0, Щерна -0, Ямино -0
    • Устра -25- Устра е името на една от най-запазените крепости в Родопите. До крепостта се стига като от село Устрен се хваща автомобилният път към Златоград. На около 4 км е отбивката, с която започва планинска пътека около 1,5 км, водеща към крепостта. На около половината път от нея е разклонението за хижа „Устра“.
    • Община Кирково: Върбен -0, Априлци -0, Бенковски -4- следи, останали от древността, са:
  • Римски мост до село Добромирци
  • Тракийска крепост при връх Боатепе и махала Златолист
  • Скални тракийски гробници до селата Подкова и Веслец
  • Късноантична и средновековна крепост и селище в местността Асара край с. Крилатица, обявена през 1996 г. за археологически паметник на културата.
  • Античен некропол в същата местност, паметник на културата
  • Антично селище със светилище при с. Загоричене
  • Скални ниши в с. Растник - местността Манчая кая
  • Скални гъби в с. Добромирци
  • Римска крепост при с. Остиново и др.
  • Средновековно селище - с. Орлица
  • Цистов некропол - с.Априлци
  • Тракийско селище - с. Домище
  • Могилен некропол - с. Домище
  • Скално светилище - с. Първица
  • Средновековно селище - с. Първица
  • Късноримско селище - с. Първица
  • Средновековно селище - с. Островец
  • Праисторическа селищна могила - с. Подкова
  • Скални образувания до село Добромирци

Съхранени до днес са църквите в селата Пресека, Горски извор и Джерово и крепости в Чакаларово, Кремен и Джерово. Джамията на седемте девойки, Джамията в село Бенковски. напълно запазени и функциониращи до днес, са множество мостове: в селата Кирково, Лозенградци, Долно Къпиново, Дрангово, Тихомир, Кремен, Горски извор. Мостове са останали и от римско време. Най-добре запазени са в селата Дрангово, Шумнатица, Горски извор, Лозенградци и Тихомир. Бързея -0, Брегово -0, Върли дол -0, Вълчанка -0, Горно Къпиново -0- В подножието на вр. Вейката и ЗМ "Гюмюрджински снежник". Горно Къпиново е най-южното населено място в България., Селото е изходен пункт за разходки из защитена местност Гюмюрджински снежник и за походи към връх Вейката, от където се открива прекрасна панорама към Бяло море от българска територия. Връх Вейката се намира на два часа път от селото и е с височина 1463 м., Горски извор -0, Гривяк -0, Горно Кирково -0, Дедец -0, Делвино -0, Джерово -0- Разположено е до гръцката граница. , Добромирци -0, Долно Къпиново -0, Домище -0, Дрангово -0, Дружинци -0, Дрянова глава -1, Дюлица -0, Еровете -0, Завоя -0, Загорски -0, Здравчец -0, Светлен -0, Каялоба -0, Кирково -0, Китна -0, Козлево -0, Костурино -0, Кран -0, Крилатица -0- в долината на река Върбица, на десния и бряг., Кукуряк -0, Кърчовско -0, Кремен -0, Лозенградци -0, Малкоч -0, Медевци -0, Метличина -0- През селото минава път I-508, по който на север се достигат Джебел на 17 км. и Кърджали на 38 км. На един километър южно се намира село Дюлица., Метличка -0, Могиляне -0, Мъглене -0, Нане -0, Орлица -0- на 5 km от гръцката граница. На 1 km от него минава проходът Маказа, Островец -0, Пловка -0, Подкова -0- на около 15 км северно от прохода Маказа. Към 2004 г. усилено се строи първокласен път от Подкова към Маказа, с цел отваряне на още един ГКПП между България и Гърция. В село Подкова се намира най-южната жп гара в България. Джамията на седемте моми е една от най-старите джамии в България. Построена е без използването на нито един пирон, Пресека -0, Първенци -0, Първица -0, Растник -0, Самодива -0, Самокитка -0, Секирка -0, Средско -0, Старейшино -0, Старово -0, Стоманци -0, Стрижба -0- На около един километър източно от пътя за прохода Маказа. Селто е малко 15-20 къщи около малка река. Близо до селото е старото съоръжение за охрана на границата с Гърция, а самата граница е на близо три километра на юг на най-високата част на планината, Тихомир -0- На 60 км. южно от гр. Кърджали, на границата с Гърция. В близост до с.Тихомир се намира мост от времето на римляните - „Римският мост“, шивашки цех, даващи работа на около 200 човека, Фотиново -0, Хаджийско -0, Царино -0, Чавка -0, Чакаларово -0- Близко до селото минава река Дненчовица, Чичево -0, Чорбаджийско -0, Шипок -0, Шопци -0, Шумнатица -0, Яковица -0, Янино -0,

  • Община Крумовград: Аврен -4- 4 км от държавната граница с Гърция, На територията на селището се намират реките — Осогово и Ряката, Почти в центъра на селището се издига хълмът, на който се намират старите гробища на християните от днешното село., тракийска цивилизация. Открити са две могили — едната е в местността Тумбата, а другата е край старото християнско гробище. Те са разкопани и ограбени. , Багрилци -0, Бараци -0, Благун -0, Бойник -0, Бряговец -0- на брега на река Арда, Бук -0, Вранско -0, Голяма Чинка -0, Голям Девесил -0, Голямо Каменяне -0- находище на хромова руда., Горна кула -0, Горни Юруци -0, Гривка -0, Гулийка -0, Гулия -0, Девесилица -0- на около четири километра от държавната граница с Гърция, Девесилово -0, Джанка -1, Доборско -0, Долна кула -0, Долни Юруци -0, Дъждовник -0- В махалата Текето се намира тюрбето на Ямур баба, основател на бекташко теке, живял вероятно през 16 век. Сградата е правоъгълна с размери 7,0 x 5,2 m. След намаляването на населението на селото в края на 20 век, тюрбето почти не се използва, Егрек -0- Селото разполага и с читалище., Едрино -0, Звънарка -0, Зиморница -0, Златолист -0, Калайджиево -0, Каменка -0, Кандилка -0- В село Кандилка се намира вечно зеления тракийски дъб. Той е на 120 години. В Балканските страни е единствен, ресторанта „Ореха“ и в басейна на „Сулейман агата“, Качулка -0, Ковил -0, Кожухарци -0, Котлари -0, Красино -0, Крумовград -1- в близост до град Момчилград. Градът е трети по големина в областта след Кърджали и Момчилград, "надбягване под тополите". През годините единствено непроменени стоят тополите, река Крумовица, кръстен на българския хан Крум, който пръв достига до тези земи, В чертите на днешния град е имало средновековна крепост, а усиленото църковно строителство през Средновековието се свързва с присъединяването на този край към българската държава през 837 година и с въвеждането на християнството., Църква “Св. Иван Рилски” 1934, Светилището на Сабазий - богът на Слънцето, се намира в местността "Църквището" над село Лимец, По очертанията на терена се вижда, че има кръгла форма, приблизителен диаметър 18 метра и дебелина на зида 1.80 метра. Строено е с ломени камъни, без спойка от хоросан. В миналото районът е разкопаван, като на музея в град Казанлък са предадени бронзови статуйки на Аполон, оброчни плочки на тракийски конник и антични монети., Следи от средновековни крепости има и до селата: Сърнак, Златолист и Кран. До село Кран е запазена една малка част от източната стена, Музеят в Крумовград вече е затворен. Природни феномени: Каменното плато между Ковил и Джанка, Орловите скали северозападно от града, Вечнозеленият дъб край Скалак, Къклица -0, Лещарка -0, Лимец -0, Луличка -0, Малка Чинка -0, Малко Каменяне -0, Малък Девесил -0, Метлика -0, Морянци -0, Овчари -0, Орешари -0, Падало -0, Пашинци -0, Пелин -0, Перуника -0, Подрумче -0, Полковник Желязово -0, Поточарка -0, Поточница -0, Раличево -0, Рибино -0, Рогач -0, Ручей -0, Самовила -0, Сбор -0, Синигер -0, Скалак -0, Сладкодум -0, Сливарка -0, Стари чал -0, Странджево -0- на брега на река Арда, Студен кладенец -0- до река Вълчи дол, която е приток на Арда., Сърнак, Тинтява, Токачка, Тополка, Хисар, Храстово, Чал, Черничево -0- на 2,5-3 км от границата с Гърция., в местността Хамбар дере -1- Тса запазени седем тракийски долмени, гориста местност в близост до източнородопските села Бялградец и Казак, От 1999 местността e обявена за защитена местност с цел опазване на естествените ксерофитни дъбови гори, Две тракийски могили има край с. Аврен, което пък се намира на около 8 км западно от Черничево. Само на около 50 км на север от Черничево се намира прочутото тракийско светилище, което днес е известно като Перперикон. Църквата "Св. Атанасий", През повечето време църквата е заключена, но можете да се обърнете към бай Иван Николов (наричан Вазов), който е пазителят на ключовете. Той е на над 80 години и може да разкаже интересни моменти от историята на Черничево., Бяла река, която извира в близост до селото., Друго чудесно място южно от селото е „Ликото вризче“ (Лековитото изворче) — място, почитано и от българите-християни, и от българите-мохамедани. Това е много красива местност, където изключително студена, извираща от дълбоко вода, си е издълбала корито в бялата скала. , Чернооки -0, Стражец -0- Население 3 !!! В 1985 година Стражец има 26 жители
  • Област Хасково
    • Община Димитровград: Бодрово -0- селото заема триъгълник от полите на Родопа, който се вдава като клин срещу Чирпанска Средна гора и затваря на запад Пловдивското поле, а на изток - Старозагорското поле. Край селото минава река Каялийка. На около километър от селото се намира минерален извор наречен "Чучура", В подножието на „Чучура“ се намира малък естествен вир наречен от местните хора "Вира" и е чудесно място за риболов., На най-видния и висок хълм северно от селото има малък параклис - Свети Георги, който може да се забележи от няколко километра. Близо до Бодрово се намират Хасковските минерални бани. Минерални бани е село -0- Природни забележителности на Минерални бани Връх Мечковец е висок 860 м., В южната част на рида “Мечковец”се намира интересен скален феномен. Той прилича на средновековен замък със здрави и стабилни кули. Там се намират останки от старо тракийско селище. На съседните скали се виждат трапецовидни култови ниши. Най–ярко се очертава скалата Заека. Други скали могат да бъдат оприличени на орел, куче и на човешки фигури., Брод -0- по поречието на река Марица, на нейния ляв бряг. ХАДЖИЕВ МОСТ - Брод !!!, НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ПАНО АНГЕЛОВ - Брод, Бряст -0, Великан -0- на левия бряг на река Марица, Воден -0, Върбица, Голямо Асеново, Горски извор, Димитровград -8- по поречието на река Марица, Исторически музей !!! 9:00 до 12:00 часа и от 14:00 до 17:00 часа; почивни дни — събота и неделя. ул. „Св. Климент Охридски“ е част от Стоте национални туристически обекта ,химкомбина, днес фирма „Неохим“, циментова промишленост, Дом-музей на Пеньо Пенев, който е част от Стоте национални туристически обекта !!!, Народна астрономическа обсерватория и планетариум в парк “Никола Й. Вапацаров”, Градът е известен с музикална компания Пайнер, 2 стадиона - "Миньор" и "Раковски", Най-красивата природна забележителност в Димитровград е паркът „Пеньо Пенев“, В парка има около 15 езера, но в момента са пълни с вода около 4-5, В града има още 2 големи парка — „Никола Вапцаров“ (в кв. Славянски) и „Марица“ край р. Марица, Защитена местност Злато поле е най-голямата влажна зона с естествен характер по поречието на река Марица. Светилището на Нимфите: На 5 мин път от Димитровград, в покрайнините на село Каснаково, се намира Светилището на Нимфите – много добре запазен езически храм, построен от римския пълководец Тит Флавий, в чест на богинята на любовта Афродита, в края на трети век от Новата ера. Димитровград е една от най-големите и важни разпределителни гари в южна България. През общината минават ЖП линиите София - Свиленград и Русе - Подкова. През 1873 г. селото става гара на железопътната линия на барон Хирш и това ускорява развитието му. В града има четири църкви — „Свети Димитър“, храм „Света Екатерина“, „Свети Атанасий“ в квартал Мариино и „Свети Георги“ в квартал Черноконево. Много известен е параклисът в близкото село Добрич, където има аязмо с лечебна вода. , Длъгнево -0, Добрич -1- През селото минава река Банска, над която има четири моста. Църква „Свети Иван Рилски“, Манастир „Успение Богодично“, Долно Белево -0, Здравец -0- В селото има лековита чешма, наречена "Горчивата чешма", за която се вярва, че е полезна за очите, Златополе -0- В непосредствена близост до с. Златополе, на левия бряг на река Марица се намира защитената местност Злато поле. Злато поле (защитена местност) -3- , Каснаково -0- Селото е разположено в долината на Банска река, десен приток на Марица. Между селото и село Клокотница се намира езическо светилище на Афродита и нимфите. То представлява полукръгла площадка с аязмо с лечебна вода. Местността е известна под името Гьор Бунар.На няколко десетки метра от там е "Киркова дупка" не изследвана пещера в която според преданието се е скрил кир Теодор Комнин след като е разбит от цар Иван Асен при с Клокотница,на скалата до входа пак според преданието има отпечатък от подковата на коня. новопостроена църква, Крепост -0- Селото с над 1850 жители е превърнато в изложба на открито от братя Паневи. Двамата художници, подаряват на родното си село 15 пана-стенописи, с които са изографисани фасадните стени на училището, кметството, здравната служба, читалището, параклиса, църквата. Техни творения на открито има още върху родната им къща и върху едно ресторантче в селото, което е съвсем близо до площада. А всяка година братята рисуват по още едно пано, Крепост е изключително чисто селище, бордюрите са боядисани, почти не се виждат неасфалтирани улици, липсва обичайният за селата диворасъл треволяк, а и пред вратите на къщите няма разхвърляни слама, Крум -0- Селото разполага с жп спирка по линията Свиленград-Пловдив-София, Малко Асеново -0, Меричлери -0- В близост до Меричлери се намира манастирът „Свети Атанасий“. В близост до града има минерален извор. Водата от този извор е трета в света и втора в Европа по съдържание на минерали и химични елементи. минералният басейн „Соленци“, пълен с лековита вода. 45° С, тя е солена, Радиево -0- Храм-паметник св. Архангел Михаил, Райново -0- Южно, и в непосредствена близост до селото, е река Марица, а на север - Райновската гора, По брега на река Марица в землището на селото функционира пясъчна кариера, Светлина -0- В центъра на селото се намира църквата. В източния край на селото се намира язовира, а от южния край има прекрасна гледка към вековни дъбови гори (цялото село е заобиколено от гори). Селото е почти обособено като вилна зона на Хасково и Димитровград. В близост са разположени два язовира за риболов: „Бузалъка“ и „Калето“, Скобелево -0- жп гара по линията Свиленград-Пловдив-София, През селото преминава река Марица, Има красива дъбова гора и река Каилйка с водопад, Сталево -0- Сталево е заобиколено от три хълма. Най-малкият се казва Ерпеджик, по-големият се казва Чъплак, а най-големият се казва "Хасар", който е обявен исторически паметник на културата, На местността "Хасара" има стара тракийска крепост наречена Милеона с надморска височина 180 м. През 1230 г. цар Иван Асен II е избрал местността "Хасара" и е наблюдавал и ръководил битката при Клокотница. От там е виждал цялото бойно поле. "Хасара" се състои от два хълма. Населението на селото и околните села ги наричат, "Големия Хасар" и "Малкия Хасар". На Големия "Хасар" има тракийско светилище и останки от крепостта, също така има параклис "Св.40 Мъченици" . По на долу от върха на около петдесет метра има голям камък наричано Казанчето или Крали Марковата стъпка. На него има издълбана дупка и прилича на казан в която има вода, дори и в най-големите горещини тя не пресъхва и хората, които посетят това място си вземат по малко и напръскват болните си места, защото била лековита. До нея има огромна стъпка на човек - казват, че Крали Марко е стъпил там и затова носи име Кралимарковата стъпка. Има голяма черква построена през 1897 година от албански майстори и носи името "Св.Архангел Михаил". читалище "В. Левски", Селото разполага с жп спирка по линията Свиленград-Пловдив-София, Странско -0- Църквата в селото се нарича "Света Богородица", До село Странско се намираше рудникът за лигнитни въглища "Здравец", който обаче е затворен и вече го няма, Черногорово -0- Селото разполага с жп спирка по линията Свиленград-Пловдив-София, Ябълково -0- жп гара на линията Свиленград - София. На около километър източно от селото, археолози вече четвърта година проучват селищна могила с културни пластове от три епохи - Праистория, Античност и Средновековие. Открити са основите на няколко жилищни сгради, множество ямни структури и интересни предмети от бита на старите обитатели по тези земи. могилата е разположена точно на пътя на жп линията Пловдив - Свиленград, чието разширение предстои.
    • Община Ивайловград: Бели дол -0, Белополци -0, Белополяне -0- Село Белополяне е разположено на един от най-източните ридове на Източните Родопи , на 12 км южно от Ивайловград и непосредствено до българо-гръцката граница. коритото на Бяла река и разположените по поречието селца. Пещерата при село Белополяне, община Ивайловград, е природна забележителност от 1978 година. Тя има защитена площ от 80 ха. църквата „Свети Атанасий“, Ботурче -0, Брусино -0, Бубино -0, Бялградец -0, Ветрушка -0, Вис -0, Глумово -0- Край село Глумово се намира местността Илиева нива -0- 1913 г. редовната турска войска избива над 200 пеленачета скрити, През 1996 г. в местността е издигнат мемориалът „Илиева нива“ в памет на 40 000 изклани тракийски бежанци,, Край мемориала, състоящ се от параклис, паметник и чешма, всяка година, Горно Луково -0, Горноселци -0- водопад Скоката, край водопада има и стара българска църква, Горско -0, Гугутка -2- Село Гугутка се намира в долината на Бяла река. - Бялград -4- е българска крепост, Долно Луково -0- в непосредствена близост с Гърция. И непосредствена близост до Долно Луково се намира Прилепната пещера (Прилепова дупка) с дължина 15 м и денивелация 5 м. големите, сега пусти, бубарски къщи в Долно Луково, 200 годишната църква „Св.Св. Константин и Елена” - паметник на културата. в центъра на селото е издигната голямата трикорабна базилика „Св. Архангел Михаил” , върху вградена на пода пред олтара каменна плоча има уникални надписи написани на старогръцки, на която са увековечени имената на ктиторите на храма. Вътрешността на църквата е също много интересна. Тя е разделена на две отделения – мъжко и женско. В женското отделение няма стенописи или олтар, докато мъжкото отделение е украсено от дърворезби и стенописи от неизвестни майстори резбари и зографи, Долноселци -0- Там се намира старо турско кале, През селото преминава река Армира (Атеренска река). На изток от селото е българо-гръцката граница, която е откъснала част от някогашното землище на селото. църква “Св.Св.Кирил и Методий”, Драбишна -0- През селото преминава река Армира (Атеренска река), Железари -0, Железино -0, Ивайловград -2- Общински исторически музей, Мутафчиева къща, Къща-музей „Мирчо Паскалев“, Антична римска вила „Армира“ - при строеж на язовир на 1,5км югозападно от кв.Лъджа на Ивайловград, строителите случайно попадат на следи от антични строежи, Близо до „Вила Армира“ в землището на с.Свирачи се намира и антична могила, насипана върху каменна основа., Крепост Лютица -0-, Лъджански манастир -0- или Ивайловградският манастир „Св. св. Константин и Елена“ , Близо до Лъджански манастир се намира Атеренският мост. Той е строен през Средновековието, Мостът се е ползвал от жителите на махала Рогозово, намираща се точно под Лютица. Ивайловград (язовир) -2- ВЕЦ Ивайловград -0, Казак -0, Камилски дол -0, Карловско -0, Кобилино -0, Кондово -0, Конници -0, Костилково -0- 8 жители !!!, Ламбух -0, Ленско -0, Мандрица -0- Мандрица е известно като единственото албанско село в България. два километра западно от Луда река, която оформя българо-гръцката граница. Днес Мандрица е градче призрак с население около 70 души. запазени стари големи триетажни кирпичени и тухлени къщи в гръцки стил, отлични представители на тракийската архитектура с резбовани тавани, балкони от ковано желязо и колонади. През 2004 година Мандрица е включена в туристическия маршрут „Културни и исторически мистерии на Източните Родопи“, Меден бук -0- Село Меден Бук е известно с "Меандрите на река Бяла", Нова ливада -0, Одринци -0, Орешино -0- Единственият настилен път до селото се отклонява от съседното село Свирачи, а по черни пътища на запад от селото може да се стигне до селата Костилково и Пелевун, Пашкул -0, Плевун -0- Църквата "Св.Св.Панталеймон и Елена" е една от най-големите в общината и е с историческо значение. На няколко километра от селото се намират останките от старинната крепост „Лютица“, която местните жители наричат "Калето". В близост до селото/местност "Чаирите"/има останки от тракийски долмен, обявен за археологически паметник на културата с национално значение. В признателност на Капитан Петко войвода, пред църквата е изграден величествен паметник в негова чест, станал като емблема на селото. В центъра на селото в сградата на старото училище има постоянна музейна сбирка (носии,предмети от бита,исторически сведения). Оттук е и най-бързият достъп до защитената местност „Меандрите на Бяла река“,отличаваща се с уникална флора и фауна. добива на облицовъчни камъни /гнайс и мрамор/ от открити кариери /"Пелевунски камък"/, Планинец -0, Покрован -0- Покрован е единственото село в Източните Родопи, в което населението е католици-униати, Попско -0, Пъстроок -0, Розино -0- Розино (Област Хасково), Сборино -0, Свирачи -0- До селото се намира римска могила (Чуката), за която се смята, че е некропол на живеещите във вила „Армира“ (находяща се между с.Свирачи и гр.Ивайловград), и която за сега е единствената по рода си като архитектурно изпълнение на теритирията на страната и Балканите. На приблизително равно разстояние между Свирачи и Ивайловград се намира средновековната крепост „Мраморният град“, която е важна погранична крепост при цар Калоян, Сив кладенец -0- През него минава Луда река, разделяща Гърция и България. В наши дни е почти напълно обезлюдено, а от повечето сгради са останали само развалини, Славеево -0- Славеево (Област Хасково), На 09.09.2010 г. официално се откри граничния пункт Славеево–Кипринос намиращ се близо до Ивайловград, Соколенци -0, Хухла -0- На ново построен параклис „Свети Илия“ на връх Илинден над селото, Черни рид -0- Има паметник построен през 1918 година за падналите бойци през Балканската война, Черничино -0, Чучулига -0
    • Община Любимец: Белица -0- "Градището"-състои се от три хълма:"Пресвета", "Калето" и "Коледата", "Калето" е заградено от крепостна стена, а на "Пресвета" е имало църква с името "Пресвята неделя", Васково -0, Вълче поле -0- На север от селото се намира връх Шейновец и местността Калето, както и паметник на воините, загинали по време на войните. В планинските местности наоколо са открити останки от тракийски гробници, подобни на тази в с. Мезек. Две от тях се намират на хълма непосредствено над селото. За съжаление времето и иманяри са ги разрушили почти напълно. "Куш кая" от турски "птичи камък" - представлява огромна величествена скала наподобяваща орел, намираща се на север от селото. При неотдавнашни археологически разкопки е установено, че скалата е била древен тракийски култов комлекс, Георги Добрево -0, Дъбовец -0, Йерусалимово -0- Близо до Йерусалимово има много скални образувания, а на входа на селото през 2000 година е издигнат метален кръст, знак за дружбата между българското село Йерусалимово и светия град. Църквата \"Св.вмч Димитрий\" е една от най-старите в околията, Лозен -0- близо да мястото, където се срещат границите на България, Гърция и Турция, Към края на XVII и началото на XVIII в. в селото върлува чума и много от жителите му са били покосени, а оцелелите са се изселили и селото е обезлюдяло. От това селище са намерени следи на турските гробища в местността "Тузла", които са се разпростирали на площ от 20 дка. През 1895 - 1900 г. турското гробище е било изчистено от надгробните плочи и е превърнато в обработваема земя, собственост на църквата "Св. Димитър" в селото. Народно читалище „Просвета” е основано през 1925 година, През 2006 г. от кариерата на селото са добити 200 000 м3 плътна маса, 160 000 м3 от които са използвани в строежа на Автомагистрала „Марица”, Любимец -0- през самия град Любимец преминават международния път Е-80, тук преминава и ж.п. линията от Западна и Централна Европа през София — Пловдив — Димитровград — Любимец за Истанбул, Читалището в Любимец е основано през 1884 г под името „Братолюбие“, Малко Градище -0- В центъра на селото се простира голям площад, в средата на който се издига мраморен паметник в прослава на загиналите през войните малкоградищенски герои. Около площада са разположени сградите на кметството, здравния дом, търговската сграда, културния дом, кооперативната сграда, автоспирка с ресторант и голяма парк-градина, Оряхово -0- Via militaris (= Castozorbra - югозападно от селото), Селото е разположено в южните склонове на Сакар планина. Това позволява от него да се открива изключително красива гледка към долината на река Марица и Източните Родопи. обградено от петнадесетина язовира, Интересна особеност е, че и до днес в селото функционира втора водоснобдителна мрежа, чрез която във всеки дом се доставя вода за поливане, Има големи лозови масиви и ябълкови градини. Тук се отглеждат и едни от най вкусните дини и пъпеши, В старото селище на Оряхово се търсят останките от стария средновековен град Агатоники - едно от десетте епископства, подчинени на Митрополията във Филипополис, На 2км северно от Оряхово, в местността Джевезлика са намират следи от византийско селище. Тук в местността "Клисе - бунар" са изровени основите на еднокорабна църква. На север от селището, на хребета на местността "Мандрата" и "Куше-кайлар", в началото на века е имало останки от средновековна кръгла кула, над сто годишна църква "Света Петка", етнографски музей, читалище "Просвета", В землището на селото се намира природния феномен "Господева стъпка", до който има изградена туристическа пътека. Има данни, че в местността Сара хан/там предстоят археологически разкопки/ е имало римска пътна станция !!! (?? Castozorbra - югозападно от селото ??), Много близо е и ранновизантийската крепост Кастра Рубра -0- , която е обособена като туристически обект и където и в момента се извършват арехеологически разкопки. римска крепост по пътя Via Diagonalis - на 7 km от село Изворово, община Харманли. Castra rubra - Die benachbarte mansio war das noch nicht lokalisierte Pale, westlich von Charmanli, wahrscheinlich zwischen den Dörfern Owtscharowo und Tjanewo gelegen. Neben Castra rubra wurde ein kurzes, sehr gut erhaltenes Stück der Via Militaris freigelegt. In der Gemeinde Charmanli sind weitere relativ gut erhaltene Abschnitte !!! der Via Militaris bei den Dörfern Braniza (bulg. Браница) und Owtscharowo (bulg. Овчарово) zu finden. Ausbau und die Verbesserung der Infrastruktur am Chuchul Stein !!! (ein Kultstein) im Dorf Owtscharowo, thrakischen Dolmen im Dorf Tscherepowo,
    • Община Маджарово: Бориславци -0 на брега на река Арда. От него започва язовир „Ивайловград“. Разположено е в обширна равнина, През 2006 г.в с. Бориславци е открит "Исторически музей - Христо Чолаков", който е олицетворение за бита, обичаите, предметите и сечивата от създаването на селото до наши дни.В музея може да видите снимки на археологическите забележителности и местности в региона, да разберете за разорението на тракийските и малоазийските българи, кланетата по река Арда, както и да видите минералното разнообразие на този необикновен край, Габерово -0- Природен парк на белоглавият лешояд,римско кале, Голяма долина -0, Горни Главанак -0, Горно поле -0- храма в село Горно поле, Долни Главанак -0- Menhir, В землището на с. Долни Главанак се намира тракийско култово мегалитно съоръжение кромлех от VIII - VII в. пр.н.е., открито през 2000 г. Най-големият менхир се намира в Карнак (Бретан) и наброява 2813 камъка, подредени в 13 реда. В България е известен един менхир намиращ се край село Овчарово Хасковско и друг край с. Долни Главанак. До преди няколко години много добре запазено подобно съоръжение съществуваше и до село Старо Железаре ( южно от Хисаря ). Сега то е разрушено. Тракийски култово-погребален комплекс “Глухите камъни”. Средновековна крепост “Ефрем” Местоположение: с. Ефрем – 22 км асфалтов път североизточно от гр. Маджарово, в т.ч. 18 км до центъра на селото, +4 км черен път на североизток до мест. Глухите камъни. Един от най-големите тракийски култово-погребални комплекси в Източните Родопи, обявен за природна забележитлност, в района на който се намира мистериозната средновековна крепост ”Ефреем”, Долно Съдиево -0, Ефрем -0, Златоустово -0- В последните години е истинска туристическа забележителност, заради близостта си с прочутия Перперикон, Маджарово -1- най-малкият град в България след Мелник. Историко-етнографската експозиция, която представя традициите и историята на тракийското население от Източните Родопи, както и бита и културата на жителите на Беломорска Тракия, чиито наследници са съвременните обитатели на региона. Експозицията съдържа както археологични находки от района, така и елементи от съвременната история на града, с макети на минните галерии, изкопаеми и минерали от минното дело. "Исторически музей - Христо Чолаков", с. Бориславци, общ. Маджарово, В сградата на Природозащитния център се намира единствената на Балканите интерактивна изложба за живота на лешоядите www.vulturecenter.com , В Маджарово се намира единственият в България резерват за лешояди, като там се срещат 3 вида от тях, Малки Воден -0, Малко Брягово -0, Малко Попово -0, Румелия -0, Ръженово -0, Селска поляна -0, Сеноклас -0- най-старата църква в община Маджарово, построена 1858 година, В близост се намира Тепето, не много висок връх с невероятна гледка. На 2 километра се намира и Ивайловградският язовир, Друга забележителност са намиращите се наблизо тракийски гробници. , Тополово -0
    • Община Минерални бани: Ангел войвода -0, Боян Ботево -0- в селото има джамия, Брястово -0, Винево -0, Караманци -0- по горното течение на Харманлийска река, Колец -0, Минерални бани -0- Природни забележителности на Минерални бани Връх Мечковец е висок 860 м. Югозападно от Мечковец е Иримийски връх-724 м. На юг от връх Мечковец е Калоянов връх. Ако се тръгне от с. Минерални бани за връх Мечковец, пътят минава през Аврамов камък в местността ”ШАРАПАНИТЕ”, При изкачването на в. Мечковец пред погледа на туриста се разкрива огромна панорама – контурите на гр. Хасково и гр. Димитровград. , На склон срещу село Тракиец, близо до язовира се вижда куполът на Текето, строено през втората половина на 15 век. /1478 г./. Текето е гробница-мавзолей на Осман – баба, който е бил водач на Джемаат /духовна мюсюлманска секта/., В района на Минерелни бани, са запазени останките на антична и средновековна крепост от 2-14в. Тук е и Ангелов камък, от където прочутият войвода е защитил българското население с прочутата си точност в стрелбата и вяра в справедливостта, Сираково -0, Спахиево -0, Сусам -0- Сусам е разположен край река Узундере (Дългата река), Сърница -0, Татарево -0







  • Рупките ist ein Dorf in Südbulgarien, in der Oblast Stara Sagora, in der Gemeinde Tschirpan - Karasura - (statio milliaria) in Nordthrakien, einige Kilometer südlich des Dorfes Rupkite in Richtung des Dorfes Swoboda (bulg. Свобода).
  • Цепина -0- редновековна крепост, разположена северозападно от село Дорково, Южна България. Oblast Pasardschik, Баташка планина, 11 km östlich von Welingrad und 23 km südwestlich von Pasardschik. Im Mittelalter war die Festung Zepina die bekannteste Festung in den Rhodopen, Am Fuße der Festung, in 300 m Entfernung, befindet sich heute die Berghütte Zepina, die auch ein bescheidenes Museum beherbergt, in dem Fundstücke von den Grabungsarbeiten gezeigt werden.
  • Лютица -0- една от най-добре запазените крепости в България, най-голямата сравнително запазена крепост в Родопите. Тя е разположена в близост до Ивайловград
  • Ивайловград -4- се намира в крайните дялове на Източните Родопи по средното течение на р.Арда и нейните притоци Бяла и Луда река.
  • Кривус -1- крепост около течението на река Арда в най-източните части на Родопите, близо до село Башево, Ардинско, между меандри на Арда. Запзена е само цитаделата. Пътят от селото до крепостта е стръмно спускане. , От крепостта има значителни останки. Крепостната стена в момента на места достига до 5 метра височина. Сревнително запазени освен това са бойниците и входът на крепостта., На неголямо разстояние от Кривус е разположена средновековната крепост Патмос -0- на територията на Община Кърджали, Запазени са останки от крепостни стени, основи на кула и църква.
  • Асеновград -10- Асенова крепост -35
  • Крепост Бялград -4- 2 километра от село Гугутка, община Ивайловград,
  • Вишеград (крепост) -0- при село Вишеград, община Кърджали, по коларски път, Крепостта е разположена е на остър връх, наречен „Каменен харман“.
  • Кривус -1- На неголямо разстояние от Кривус е разположена средновековната крепост Патмос -0- Община Кърджали
  • Кричим останки от стената на древната крепост Кричим -0 В околността на крепостта (на около 20 минути), върху голяма риолитова скала обрасла отвсякъде с издънкова широколистна гора, е изсечен прочутият Асенов надпис, който гласи: "На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим", Die Festung Kritschim besteht aus zwei voneinander unabhängigen Festungen, der Iwankowo-Festung und der Asenow-Festung; Die Reste der Iwankowo-Festung (oder Iwanowo-Festung) sieht man unmittelbar südwestlich von Kritschim, wenn man von Kritschim nach Süden in die Rhodopen schaut, in das Tal der Watscha. Die Iwankowo-Festung steht zur rechten Seite des Tales, also der linken Flussseite der Watscha, die von Süden aus den Rhodopen kommend durch Kritschim fließt, auf einem steilen, schwer zu besteigenden, felsigen Bergkamm, der von den Rhodopen bis unmittelbar vor Kritschim reicht. Die Iwankowo-Festung (Иванково кале; Transkription: Iwanowsko Kale; Kale ist der türkische Begriff für Festung) wird auch "Goljamo Kale" (bulg. "Голямо кале"; deutsch: "Große Festung") genannt. Im Südwestteil gibt es ein Wasserreservoir, das relativ gut erhalten ist. Die Festungsmauern stehen teilweise noch und erheben sich 5-6 m über das Terrain. Bis zur Iwankowo-Festung sind es von der Stadtkirche "Sweti Kosma und Damjan" ungefähr 30 Minuten Fußweg auf einem steilen Pfad. Von der hochgelegenen Festung aus bietet sich ein Panoramablick über die Stadt und die Plowdiwer Ebene. Auf der rechten Flussseite der Watscha liegt die Asenowo-Festung, die auch "Malko Kale" (bulg. "Малко кале"; deutsch: "Kleine Festung") genannt wird. Eine Festungsmauer ist erhalten geblieben, sowie ein Wasserspeicher und ein Wohngebäude. Diese Festung war eigentlich eine befestigte bulgarische Stadt und hatte eine Verbindung zur "Großen Festung". Die "Kleine Festung" liegt südlich von Kritschim, direkt am Ufer der Watscha. Die Festung ist größtenteils zerstört, nur der nordöstliche Bereich ist teilweise erhalten. Hier erhebt sich die Mauer bis zu 4 m über das Terrain. Asenow-Stein 200 m südlich der "Großen Festung" gefunden haben, am Nordosthang des Gipfels Nemtscha (bulg. Немча). Einige Kilometer weiter oben im Gebirge liegt das andere Kloster von Kritschim ("Uspenie blagorodina"), in der Nähe der ehemaligen Mineralbäder von Kritschim.
  • крепост Лютица -0- в близост до Ивайловград, в най-източните части на планината
  • крепост Маласар 0- Край село Воденичарско, в община Джебел, Област Кърджали. антична тракийска крепост Маласар от 5-ти век пр.н.е,изградена наново през Средновековието и запазена днес със стени във височина до 5 метра. До нея има така наречената "вятърна скала" със скален отвор, през който хората от околностите имат обичая да се промушват всеки Гергьовден
  • крепост Мезек -0- село в община Свиленград, Област Хасково, Край селото съществуват три историко-археологически обекта. Единият е тракийска гробница от третата четвърт на 4 век пр.н.е., вторият е крепостта Неутзикон и третият е куполната гробница непосредствено преди връх Шейновец.
  • крепост Моняк -0- една от най-големите крепости в Родопите със защитена площ от над 50 декара, на връх Шеста крепост (586 м.) над язовир Студен кладенец, на 2 км южно от с. Широко поле и на 12 км източно от град Кърджали.
  • Патмос (крепост) 0- на територията на Община Кърджали и на брега на река Боровица. Запазени са останки от крепостни стени, основи на кула и църква.
  • Крепостта Тъмбра 0- Тъмбра представлява комплекс от две съседни крепости, изградени около двете коти на двуглавия връх Тъмбра, както и голямо неукрепено селище между тяхижа. Крепостта е построена най-вероятно от тракийското племе беси и е действала чак до появата на славяните на Балканския полуостров. Крепостта се намира на около 2,5 км източно от гр. Пещера, Пазарджишка област и на около 300 м северно от шосето Пещера-Брацигово.
  • Татул (село) -6- община Момчилград, Област Кърджали, На по-малко от километър от селото се намира скално светилище, съставено от различни изсичания. една от най-запазените крепости в Родопите,
  • Цепина 0- село Дорково, община Ракитово, Област Пазарджик.
  • крепост Устра -25- близо до село Устрен в община Джебел, област Кърджали

Интерестно[редактиране на кода]

попаднах на нещо, което може да е от интерес за теб Едно историческо пътуване до морето --Vammpi 07:57, 22 август 2011 (UTC)[отговор]

Да, наистина интересно, но не за тази година. Колкото и да е малка България не стига времето, да се снима всичко, ако не снимат по-вече хора за Уикипедиаята. --Bin im Garten 18:53, 22 август 2011 (UTC)[отговор]
Случайно попаднах на това: [2] Поздрави --Vammpi 11:23, 24 август 2011 (UTC)[отговор]
Разходка в Източните Родопи--Vammpi 09:06, 31 август 2011 (UTC)[отговор]

Желаещ да дойде[редактиране на кода]

С удоволствие ще се присъединя, не е 100% сигурно, но все пак имам желание. Бях планувал един преход за това лято в Родопите, но за съжаление плановете ми се пообъркаха. За радост виждам сега това предложние. Разполагам с по-ограничен бюджет, но се надявам да се вмъкна в предвидените (и непредвидените) разходи. Фотоапаратът ми е любителски, качвал съм снимки в Общомедия. Набелязал съм интересни обекти в най-обширната българска планина, и ще продължавам да набелязвам. Ще ги публикувам и тук в най-скоро време, както и ще обсъдим допълнително нощувките и транспорта. Поздрави, Спасимир 11:11, 23 август 2011 (UTC)[отговор]

Ама заповядай, плащтам таксито, или ако някой от Уикипедията ни кара със кола си ще платя бензина и каквото трябва. Само да излизат много снимки за Уикипедията (или по-точно Общомедия). Ако не ти стигат парите за хотела и със това мога да помогна малко. Ако знаеш места къде трябва до отидем за снимане, напиши ги по горе във отдел #Интересни места. --Bin im Garten 19:16, 23 август 2011 (UTC)[отговор]

Маршрут[редактиране на кода]

Предлагам този маршрут. Обаче има още какво да се желае по него. Но в груби граници е следният:

Ден І (10 октомври) София - Вакарел - Панагюрище - Пазарджик - Пловдив - Крумово - Асеновград - Бачково - (Асеновград) - Мулдава - Червен - Горнослав - Орешец - Добростан - Мостово - Белинташ - (Асеновград) - Болярци - Чирпан - Меричлери - Димитровград - Симеоновград - Харманли - Любимец - Тополовград - Елхово (още не е сигурно дали нощувката ще е там)

Ден ІІ (11 октомври) Елхово - Устрем - Свиленград - Мезек - Сива река - Малко Градище - Дъбовец - Камилски дол - Ламбух - Хухла - Ивайловград - Славеево - вила Армира - Свирачи - Орешино - Белополяне - Одринци - Сив кладенец - (Одринци)* - Мандрица - Долно Луково - Меден бук - (Ивайловград) - Черни рид - Кобилино - Плевун - Кондово - Железари - (Черни рид) - Железино - Ленско - Гугутка - Бял градец - (Железино) - Брусино - Планинец - Сборино - Глумово - Черничино - Попско - Конници - Белополци - Багрилци - Чернооки - Перуника - Пелин - Гулийка - Сливарка - Подрумче - Голямо каменяне - Синигер - Черничево - (Синигер) - Чифлик - Аврен - Девесилово - Голям Девесил - Егрек - (Голямо Каменяне) - Едрино - Крумовград - Бойковци - Женско - Карамфил - Звездел - Кременец - Пиявец - Момчилград - Груево - Глухар - Кърджали

Ден ІІІ (12 октомври) Кърджали - Момчилград - Врело - Равен - Татул - Девинци - Постник - Гургулица - Момина сълза - (Татул) - Нановица - Неофит Бозвелиево - Лале - Джелепско - Звездел - Бойковци - Вранско - Ковил - Джанка - Морянци - Поточарка - Поточница - Студен кладенец - Рабово - Пчелари - Котлари - Странджево - Бряговец - Маджарово - Бориславци - Малки Воден - (Бориславци) - Малко Брягово - Ефрем - Орешец - Върбово - Тънково - Голям извор - Гледка - Стамболово - Царева поляна - Звиница - Крин - Мост - Добриново - Мъдрец - Мургово - Перперикон - Кърджали

Ден ІV (13 октомври) Кърджали - Сипей - Повет - Панчево - (Кърджали) - Зимзелен - Солище - Невестино - Рани лист - Стремци - Бели пласт - Зорница - Козлец - Конуш - Хасково

Ден V (14 октомври) Хасково - Узунджово - Александрово - (Хасково) - Въгларово - Сираково - Колец - Караманци - Петелово - Пчеларово - Черноочене - Пряпорец - Каблешково - Железник - Стражница - Възел - Черна скала - Калинка - Кърджали - Вълкович - Джебел - Овчево - Самодива - Хаджийско - Фотиново - Загоричане - Дрянова глава - Веселец - Добромирци - Пресека - Златоград

Ден VІ (15 октомври) Златоград - Пресeка - Старцево - Неделино - Падина - Бял извор - Шивачево - Светулка - Ардино - Дядовци - Дяволски мост - (Бял извор) - Леска - Средногорци - Мадан - Шаренка - (Средногорци) - Рудозем - Полковник Серафимово - Смолян

Ден VII (16 октомври) Смолян - Бостина - Момчиловци - Виево - Славейно - Кутела - Хайдушки поляни - Манастир - Малко Крушево - Лъкавица - Лъки - Югово - Нареченски бани - Косово - Хвойна - Орехово - (Хвойна) - Забърдо - Чудните мостове - Чепеларе - Проглед - Пампорово - Смолянски езера - Смолян

Ден VIIІ (17 октомври) Смолян - Чокманово - Смилян - Кошница - Ухловица - Исьовци - Могилица - Арда - (Кошница) - Милково - Турян - (Смолян) - Мугла - Гьоврен - Триград - Кестен - (Триград)

Ден ІX (18 октомври) Триград - Тешел - Ягодина - Буйново - (Тешел) - Грохотно - Настан - Беден - Широка лъка - Гела - (Настан) - Девин - Михалково - Кричим - Устина - Перущица

Ден X (19 октомври) Перущица - (Кричим) - Козарско - Бяга - Брацигово - Пещера - Розово - Равногор - Нова махала - Батак - Доспат

Ден XI (20 октомври) Доспат - Барутин - (Доспат) - Бърдуче - Крушата - Сърница - Побит камък - Велинград - Ракитово - Цигов чарк - Костандово - Дорково - (Велинград)

Ден XIІ (21 октомври) Велинград - Юндола - Голямо Белово - Белово - Момина клисура - Габровица - Костенец - София

(*) В скоби са селищата, които ги посещаваме за втори път. На много места пътят стига до едно селище и след това се налага да се върнем обратно по него, за да продължим по-натам. --Спасимир 16:24, 2 октомври 2011 (UTC)[отговор]

Хубаво предложение, аз съм съгласен. Дано да стане точно как го палнуваме. Бих предпочел обаче да се върнем в София чак в петък, за да използвам времето напълно (разбира се ако имаш още време до петък). Но така имаме поне резерва за да се бавиме някъде, където е интересно. Недей да забравиш многобройните манастири по нашия път, провери моля за тях. --Bin im Garten 19:21, 2 октомври 2011 (UTC)[отговор]
Супер, още 3 дни. Не обърнах внимание на датата на заминаване, мислех си, че отпътуваш на 19.10. Днес, ще я подобря, разширя и ще включа нови обекти. Чудесно е, когато се появат още 3 дни на разположение и то за пътуване. Свободен съм тогава. --Спасимир 07:29, 3 октомври 2011 (UTC)[отговор]

с. Пенево vs. с. Пеньово[редактиране на кода]

Уикипедия:Разговори - Fragen --Bin im Garten (беседа) 20:31, 5 юли 2012 (UTC)[отговор]

Хижи[редактиране на кода]

Здравейте. И двете препратки са прехвърлени към Уикидата и връзката между разноезиковите статии е създадена. Ако в немската статия също сте добавили междуенциклопедична връзка вече можете да я премахнете. Уикидата сама ще постави връзката. Поздрави. --Izvora (беседа) 17:58, 9 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Всъщност вече ги премахнах и в немската. Поздрави отново! --Izvora (беседа) 18:01, 9 февруари 2014 (UTC)[отговор]
Мерси! Извинявам се че ти правя излишна работа. Но Броузера ми някак не се справя с тези централи interwiki-links. За товаа го цвързах времено по стария начин. --Bin im Garten (беседа) 18:05, 9 февруари 2014 (UTC)[отговор]
Няма проблеми. И при мен на Мозила дава проблеми с някакъв скрипт и редовно ми отказва да правя редакции. --Izvora (беседа) 18:16, 9 февруари 2014 (UTC)[отговор]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител_беседа:Bin_im_Garten&oldid=11475847“.