Поликсена Попантова – Уикипедия

Поликсена Попантова
българска учителка и революционерка
Поликсена Попантова и съпругът ѝ Тодор Попантов
Поликсена Попантова и съпругът ѝ Тодор Попантов

Родена

Учила вСолунска българска девическа гимназия
Извезаното от охридските учителки въстаническо знаме, на което е изобразена девойка с българското знаме
Четата на войводата Петър Чаулев с извезаното от охридските учителки въстаническо знаме

Поликсена Мосинова, по съпруг Попантова, е българска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Поликсена Мосинова е родена в западномакедонския град Охрид, тогава в Османската империя. В 1898 година завършва с VIII випуск Солунската българска девическа гимназия.[1] Работи като учителка в родния си град и участва в организирането на забавачница във Варош.[2] Влиза в женската организация на ВМОРО в Охрид - така нареченото Неделно училище. След заминаването на ръководителката Славка Чакърова за Скопие в 1900 година, начело на организацията застават Василка Размова, председателката на неделното училище, и Поликсена Мосинова. Учителките организират болница за ранени и болни четници в двуетажната къща на семейство Андроник Скопакови, бивша митрополия през време на митрополит Синесий.[3] Мосинова, Размова, Клио Самарджиева и Константина Бояджиева изработват охридското бойно знаме на ВМОРО, на което млада жена и лъв стъпил върху османския флаг държат български трикольор с надпис „Свобода или смърт“.

Владиката Методий Охридски като научава за наличието на революционна женска организация изпраща Мосинова за учителка в Пехчево, а Самарджиева във Вевчани.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]