Петър Аргиров – Уикипедия

Петър Аргиров
Лична информация
Прякор	Пецето
Роден	Петър Атанасов Аргиров 19 февруари 1923 г. София, България
Починал	16 ноември 1989 г. (66 г.) София, България
Пост	Ляво крило
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1942 – 1944 1944 – 1946 1947 – 1956 1957 – 1958 1958 – 1960 Ботев (София) Левски Локомотив (Сф) Миньор (Перник) Септември (Сф) 20 170 29 (3) (54) (7)
Национален отбор
1947 – 1955 България 17 (2)
Треньор
1966 – 1967 1968 – 1972 1972 – 1973 1974 – 1976 1976 1977 – 1979 Спартак (Пд) Локомотив (Пд) Черноморец Дунав Пирин Локомотив (Сф) Омония Доростол
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Петър Аргиров (19 февруари 1923 – 16 ноември 1989), наричан по прякор Пецето, е български футболист, ляво крило. Клубна легенда на Локомотив (София). Играл е също в Ботев (София), Левски (София), Миньор (Перник) и Септември (София). Между 1947 г. и 1955 г. записва 17 мача с 2 гола за националния отбор.^[1]

Успоредно с кариерата си на футболист е състезател по ски алпийски дисциплини. Става първенец на Софийската област по слалом като член на железничарското дружество. След края на състезателната си кариера работи като треньор по футбол.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Аргиров започва кариерата си в Ботев (София). През 1944 г. е привлечен в Левски (София). Две години по-късно с клуба печели републиканското първенство и националната купа.

В началото на 1947 г. преминава в Локомотив (София) и играе там през следващите 10 години. Още в първия си сезон с клуба триумфира в Елитната Софийска дивизия, където за две години записва 25 мача с 8 гола. През 1948 печели с „железничарите“ и националната купа. В турнира бележи общо 7 гола, включително два хеттрика в четвъртфинала срещу Септември (Силистра) и в полуфинала срещу Любислав (Бургас).^[2] През сезон 1948/49 е голмайстор на Локомотив в новосъздадената „А“ група. Играе във всички 18 мача и бележи 8 попадения. През 1953 става носител на националната купа за втори път с Локомотив и общо за трети път в кариерата си. Бележи победния гол във финала срещу Левски (2:1) на 25 ноември 1953 г.

На 34-годишна възраст преминава в Миньор (Перник) в началото на 1957 г. За два сезона записва 29 мача със 7 гола в „А“ група. След това се завръща в София и облича екипа на Септември. Като капитан извежда отбора до спечелването на националната купа през 1959/60, след което слага край на състезателната си кариера. Има 17 мача и 2 гола за националния отбор (1947 – 1955). „Заслужил майстор на спорта“ от 1965 г.

След прекратяване на състезателната си дейност работи като треньор в Спартак (Пловдив) Локомотив (Пловдив), Черноморец (Бургас), Дунав (Русе), Пирин (Благоевград), Локомотив (София), Омония (Никозия) и Доростол (Силистра). С Омония е двукратен шампион на Кипър през 1977/78 и 1978/79.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Левски

• Републиканско първенство – Шампион: 1946
• Национална купа – Носител: 1946

Локомотив (Сф)

• Национална купа – Носител (2): 1948, 1953

Септември

• Национална купа – Носител: 1959/60

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Омония

• Кипърска първа дивизия – Шампион (2): 1977/78, 1978/79

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Профил на LevskiSofia.info

п б р     Състав на България - Летни олимпийски игри 1952    1 Соколов • 2 Апостолов • 3 Манолов • 4 Стефанов • 5 Божков • 6 Г. Стоянов • 7 Диев • 8 Янев • 9 Миланов • 10 Колев  •11 Панайотов  •12 Евтимов  •13 Д. Стоянов  •14 Аргиров  • Треньор: Милев

п б р Треньори на Омония Никозия Мисирян (1948–1952) · Джонсън (1952–1953) · Авраамидес (1953–1955) · Хунгеуйзен (1955–1957) · Виглер (1957–1959) · Фюкс (1959–1960) · Циамаков (1960–1962) · Турай (1962–1963) · Петров (1963–1965) · Керемезос (1964–1965) · Пачеджиев (1965–1966) · Нето (1966–1967) · Барка (1967–1968) · Пачеджиев (1968–1970) · Циакаров (1970–1971) · Ташков (1971–1972) · Спасов (1972–1974) · Константину (1974–1975) · Илциев (1975–1976) · Стоянов (1976–1977) · Аргиров (1977–1979) · Арсов (1979–1980) · Спасов (1980–1982) · Ташков (1982–1983) · Драмов (1983–1985) · Тинков (1985–1986) · Арсов (1986–1989) · Б. Колев (1989–1990) · Сенекович (1990–1991) · Закарел (1991–1992) · Арсов (1992–1994) · Прокоп (1994–1995) · Скочик (1995–1996) · А. Колев (1996–1997) · Михаелидес (1997–1999) · Галис (1999) · Арсов (1999–2000) · Никодимов (2000) · Хаан (2000) · Хуваарт (2000–2001) · Мускалис (2002) · Савевски (2002–2004) · Смуда (2004) · Хуваарт (2004–2005) · Андоне (2005–2007) · Окука (2007) · Мацуракис (2007) · Савидис (2008) · Тутич (2008–2009) · Лемонис (2009–2010) · Баевич (2010–2011) · Ларку (2011–2012) · Савевски (2012–2013) · Лотина (2014) · Каяфас (2014–2015) · Милоевич (2015–2016) · Карвър (2016–)