Национален отбор по футбол на България – Уикипедия
България | |||
Прякор(и) | Лъвовете Трикольоритe | ||
---|---|---|---|
Асоциация | БФС | ||
Конфедерация | УЕФА | ||
Треньор | Илиан Илиев | ||
Капитан | Кирил Десподов | ||
Най-много мачове | Стилиян Петров (105) | ||
Най-много голове | Димитър Бербатов и Христо Бонев (48) | ||
Най-млад играч | Никола Илиев | ||
Стадион | Национален стадион „Васил Левски“ | ||
ФИФА код | BUL | ||
| |||
Класиране | |||
Последно | 83 (15 февруари 2024 г.)[1][2] | ||
Най-високо | 8 (юни 1995 г.[3]) | ||
Най-ниско | 96 (май 2012 г.[4]) | ||
Първи мач | |||
Австрия 6 – 0 България (Виена, Австрия; 21 май 1924 г.)[5] | |||
Най-голяма победа | |||
България 10 – 0 Гана (Леон, Мексико; 2 октомври 1968 г.)[6][7] | |||
Най-голяма загуба | |||
Испания 13 – 0 България (Мадрид, Испания; 21 май 1933 г.)[8] | |||
Световно първенство по футбол | |||
Участия | 7 (на финални турнири: 1962, 1966, 1970, 1974, 1986, 1994, 1998) | ||
Най-голям успех | 4-то място (1994) | ||
Европейско първенство по футбол | |||
Участия | 2 (на финални турнири: 1996, 2004) | ||
Най-голям успех | 5-то място (1968)[9] | ||
Уебсайт | teambulgaria.bg | ||
бележки
| |||
Национален отбор по футбол на България в Общомедия |
Националният отбор по футбол представлява България в международните футболни състезания и срещи от 1923 г. Той се администрира от Българския футболен съюз (БФС), създаден през 1985 г.,[10] член на Международната футболна федерация (ФИФА) от 1924 г.[11] и на Европейската футболна федерация (УЕФА) от 1954 г.,[12] като така организацията придобива право да създава национален отбор и го представя за участия в международните футболни турнири. Официалният спортен код на отбора на България е BUL, а тимът също така е познат и с названията си лъвовете и трикольорите. Традиционните цветове на екипа на отбора са бяло, зелено и червено, същите като тези на националното знаме на страната. България играе домакинските си международни футболни срещи до 2021 г. на националния стадион „Васил Левски“ в София, а през 2022 г. – на стадион „Хювефарма Арена“ в Разград[13][14]. От ноември 2023 г., отборът отново играе домакински срещи на „Васил Левски“ в София
Българският национален отбор участва общо седем пъти на световни първенства по футбол.[11] Най-доброто представяне на отбора са спечелените бронзови медали и четвъртото място на Световното първенство през 1994 г. в Съединените американски щати. На турнира, България отстранява на четвъртфинал действащия тогава световен шампион по футбол Германия, а на полуфинала претърпява загуба от Италия.[15] През тези години националният отбор е съставен от футболисти играещи в реномирани европейски отбори, и участва на три последователни големи форума – финалните турнири на СП 1994, ЕП 1996 и СП 1998.[16] Част от тези футболисти, е и носителят на Златната топка на „Франс Футбол“ за футболист номер едно на Европа за 1994 г. – Христо Стоичков, който е и голмайстор на Световното първенство в САЩ с шест гола. На европейски първенства по футбол българският национален отбор се класира веднъж пети и два пъти във финалната групова фаза от общо 15 квалификационни цикъла, в които играе.[17] Олимпийският футболен отбор на България взема участие на пет Летни олимпийски игри, в които печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн[18] и сребърен медал от Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико.[19] В несъществуващия вече международен футболен турнир за Балканската национална купа, България участва 20 пъти, като има спечелени три титли (1931, 1932 и 1976) и завършва два пъти на второ място (1935 и 1936), нареждайки се на втора позиция по тези показатели в историята на шампионата.[20]
Най-продължителни са успехите на отбора през периода 1956 – 1976 г. Тогава България се класира сред 16-те най-силни в света и играе на финалните турнири на четири поредни световни първенства (1962, 1966, 1970 и 1974 г.), достига до четвъртфинал и пето място на Европейското първенство по футбол 1968, печели трето и второ място на Олимпийски игри и веднъж Балканската купа – ненадминати рекорди в историята на отбора. Най-високо международно признание от българските национални футболисти по това време имат Георги Аспарухов, Христо Бонев, Иван Колев и Петър Жеков, които отбелязват важни голове в решителни срещи и попадат нееднократно в класацията за Златната топка на „Франс футбол“.[21]
Класиране в световната ранглиста[редактиране | редактиране на кода]
Най-високата позиция, която Българският национален отбор по футбол е заемал в ранглистата на ФИФА, е осма през юни 1995 година, а най-ниската е 94-та през август 2012 година. България заема девета позиция според ELO рейтинг от юни до октомври 1969 г.[22] Към 4 април 2024 година отборът е на 83-то място в ранглистата на ФИФА.[1][2]
год./мес. | януари | февруари | март | април | май | юни | юли | август | септември | октомври | ноември | декември |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
1993 | - | - | - | - | - | - | - | 37. | 37. | 32. | 23. | 31. |
1994 | 31. | 23. | 23. | 25. | 29. | 29. | 14. | 14. | 14. | 16. | 17. | 16. |
1995 | 16. | 14. | 14. | 13. | 12. | 8. | 11. | 12. | 14. | 11. | 14. | 17. |
1996 | 18. | 17. | 17. | 24. | 28. | 28. | 19. | 17. | 21. | 21. | 17. | 15. |
1997 | 15. | 14. | 14. | 13. | 14. | 23. | 20. | 22. | 13. | 18. | 24. | 36. |
1998 | 36. | 38. | 38. | 42. | 35. | 35. | 34. | 35. | 47. | 45. | 46. | 49. |
1999 | 30. | 30. | 30. | 23. | 30. | 33. | 34. | 34. | 36. | 36. | 37. | 37. |
2000 | 37. | 39. | 39. | 40. | 43. | 44. | 47. | 52. | 56. | 55. | 54. | 53. |
2001 | 54. | 52. | 49. | 44. | 43. | 46. | 49. | 50. | 48. | 51. | 51. | 51. |
2002 | 51. | 52. | 52. | 52. | 54. | 54. | 54. | 58. | 50. | 42. | 41. | 42. |
2003 | 42. | 44. | 46. | 38. | 35. | 38. | 37. | 35. | 31. | 39. | 39. | 34. |
2004 | 34. | 37. | 37. | 38. | 38. | 40. | 41. | 42. | 41. | 41. | 37. | 37. |
2005 | 37. | 39. | 39. | 40. | 43. | 45. | 46. | 46. | 45. | 46. | 39. | 39. |
2006 | 39. | 40. | 39. | 38. | 37. | 37. | 37. | 36. | 37. | 38. | 43. | 43. |
2007 | 42. | 37. | 39. | 38. | 36. | 33. | 30. | 29. | 35. | 34. | 18. | 18. |
2008 | 18. | 19. | 19. | 18. | 18. | 18. | 17. | 17. | 16. | 15. | 16. | 27. |
2009 | 28. | 26. | 27. | 20. | 20. | 23. | 23. | 23. | 19. | 23. | 27. | 30. |
2010 | 30. | 30. | 38. | 39. | 39. | – | 43. | 43. | 54. | 43. | 45. | 49. |
2011 | 49. | 51. | 47. | 45. | 46. | 46. | 48. | 51. | 55. | 75. | 85. | 84. |
2012 | 83. | 88. | 85. | 96. | 96. | 90. | 92. | 94. | 89. | 55. | 40. | 50. |
2013 | 50. | 48. | 46. | 51. | 52. | 46. | 52. | 53. | 64. | 76. | 76. | 74. |
2014 | 74. | 72. | 67. | 73. | 73. | 78. | 72. | 72. | 46. | 59. | 66. | 66. |
2015 | 66. | 70. | 71. | 67. | 67. | 62. | 68. | 69. | 68. | 78. | 66. | 71. |
2016 | 72. | 75. | 70. | 69. | 69. | 69. | 77. | 77. | 74. | 89. | 72. | 71. |
2017 | 72. | 71. | 71. | 55. | 55. | 60. | 54. | 52. | 38. | 36. | 43. | 43. |
2018 | 42. | 40. | 40. | 54. | 53. | 49. | 54. | 47. | 44. | 45. | 46. | 46. |
2019 | 46. | 48. | 51. | 57. | 60. | 60. | 62. | 61. | 59. | 59. | ||
2020 | 59. | 59. | 59. | 59. | 59. | 59. | 59. | 60. | 60. | 66. | 68. | 68. |
2021 | 68. | 68. | 68. | 71. | 71. | 71. | 71. | 75. | 70. | 70. | 71. | 71. |
2022 | 71. | 71. | 73. | 73. | 73. | 74. | 74. | 74. | 74. | 72. | 72. | 71. |
2023 | 71. | 71. | 71. | 76. | 76. | 77. | 77. | 77. | 78. | 84. | 81. | 84. |
2024 | 84. | 83. | 83. | – | – | – | – | – | – | – | – | – |
- най-високо място: 8. (юни 1995)
- най-ниско място: 96. (април, май 2012)
- най-голям възход: +34 места (октомври 2012)
- най-голям спад: –20 места (октомври 2011)
История[редактиране | редактиране на кода]
Първият двубой на националния отбор е игран на 21 май 1924 г. във Виена срещу отбора на Австрия. Отборът на България е в състав:[23]
- Петър Иванов – Левски София
- Александър Христов – Левски София
- Симеон Янков – Левски София
- Гено Матеев – Левски София
- Боян Бянов – Тича Варна
- Димитър Манолов – ПФК Славия
- Димитър Мутафчиев – Левски София
- Никола Мутафчиев – Левски София
- Цветан Генев – Левски София
- Константин Мазников – Левски София
- Кирил Йовович – Левски София
Треньор – Леополд Нич, Австрия
До средата на века за най-голям успех се счита победата с 1:0 над отбора на Унгария с Ференц Пушкаш през 1948 г., когато той е световен фаворит. Голът отбелязва Димитър Миланов.[24]
Периодът 1962 – 1974 г. е един от най-плодотворните за българския футбол. Националният отбор се класира за финалите на 4 поредни световни първенства и отбелязва най-успешното си участие на европейско първенство – 5-то място в Европа. На 4-те световни първенства в отбора участва Добромир Жечев. Тези рекорди остават ненадминати.[21]
Първото участие на България на голям международен финален турнир по футбол е на Световното първенство през 1962 в Чили, след като в допълнителен квалификационен мач отстранява бронзовия медалист и трети в света Франция с 1:0 (гол на Димитър Якимов). Българският отбор се класира за финалите сред 16-те най-силни в света, но не успява да премине груповата фаза:
- 0:1 срещу Аржентина;
- 1:6 срещу фаворита Унгария – първи гол на СП, отбелязан от най-младия играч в отбора – 19-годишния Георги Аспарухов;
- 0:0 с Англия – първа точка на СП.[25]
За следващото СП 1966 г. в Англия българският отбор отново играе допълнителен квалификационен мач, този път срещу силния състав на Белгия. На неутрален терен във Флоренция на 29 декември 1965 г. той елиминира „червените дяволи“ с 2:1. И двата гола за 2 минути отбелязва голмайсторът на българското първенство Георги Аспарухов. На финалите България попада в най-силната група и загубва трите мача:
- 0:2 от световния шампион Бразилия с голове на Пеле и Гаринча от преки свободни удари;
- 0:3 срещу бъдещия бронзов призьор Португалия;
- 1:3 от традиционно силната Унгария, след като повежда с 1:0 с гол на Аспарухов.[21]
Същата развръзка става и на следващите две световни първенства. В Мексико през 1970, макар че вкарва 5 гола в трите мача и повежда в резултата, българският отбор печели само 1 точка, остава трети в групата и не се класира:
- 2:3 срещу Перу след 2:0 (голове на Динко Дерменджиев и Христо Бонев);
- 2:5 срещу ФРГ след 1:0 (Аспарух Никодимов и Тодор Колев);
- 1:1 с Мароко след 1:0 (Добромир Жечев).[21]
Във ФРГ през 1974 отборът завършва наравно 2 мача и печели 2 точки в групата, но отпада след загуба в последния мач от бъдещия световен вицешампион:
- 0:0 с Швеция;
- 1:1 с Уругвай (гол на Бонев);
- 1:4 срещу Нидерландия (автогол на Руди Крол).[21]
През 1968 г. един от най-добрите български национални отбори в историята достига до четвъртфиналите на европейското първенство по футбол, където отпада след 3:2 и 0:2 срещу бъдещия шампион Италия. Отборът е с най-голям актив от точки и голове сред четирите отпаднали четвъртфиналисти и така става 5-ти в Европа. Това е най-големият успех на България на европейско първенство. Отборът през този период е в състав:
- 1 – Георги Найденов (Симеон Симеонов)
- 2 – Александър Шаламанов (Кирил Ракаров)
- 3 – Иван Вуцов (Кирил Ивков)
- 4 – Стефан Аладжов (Борис Гаганелов)
- 5 – Димитър Пенев (Добромир Жечев)
- 6 – Димитър Якимов (Иван Давидов)
- 7 – Георги Попов (Тодор Диев)
- 8 – Христо Бонев (Георги Соколов)
- 9 – Георги Аспарухов (Христо Илиев)
- 10 – Петър Жеков (Никола Котков)
- 11 – Динко Дерменджиев (Иван Колев)
Треньори – Рудолф Витлачил, Стефан Божков, Христо Младенов
Българският национален отбор за пръв път успява да премине групите на финален турнир за СП и да се класира за първия етап на директните елиминации в Мексико през 1986 г., въпреки че не спечелва нито един мач в групата:
- 1:1 срещу световния шампион Италия на откриването на първенството на стадион Ацтека, гол на Сираков;
- 1:1 с Южна Корея, гол на Гетов;
- 0:2 срещу бъдещия световен шампион Аржентина.
На осминафинала българският отбор загубва с 0:2 от домакините Мексико. За най-добре представилия се български футболист на турнира е обявен Аян Садъков, който успешно играе срещу звездата на първенството Марадона.
Може би най-важната дата в българския футбол е 17 ноември 1993 г., когато Емил Костадинов вкарва два гола на Франция в Париж и обръща резултата от 0:1 до 2:1 за България. Вторият гол влиза във вратата на Франция 2 секунди преди края на мача, позволявайки на българите да се класират на Световното първенство в САЩ. Под ръководството на треньора Димитър Пенев, на световното българите правят голямо впечатление след елиминацията на световния шампион Германия с изненадваща победа с 2:1. Огромно количество хора излизат да празнуват тази победа по улиците на всички български градове. Достигайки полуфинала, България играе с Италия. При резултат 2:1 за италианците в 70-ата минута френският съдия Киню не отсъжда дузпа при неволна игра с ръка на италианския защитник Алесандро Костакурта в неговото наказателно поле. България е елиминирана. Христо Стоичков е съголмайстор на Световното първенство след вкарването на 6 гола, колкото има и руснакът Олег Саленко. Отборът е в състав:[26]
- 1 – Борислав Михайлов (капитан)
- 2 – Емил Кременлиев (16 – Илиян Киряков)
- 3 – Трифон Иванов
- 4 – Цанко Цветанов
- 5 – Петър Хубчев
- 6 – Златко Янков
- 7 – Емил Костадинов
- 8 – Христо Стоичков
- 9 – Йордан Лечков (13 – Ивайло Йорданов)
- 10 – Наско Сираков (11 – Даниел Боримиров)
- 20 – Красимир Балъков
Треньор – Димитър Пенев
През 1996 г. отборът се класира за Европейско първенство по футбол за първи път. България не успява да премине груповата фаза на надпреварата. На 10 септември 1997 г. българският отбор побеждава Русия с 1:0 пред пълните трибуни в София и се класира за седми път на световни футболни финали.[16] На Световното първенство през 1998 г. българите не успяват да прескочат групите и си тръгват за родината с едно равенство и две загуби. С Парагвай отборът завършва 0:0 и губи от Нигерия 0:1 и от Испания 1:6 (гол на Емил Костадинов). Това е краят на най-успешното българско футболно поколение. България не се класира за Евро 2000 и за Световното първенство през 2002 г. Отборът достига до Евро 2004 в Португалия, но не може да се похвали с добро представяне, записвайки загуби и в трите си мача, като губи от Швеция с 0:5, от Дания с 0:2 и от Италия с 1:2 (гол на Мартин Петров).
След неуспешното представяне в Португалия националният отбор е поет от Христо Стоичков. Той води националите на квалификациите за Световното първенство през 2006 г. в Германия. България остава на 3-то място в своята квалификационна група и не успява да се класира за финалите.
Стоичков остава треньор на футболните национали и на квалификациите за европейското първенство през 2008 г. в Швейцария и Австрия.
На 10 април 2007 г. Христо Стоичков подава оставка. Временно за треньор е назначен Станимир Стоилов, който води отбора в мачовете срещу Беларус. От 30 юли 2007 г. за треньор на националния отбор временно е назначен Димитър Пенев. България не успява да се класира за Европейското първенство.
От 11 януари 2008 г. за треньор е назначен Пламен Марков, а за квалификациите за Мондиал 2010 е назначен отново Станимир Стоилов.
След неубедителния старт на квалификациите за Евро 2012 Стоилов подава оставка. На 21 септември 2010 г. за старши треньор на отбора е назначен Лотар Матеус. Около година по-късно той се оттегля от поста си (след като отборът не успява да се класира за Евро 2012 и заема последното място в квалификационната си група) и е заменен от Михаил Мадански (като временен вариант).
За постоянен треньор е назначен Любослав Пенев. Той успява да съживи и подобри играта, но отборът не успява да се класира за финалите на Световното първенство през 2014 г., а след слабите му изяви в квалификациите за Евро 2012 през есента на 2014 г. Любослав Пенев е освободен.
Ивайло Петев е следващият селекционер на националния отбор по футбол на България, с договор за три години, валиден от 1 януари 2015 г.[27]
През 2016 г. той е сменен от Петър Хубчев. Оборът се представя добре на квалификациите за Световното първенство по футбол през 2018 г. (но не успява да се класира) и на първото издание на Лигата на нациите през 2018 г., като заема второ място в група с Норвегия, Словения и Кипър.
В квалификационна група С за Световното първенство по футбол през 2022 г. България постига 2 победи, заема IV място от 5 отбора и не се класира за финалния турнир в Катар.[28][29]
В квалификациите за Европейското първенство по футбол през 2024 г. България заема V място от 5 отбора и не се класира за финалния турнир в Германия.
Старши треньори[редактиране | редактиране на кода]
(Националност, име и фамилия, години, мачове)
- Леополд Нич 1924 (2)
- Вилибалд Щейскал 1925 (1)
- Павел Грозданов 1927 – 1930 (13)
- Карл Немес 1930 (1)
- Ото Файст 1931 (6)
- Павел Грозданов 1932 – 1933 (13)
- Карол Фогъл 1934 – 1935 (8)
- Никола Калканджиев 1935 (4)
- Иван Батанджиев 1936 (2)
- Гено Матеев 1936 (1)
- Станислав Томс 1937 – 1938 (5)
- Константин Мазников 1938 (1)
- Иван Радоев 1939 (2)
- Франц Кьолер 1940 – 1941 (2)
- Иван Радоев 1942 (2)
- Иван Батанджиев 1943 (1)
- Тодор Конов 1946 (3)
- Иван Радоев 1947 (2)
- Михаил Манов 1947 (1)
- Резо Сомлали и Иван Радоев 1947 (1)
- Иван Радоев 1947 (2)
- Любомир Ангелов 1948 (3)
- Андор Хайду 1948 – 1949 (6)
- Иван Радоев 1950 (2)
- Любомир Ангелов 1950 (1)
- Стоян Орманджиев 1950 (2)
- Стоян Орманджиев и Крум Милев 1952 – 1953 (5)
- Любомир Ангелов 1953 (2)
- Стоян Орманджиев 1953 (2)
- Стоян Орманджиев и Крум Милев 1953 (1)
- Крум Милев 1954 (1)
- Стоян Орманджиев и Крум Милев 1954 – 1955 (4)
- Георги Пачеджиев 1955 (1)
- Георги Пачеджиев и Крум Милев 1955 (4)
- Стоян Орманджиев и Крум Милев 1956 (1)
- Стоян Орманджиев 1956 (2)
- Стоян Орманджиев и Крум Милев 1956 – 1957 (7)
- Георги Пачеджиев 1957 (1)
- Стоян Орманджиев и Крум Милев 1957 – 1960 (26)
- Стоян Орманджиев и Стефан Божков 1960 (3)
- Георги Пачеджиев 1961 – 1963 (15)
- Бела Волентик 1963 (4)
- Рудолф Витлачил и Любомир Ангелов 1964 (2)
- Рудолф Витлачил 1965 – 1966 (15)
- Добромир Ташков 1966 (2)
- Стефан Божков 1967 – 1970 (31)
- Васил Спасов 1970 – 1972 (17)
- Георги Берков 1972 (2)
- Стоян Орманджиев 1972 (1)
- Христо Младенов 1972 – 1973 (5)
- Йончо Арсов 1973 (6)
- Христо Младенов 1973 – 1974 (19)
- Йончо Арсов и Димитър Дойчинов 1974 (3)
- Стоян Орманджиев 1974 – 1975 (12)
- Стоян Петров 1975 – 1976 (3)
- Стоян Орманджиев 1976 (4)
- Христо Младенов и Йончо Арсов 1976 (5)
- Стоян Орманджиев 1977 (2)
- Христо Младенов и Йончо Арсов 1977 (8)
- Цветан Илчев 1978 (6)
- Атанас Пържелов 1978 (1)
- Цветан Илчев 1978 – 1979 (11)
- Янко Динков 1979 (2)
- Данко Роев 1979 (1)
- Цветан Илчев 1979 (5)
- Цветан Илчев, Йончо Арсов, Янко Динков и Добромир Жечев 1979 (1)
- Добромир Ташков 1979 (4)
- Атанас Пържелов 1980 – 1982 (31)
- Иван Вуцов 1982 – 1986 (51)
- Христо Младенов 1986 – 1987 (12)
- Борис Ангелов 1988 – 1989 (19)
- Димитър Пенев и Георги Василев 1989 (1)
- Иван Вуцов 1989 – 1991 (12)
- Красимир Борисов 1991 (2)
- Димитър Пенев 1991 – 1996 (53)
- Христо Бонев 1996 – 1998 (19)
- Димитър Димитров 1998 – 2000 (14)
- Стойчо Младенов 2000 – 2002 (22)
- Пламен Марков 2002 – 2004 (7)
- Христо Стоичков 2004 – 2007 (30)
- Станимир Стоилов 2007 (2)
- Димитър Пенев 2007 (6)
- Пламен Марков 2008 (7)
- Станимир Стоилов 2009 – 2010 (16)
- Лотар Матеус 2010 – 2011 (10)
- Михаил Мадански 2011 (2)
- Любослав Пенев 2011 – 2014 (24)
- Ивайло Петев 2014 – 2016 (7)
- Петър Хубчев 2016 – 2019 (9)
- Красимир Балъков 2019 (6)
- Георги Дерменджиев 2019 – 2020 (9)
- Ясен Петров 2021 – 2022 (17)
- Георги Иванов* 2022 (2)
- Младен Кръстаич 2022 – 2023 (12)
- Илиан Илиев 2023 – (2)
Световно първенство през 1994 г.[редактиране | редактиране на кода]
България започва първенството със загуба от Нигерия с 0:3, но след това продължава с победи над Гърция с 4:0, Аржентина с 2:0 и се класира за осминафиналите. Там отстранява Мексико след 1:1 (гол на Христо Стоичков) в редовното време и продълженията, с дузпи и с това се реваншира за загубата от този отбор преди 8 години също на осминафинал. Така за пръв път България се класира за четвъртфинал, където се изправя срещу световния шампион Германия. Българският отбор успява да направи обрат от 0:1 до 2:1 след голове на Стоичков от пряк свободен удар и летящ плонж на Лечков, което предизвиква национални празненства. Това е върхът на тима, който за пръв път се класира за полуфинал на световно първенство. Там след силна игра в началото на мача противникът Италия повежда с 2:0, българите изравняват играта и в края на полувремето Сираков преминава с дрибъл в наказателното поле отбраната, считана за най-добра в света заедно с вратаря и те го повалят. Стоичков реализира неспасяемо дузпата и намалява на 1:2, но през второто полувреме френският съдия Киню не отсъжда още 2 нарушения на италианците в наказателното им поле и българският отбор не достига не само до победата, но дори до равния резултат. Въпреки че е отстранена от участие във финала срещу Бразилия, България достига до мач за третото място, който е без особена мотивация. Макар че отстъпват на Швеция с 0:4 и остават четвърти в света, българските футболисти също получават бронзови медали на Световното първенство. Това е най-големият успех на България в историята на футбола.
Представяне на големите форуми[редактиране | редактиране на кода]
Световни първенства[редактиране | редактиране на кода]
| Европейски първенства[редактиране | редактиране на кода]
Олимпийски игри[редактиране | редактиране на кода] |
Рекорди[редактиране | редактиране на кода]
- Четвърто място на световното първенство в САЩ 1994 г. и максимално възможните 7 мача.
- Христо Стоичков поделя голмайсторското място на Световното първенство в САЩ през 1994 г. с Олег Саленко – по 6 гола.
- Най-голяма победа на финален турнир: 4:0 срещу Гърция, първа победа на СП, САЩ 1994 г.
- Пето място на европейско първенство през 1968 г.
- Първи мач на финален турнир: 0:1 с Аржентина, 30 май 1962 г. в Чили.
- Първи гол на финален турнир: Георги Аспарухов срещу Унгария на 3.6.1962 г. в Чили.
- Първа точка на финален турнир: 0:0 срещу Англия на СП в Чили, 7 юни 1962 г.
Квалификационен цикъл за СП 2014 (2012 – 2013)[редактиране | редактиране на кода]
Дата | Място на срещата | Вид на срещата | Противник | Резултат | Голмайстори за България |
29 февруари 2012 | Дьор | Контрола | Унгария | 1:1 (0:1) | Божинов 87' |
26 май 2012 | Амстердам | Контрола | Нидерландия | 2:1 (0:1) | Попов 49' (д.), Мицански 90' |
29 май 2012 | Залцбург | Контрола | Турция | 0:2 (0:1) | |
15 август 2012 | София | Контрола | Кипър | 1:0 (0:0) | Мицански 66' |
7 септември 2012 | София | СП 2014 Квалификация | Италия | 2:2 (1:2) | Манолев 30', Г. Миланов 66' |
11 септември 2012 | София | СП 2014 Квалификация | Армения | 1:0 (1:0) | Манолев 43' |
12 октомври 2012 | София | СП 2014 Квалификация | Дания | 1:1 (1:1) | Рангелов 7' |
16 октомври 2012 | Прага | СП 2014 Квалификация | Чехия | 0:0 | |
14 ноември 2012 | София | Контрола | Украйна | 0:1 (0:1) | |
22 март 2013 | София | СП 2014 Квалификация | Малта | 6:0 (2:0) | Тонев 6', 38', 68', Попов 47', Гъргоров 55', Иванов 78' |
26 март 2013 | Копенхаген | СП 2014 Квалификация | Дания | 1:1 (0:0) | Манолев 51' |
27 май 2013 | Токио | Контрола | Япония | 2:0 (1:0) | Манолев 3', Хасебе 70' (авт.) |
4 юни 2013 | Алмати | Контрола | Казахстан | 2:1 (0:0) | Илиев 55', Иванов 58' |
14 август 2013 | Скопие | Контрола | Северна Македония | 0:2 (0:0) | |
6 септември 2013 | Палермо | СП 2014 Квалификация | Италия | 0:1 (0:1) | |
10 септември 2013 | Та' Кали | СП 2014 Квалификация | Малта | 2:1 (1:0) | Димитров 9', Гъргоров 59' |
11 октомври 2013 | Ереван | СП 2014 Квалификация | Армения | 1:2 (0:1) | Попов 61' |
15 октомври 2013 | София | СП 2014 Квалификация | Чехия | 0:1 (0:0) |
Бележка: в скоби е резултатът от първото полувреме
|
|
Легенда |
---|
Победителят в групата и най-добрият втори от всички групи се класират директно |
Останалите втори от групите играят плейофи |
Квалификационен цикъл за ЕП 2016 (2014 – 2015)[редактиране | редактиране на кода]
Дата | Място на срещата | Вид на срещата | Противник | Резултат | Голмайстори за България |
5 март 2014 | София | Контрола | Беларус | 2:1 (1:0) | Г. Миланов 14', Гаджев 66' |
23 май 2014 | Рицинг | Контрола | Канада | 1:1 (1:1) | Гълъбинов 19' |
9 септември 2014 | Баку | ЕП 2016 Квалификация | Азербайджан | 2:1 (1:0) | Мицански 19', В. Христов 87' |
10 октомври 2014 | София | ЕП 2016 Квалификация | Хърватия | 0:1 (0:1) | |
13 октомври 2014 | Осло | ЕП 2016 Квалификация | Норвегия | 1:2 (1:1) | Бодуров 43' |
16 ноември 2014 | София | ЕП 2016 Квалификация | Малта | 1:1 (1:0) | Гълъбинов 6' |
28 март 2015 | София | ЕП 2016 Квалификация | Италия | 2:2 (2:1) | Попов 12', Мицански 17' |
8 юни 2015 | Истанбул | Контрола | Турция | 0:4 (0:0) | |
12 юни 2015 | Атард | ЕП 2016 Квалификация | Малта | 1:0 (0:0) | Попов 56' |
3 септември 2015 | София | ЕП 2016 Квалификация | Норвегия | 0:1 (0:0) | |
6 септември 2015 | Палермо | ЕП 2016 Квалификация | Италия | 0:1 (0:1) | |
10 октомври 2015 | Загреб | ЕП 2016 Квалификация | Хърватия | 0:3 (0:2) | |
13 октомври 2015 | София | ЕП 2016 Квалификация | Азербайджан | 2:0 (1:0) | Александров 20', Рангелов 56' |
|
|
Квалификационен цикъл за СП 2018 (2016 – 2017)[редактиране | редактиране на кода]
България е в група „А“ заедно с отборите на Франция, Холандия, Швеция, Беларус и Люксембург. Според регламента победителите от деветте групи се класират за финалния турнир през 2018 година, а осемте най-добри втори играят плейофи.
Дата | Място на срещата | Вид на срещата | Противник | Резултат | Голмайстори за България |
25 март 2016 | Лейрия | Контрола | Португалия | 1:0 (1:0) | Марселиньо 19' |
29 март 2016 | Скопие | Контрола | Северна Македония | 2:0 (0:0) | Рангелов 66', Тонев 88' |
3 юни 2016 | Тойота | Кирин Къп | Япония | 2:7 (0:4) | Александров 59', Чочев 82' |
7 юни 2016 | Суита | Кирин Къп | Дания | 0:4 (0:1) | |
6 септември 2016 | София | Квалификация за СП 2018 | Люксембург | 4:3 (1:0) | Рангелов 16', Марселиньо 65', Попов 79', Тонев 90+2'[30] |
7 октомври 2016 | Сен Дени | Квалификация за СП 2018 | Франция | 1:4 (1:3) | Александров 6' (д.)[31] |
10 октомври 2016 | Солна | Квалификация за СП 2018 | Швеция | 0:3 (0:2) | [32] |
13 ноември 2016 | София | Квалификация за СП 2018 | Беларус | 1:0 (1:0) | Попов 10'[33] |
25 март 2017 | София | Квалификация за СП 2018 | Нидерландия | 2:0 (2:0) | Делев 5', 20'[34] |
9 юни 2017 | Минск | Квалификация за СП 2018 | Беларус | 1:2 (0:1) | Костадинов 90+1'[35] |
31 август 2017 | София | Квалификация за СП 2018 | Швеция | 3:2 (2:2) | Манолев 12', Костадинов 33', Чочев 79'[36] |
3 септември 2017 | Амстердам | Квалификация за СП 2018 | Нидерландия | 1:3 (0:1) | Костадинов 69' |
7 октомври 2017 | София | Квалификация за СП 2018 | Франция | 0:1 (0:1) | |
10 октомври 2017 | Люксембург | Квалификация за СП 2018 | Люксембург | 1:1 (0:1) | Чочев 68' |
|
|
Квалификационен цикъл за ЕП 2021 (2017 – 2020)[редактиране | редактиране на кода]
Дата | Място на срещата | Вид на срещата | Противник | Резултат | Голмайстори за България |
13 ноември 2017 | Лисабон | Контрола | Саудитска Арабия | 1:0 (0:0) | Попов 81' |
23 март 2018 | Разград | Контрола | Босна и Херцеговина | 0:1 (0:1) | |
26 март 2018 | Фелчут | Контрола | Казахстан | 2:1 (1:0) | Попов 23' (д.), Бодуров 90+3' |
6 септември 2018 | Любляна | ЛН Група C3 | Словения | 2:1 (1:1) | Краев 3', 59' |
9 септември 2018 | София | ЛН Група C3 | Норвегия | 1:0 (0:0) | Василев 59' |
13 октомври 2018 | София | ЛН Група C3 | Кипър | 2:1 (0:1) | Десподов 59', Неделев 68' |
16 октомври 2018 | Осло | ЛН Група C3 | Норвегия | 0:1 (0:1) | |
16 ноември 2018 | Никозия | ЛН Група C3 | Кипър | 1:1 (0:1) | Димитров 89' (д.) |
19 ноември 2018 | София | ЛН Група C3 | Словения | 1:1 (0:0) | Иванов 68' |
22 март 2019 | София | Квалифкация за ЕП 2021 | Черна гора | 1:1 (0:0) | Неделев 82' (д.) |
25 март 2019 | Прищина | Квалифкация за ЕП 2021 | Косово | 1:1 (0:1) | Божиков 39' |
7 юни 2019 | Прага | Квалифкация за ЕП 2021 |