Паралелни изчисления – Уикипедия

Не бива да се бърка с Конкурентни изчисления.

Паралелни изчисления (на английски: parallel computing) е форма на изчисляване (computation), при която множество изчисления се извършват едновременно ^[1], действайки на принципа, че големите проблеми често могат да се разделят на по-малки, които след това да бъдат разрешени успоредно („в паралел“). Има няколко различни форми на паралелни изчисления: бит-ниво, инструкционно ниво, ниво на данни и таск-паралелизъм. Паралелизмът е използван от много години.

Видове паралелност[редактиране | редактиране на кода]

Паралелизъм на битово ниво[редактиране | редактиране на кода]

Исторически погледнато, 4-битови микропроцесори са заменени с 8-битов, 16-битов, а след това 32-битови микропроцесори. Тази тенденция като цяло приключи с въвеждането на 32-битови процесори, която е стандарт в продължение на две десетилетия. Около 2003 – 2004 г., с появата на x86-64 архитектури, 64-битовите процесори стават нещо обичайно.

Паралелизъм на ниво инструкция[редактиране | редактиране на кода]

Модерните процесори са като тръбопроводи. Всяка тръба от тръбопровода съответства на друго действие на процесора. Процесор с N-тръби на тръбопровод може да има до N различни инструкции на различните тръби на изпълнение.

Паралелизъм на задачи[редактиране | редактиране на кода]

Задачата паралелизъм е характеристика на паралелна програма при която „напълно различни изчисления могат да бъдат извършвани върху еднакви или различни ресурси едновременно“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Parallel computing в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​