Олимпийски дух – Уикипедия

Олимпийски дух е официално утвърдена програма на Международния олимпийски комитет (МОК), но и термин, използван често за ред положителни човешки качества.

Официална програма на МОК[редактиране | редактиране на кода]

Мисията на Олимпийския дух е „да създаде мирен и по-добър свят в духа на олимпизма, което изисква общо възприятие с дух на приятелство, солидарност и феърплей. Олимпийският дух цели да вдъхновява и мотивира младежта от цял свят да бъде възможно най-добрата посредством образователни и забавни интерактивни предизвикателства. Олимпийският дух цели втълпяването и развитието на ценностите и идеалите на олимпизма и насърчава толерантността и взаиморазбирателството в тези засилващо обезпокоителни времена, в които живеем, за да направи света ни по-мирно място“.

Обща концепция[редактиране | редактиране на кода]

В по-общ контекст, терминът „Олимпийски дух“ се отнася до често използвана, но рядко и неясно дефинирана концепция, свързана с олимпийските игри. Някои медии го приравняват с изказването на Пиер дьо Кубертен, че „Важното нещо е не победата, а участието“ и гледат на атлети, които дават всичко от себе си, но завършват последни като олицетворение на Олимпийския дух. Например Агенция Франс Прес пише: „Истинският Олимпийски дух често се среща далеч от златните медалисти и спонсорските им договори – среща се в най-чистия му смисъл в онези, които завършват последни.“ [1] Агенцията посочва Ерик Мусамбани, Паула Барила Болопа, Абдул Басер Уасики, Пямбуугийн Туул, Чарлс Олимус, Мала Саконинхом, Лувсанлхудегийн Отгонбаяр, Мира Каслин и Самиа Хиреше като въплъщение на Олимпийския дух. През 2000 г. CNN публикува статия относно Ерик Мусамбани, озаглавена „Олимпийски дух: Плувец се състезава поради любов към спорта“. [2] През 2008 г. пресаташе на Чилийската федерация по тенис описва Николас Масу като човек, който „наистина демонстрира Олимпийския дух: усилието, борбата, нежеланието да се откаже“. [3]

Като част от Олимпийския дух се считат спортсменството; саможертвата и подкрепата към съперници и оказването на помощ, за да могат да завършат състезанието достойно; завършването на състезание въпреки контузии и силни болки; рекордни постижения въпреки бедност, дискриминация, здравословни и лични проблеми; участие въпреки всичко; уважението към дебютанти и неопитни състезатели. [4][5][6][7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ „True Olympic spirit found in those who come last“, Agence France-Presse, 18 юли 2008
  2. ↑ „Olympic spirit: Swimmer competes for love of sport“, CNN, 21 септември 2000
  3. ↑ „TENNIS: CHILE’S “VAMPIRE” RISING FROM THE DEAD“[неработеща препратка], Patagonia Times, 14 май 2008
  4. ↑ www.dnevnik.bg
  5. ↑ sporta.bg
  6. ↑ mashable.com
  7. ↑ www.theglobeandmail.com
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Olympic spirit в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Олимпийски_дух&oldid=11980040“.