Нотен запис – Уикипедия

Нотният запис (музикалната нотация) е система, използвана да визуализира фонетично представяната музика чрез използването на писмени знаци, включително древни или съвременни музикални символи. Видовете и методите варират в различните култури и епохи. Въпреки че много древни култури използват символи за представяне на мелодия, никоя от тях не се доближава до разбирането, което имаме в наши дни. Пълното разбиране на музикалната нотация в Европа започва през Средновековието, след което е адаптирана по целия свят.

Музикални символи[редактиране | редактиране на кода]

Музикални символи са знаците и символите, използвани от около 13 век в музикалната нотация на музикалните партитури, стилове и инструменти, за да опишат тяхната тоналност, ритъм и темпо, и до известна степен тяхната артикулация.

Списък с елементите на нотния запис:

• Петолиние
  • Аколада (скоба, свързваща две петолиния, за да укаже едновременното им изпълнение)
• Ключ (отправна точка за нареждането на тоновете/нотите)
• Ноти, фиксиращи музикални тонове, подредени в Научна система за означение на музикални тонове и в темпериран строй и диатоничен лад
  • Лигатура (сливане на ноти)
  • Допълнителна линия, ползвана при отдалечаване на нотите от петолинието
• Такт, разделящ композицията на равни интервал наречени времена, посредством тактови черти.
  • Време
  • Размер (брой времена)
  • Тактова черта
• Паузи
• Алтерация и хроматизъм (#,♭ и ♮)
  • Невма (указание за повишаване/понижаване на тона, без абсолютно фиксиран размер)
  • Полутон (тон, отстоящ между два последователни тона на хроматична скала)
  • Четвърт тон (тон, отстоящ между два последователни полутона на хроматична скала)
  • Арматура и тоналност (глобална употреба на # и ♭), която бива минорна или мажорна
    • Модулация (преминаване между тоналности)
• Педали
• Артикулация (начин, по който се изпълняват тоновете)
  • Легато
  • Стакато (кратко, отсечено изпълнение на маркираните ноти)
  • Тенуто (задържане на тона до неговата пълна стойност без съкращение)
  • Портато (леко прекъсване на тоновете в даден нотен пасаж)
  • Маркато (указва засилено изпълнение за нота, акорд или пасаж)
  • Глисандо (плавен преход от един тон към друг)
  • Портаменто
• Басо континуо (означения до основните, басови тонове, позволяваща хармонична импровизация)
• Пръстовка
• Мелизъм/фиоритура (мелодични украшения на тона):
  • Ачакатура (украсяваща нота, отстояща на половин тон от главната)
  • Групето (бързо редуване на горен съседен, главен, долен съседен и отново главен тон)
  • Глисандо (забавен преход с приплъзване между два тона)
  • Каденца
  • Мордент (кратък тон, отстоящ на секунда от основния)
  • Нахшлаг (един или няколко кратки тона, които встъпват след украсявания, и звучат за част от стойността му)
  • Рулада
  • Тремоло (бързо повторение на един музикален тон при струнните инструменти)
  • Трилер (бързо редуване на две съседни степени от музикалната гама)
  • Форшлаг (кратък тон пред нота)
• Интонация
  • Темпо (относителната скорост на изпълнение, която варира според интерпретацията)
    • Агогика (промяната във водещото темпо)
  • Динамика (локална промяна на силата)
  • Метрум (периодичната пулсация, породена от редуването на силни и слаби моменти, наречени метрични времена)
  • Ритъм (огранизираното движение в музиката, породено от редуването на различни тонови трайности)

Ноти и паузи[редактиране | редактиране на кода]

Нота	Пауза	Име на нотата и на паузата	Стойност
		Осморна цяла	8
		Четворна цяла	4
		Двойна цяла	2
		Цяла	1
		Половина	1/2
		Четвъртина	1/4
		Осмина	1/8
		Шестнадесетина	1/16
		Тридесет и вторина	1/32
		Шестдесет и четвъртина	1/64
		Сто двадесет и осмина	1/128
		Двеста петдесет и шестина	1/256

Видове черти[редактиране | редактиране на кода]

Черта	Име	Описание
	Без черта	Петолиние в чистия си вид.
	Допълнителна (спомагателна) черта	Допълнителните черти са успоредни на петолинието и се изписват над или под него, като броят им не може да надвишав пет. Служат за изписване на по-високи или по-ниски тонове.[1]
	Стандартна тактова черта	Най-простата тактова черта, разделяща два такта.
	Двойна тактова черта	Използва се с цел отделяне на различни части от композицията. Използва се още при промяна на тоналността и размера, както и при същински промени в стила или темпото.
	Пунктирана	Използва се при дълги тактове в сложни размери с цел улеснение при прочитането на музикалния текст.
	Заключителна	Обозначава края на композицията.
	Повторителна	Служи за повторение на един или няколко такта. На илюстрацията има две повторителни черти – начална и крайна.

Почивки[редактиране | редактиране на кода]

Почивка	Описание
	Символ, указващ на изпълнителя да си поеме въздух (или да направи пауза, когато се отнася се за недухови инструменти). Тази пауза не влияе цялостно на темпото. За инструменти с лък указва лъкът да се повдигне и следващите ноти да се изпълнят с движение надолу (или нагоре, ако така сочи паузата).
	Указва кратка пауза, през която времето не се отчита. В оркестрово изпълнение времето се подновява, когато диригентът укаже.

Запис за незрящи[редактиране | редактиране на кода]

New York Point е брайлова система, подобна на тактилната писменост за слепите. Измислена е от Уилям Бел Уейт (William Bell Wait) (1839 – 1916), учител в Нюйоркския институт за образование на слепи.

Брайлов символ
Нотно означение	C	D	E	F	G	A	B
Времева стойност

Музикална динамика[редактиране | редактиране на кода]

Музикалната динамика определя силата на звука, която варира по време на изпълнение на произведението.

	Пианисимо Много тихо
	Пиано Тихо
	Мецо-пиано Меко, но малко по-силно от пиано
	Мецо-форте Половината от силата на форте
	Форте Силно
	Фортисимо Много силно
	Сфорцандо Указва внезапно повишаване на силата.
	Крешендо Постепенното засилване на силата. Дължината на знака указва диапазона, в който трябва да се изпълни.
	Декрешендо Постепенното намаляване на силата. Дължината на знака указва диапазона, в който трябва да се изпълни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Минчева, Пенка П. „Практически курс по солфеж“. София, BalkaNota, 2008. ISBN 978-954-388-009-6. с. 120.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Símbolos da notação musical moderna в Уикипедия на португалски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​