French
DeutschМилчина лъка – Уикипедия
| Милчина лъка | |
 Панорамен изглед към Милчина лъка | |
  Милчина лъка  Милчина лъка | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 38 души[1] (15 март 2024 г.) 3,34 души/km² |
| Землище | 11,453 km² |
| Надм. височина | 204 m |
| Пощ. код | 3846 |
| Тел. код | 09337 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 48266 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Грамада Милчо Башев (Движение за социален хуманизъм, Обединена социалдемокрация, Българската левица, Зелена партия; 2015) |
| Милчина лъка в Общомедия | |
Мѝлчина лъ̀ка е село в Северозападна България. То се намира в община Грамада, област Видин.
География[редактиране | редактиране на кода]
В землището на селото се намира защитена местност „Липака“.
История[редактиране | редактиране на кода]
През периода 1930 – 1943 жителите на Милчина лъка преместват границите на селото на запад, в посока вън от коритото на местната река, поради честите наводнения и болестите които вилнеели по това време.
През лятото на 1950 година 2 семейства (10 души) от селото са принудително изселени. През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС), наречено на името на комунистическия диктатор Вълко Червенков.[2]
На 22 март 1951 година, ден след ликвидирането на ТКЗС-то в Грамада, жителите на Милчина лъка също решават да напуснат своето ТКЗС. Първите двама селяни, отишли да приберат животните си, са арестувани. В отговор цялото село се събира, напада кметството, в което са затворени, и след като ги освобождава отива в стопанския двор и хората прибират оттам добитъка и инвентара си.[3]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Основна културна забележителност на Милчина лъка е паметник на загиналите през двете Балкански войни, намиращ се в центъра на селото.
Доста запазено е и училището, което не е имало ученици повече от 40 години. Но в края на 70-те години на 20 век там са подслонени проституиращи жени, преди това държани в Белене.
Интерес у туристите биха събудили и останките на няколко турски чешми в местността „Липака“.
Близо до Милчина Лъка се намира и стар партизански бункер, за чиито някогашни обитатели и днес разказват жители на селото.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Ежегодно се провежда събор около датата 6 май.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Един от най-известните люде, родени в селото, е писателят и поет Цветан Крилашки, чийто син – Евгени Крилашки, е сред успелите български художници на новото време.
Други[редактиране | редактиране на кода]
През 2006 г. ирландец закупува къща в Милчина лъка, което е ясно доказателство за атрактивните природни условия, които предоставя местността.
Легенди[редактиране | редактиране на кода]
Днес едва ли някой би спорил откъде точно идва името на малкото село, но една от легендите е свързана още с времето на османската власт. Предполага се, че момче на име Милчо било преследвано от турците, за да бъде помохамеданчено, но достигайки до една пропаст (в близост до мястото, на което днес се намира селото), то предпочело да скочи и загине като християнин, отколкото да измени на рода и вярата си.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Груев 2009, с. 173, 205.
- ↑ Груев 2009, с. 188 – 189.
- Цитирани източници
- Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.
| ||||||||
