Магда Колчакова – Уикипедия

Магда Михайлова Колчакова е българска театрална и филмова актриса.

През 1940 година завършва театралната школа към Народния театър „Иван Вазов“ и се присъединява към трупата му до пенсионирането си. Играе в пиесите „Боряна“, „Хъшове“, „Под игото“, „Големанов“, „Прокурорът“, „Женитба“, „Дванадесета нощ“, „Тартюф“.

Освен в театъра Колчакова има роли и в киното. Участва във филмите „Страхил войвода“ (1938), „Любимец 13“ (1958), „Пленено ято“ (1962), „Тютюн“ (1962).

Изявява се като поп изпълнител и рецитатор на поезия. Пише очерци и статии, стихосбирката „Песни“ (1948), пиесите „Гераците“ (1955, по произведението на Елин Пелин), „Вдъхновение“ (1958), както и романа в 3 части „Банскалии“ (1. част Джолевата щерка, 1966; 2 част Даутевата вдовица, 1968; 3 част Милевица Колчагова, 1975.).

Удостоена е с Димитровска награда през 1950 година, званието „народна артистка“ през 1971 година и орден „Георги Димитров“ през 1974 година.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

• „Българо-унгарска рапсодия“ (1944), режисьор Борис Борозанов, Фригис Бан
• Любимец 13 – Кака Пена, чистачка (Премиера 15 декември 1958 г.)
• Тютюн (филм) – Спасуна (Премиера 5 ноември 1961 г.)
• Пленено ято – (Премиера 3 септември 1962 г.)
• Четиримата от вагона – Селянка (Премиера 2 август 1970 г.)
• Тихият беглец – Баба Пена (Премиера 2 юни 1972 г.)
• Всички и никой – циганка (Премиера 4 септември 1978 г.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Енциклопедия България, том 3, стр. 492, Издателство на БАН, София, 1982

Портал „Македония“