Георги Димитров (орден) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Димитров.
Орден „Георги Димитров“
Орден „Георги Димитров“ последна емисия
Информация
ДържаваБългария България
Присъждан отДържавния съвет на НРБ
Типорден
Избираемостбългарски и чужди граждани
Присъждан заизключителни заслуги
Статуспреустановен
Дескрипцияголям орденски знак (45 × 42 mm) и малък орденски знак – миниатюра (22 mm)
Пластинки
Статистика
Учредено17 юни 1950 г.
Първо присъжданВълко Червенков на 17 юни 1950 г.
Последно присъждан1990 г.
Дистинктивни носителиоколо 4000 души
Положение в стълбицата на отличията
По-високоГерой на Народна република България
Герой на социалистическия труд
Майка-героиня
Еднаквоорден „13 века България“
орден „Стара Планина“
По-нискоорден Народна република България
Орден „Георги Димитров“ в Общомедия

Орден Георги Димитров е най-високият орден на НРБ и като такъв е първият по старшинство в наградната система на Народна република България.

Статут[редактиране | редактиране на кода]

Учреден е с указ от Президиума на I народно събрание на 17 юни 1950 г. Първоначално се присъжда от Президиума на Народното събрание а след 1971 г. от Държавния съвет на НРБ на български и чужди граждани за изключителни заслуги. Също така с орден „Георги Димитров“ се награждават всички лица удостоени с почетните звания Герой на Народна република България и Герой на социалистическия труд. Първото награждаване се състои на 17 юни 1950 г. в деня на учредяването, като с ордена е удостоен Вълко Червенков, Министър-председател на България 1950 – 1956 г.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Орденът се състои от голям орденски знак с лента с метален носач и минатюра. Орденът е оформен по подобие на най-високия орден на СССР – орден Ленин и има най-много прилики с него в сравнение с най-високите ордени на всички други социалистическите страни. Автор на първоначалния проект е скулпторът К. Лазаров, като частични изменения в проекта внася гравьорът Оник Одабашян. Първоначално орденът се изработва в частно ателие, а след 1952 г. производството се прехвърля в Държавния монетен двор. Към ордена има миниатюра за всекидневно носене. В средата на големия орденския знак е разположен медальон, покрит с червен емайл, върху който е изобразен златен релефен бюст на Георги Димитров в ляв профил. Медальонът е обкръжен от бял кант. В долната част на ордена е разположена лента в червен емайл с надпис ГЕОРГИ ДИМИТРОВ. От двете страни на медальона са изобразени пшенични класове, в горната част се намира малка петолъчна звезда в червен емайл, а в долната – сърп и чук в червен емайл. Орденът е с размери 45 × 42 mm. Носи се на петоъгълна колодка в червено от лявата страна на гърдите. Орденът освен големия орденски знак има и позлатена миниатюра с размер 22 мм. Миниатюрата на ордена представлява умален вариант на големия знак на ордена. От 17 юни 1950 г. до 21 март 1991 г., когато с промяната на указ 1094 от VII велико народно събрание наградната система на НРБ е съществено изменена, с орден „Георги Димитров“ са удостоени около 4000 души.[1]

Избрани лауреати[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Каталог Български ордени и медали“. Веселин Денков
  • „Българските ордени и медали 1878 – 2002“. Тодор Петров
  • „Ордени и медали в България 1998“. Тодор Петров
  • „Българска Енциклопедия от А-Я 2005“. Авторски колектив към БАН
  • „Трудовата Слава на България“ 1987 Държавна печатница
  • „Народни представители от Девето народно събрание“ на Народна република България, Наука и Изкуство, 1987 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Тодор Петров „Ордени и медали в България“ София 1998
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Димитров_(орден)&oldid=12068867“.