Лютиброд – Уикипедия

Лютиброд
Село Лютиброд и Искър, погледнати от Ритлите
Лютиброд Координати: 43°06′24.4″ с. ш. 23°37′36.03″ и. д. / 43.10678° с. ш. 23.626676° и. д. 43.10678, 23.626676 Лютиброд
Общи данни
Население	279 души[1] (15 март 2024 г.) 11 души/km²
Землище	25,458 km²
Надм. височина	215 m
Пощ. код	3159
Тел. код	091201
МПС код	ВР
ЕКАТТЕ	44745
Администрация
Държава	България
Област	Враца
Община    – кмет	Мездра Иван Цанов (независим политик; 2019)
Лютиброд в Общомедия

Лю̀тиброд е село в Северозападна България, община Мездра, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Лютиброд се намира на около 13 km юг-югоизточно от областния център Враца и около 8 km запад-югозападно от общинския център Мездра. Разположено е в западната част на Стара планина, в северната част на Искърския пролом, от двете страни на река Искър - откъм левия бряг в източните подножия на Врачанска планина, а откъм десния бряг в североизточните подножия и склонове на Ржана планина. Районът е карстов. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо алувиално-ливадни и сиви горски.^[2] Надморската височина край Искър при пътния мост в селото е около 238 m и намалява на изток до около 234 m; на север от реката нараства до около 305 m, а на юг - до около 370 m.

През южната част на Лютиброд минава второкласният републикански път II-16, който на изток води до село Ребърково, прави връзка там с първокласния републикански път I-1 (част от Европейски път Е79), а на запад води през село Зверино и населени места нататък в Искърския пролом до връзка с първокласния републикански път I-8 (ГКПП Калотина – София – ГКПП Капитан Андреево - Капъкуле). Общински път на север свързва Лютиброд със село Челопек.

Лютиброд е железопътна спирка на минаващата през селото железопътна линия София – Горна Оряховица – Варна.

Землището на село Лютиброд граничи със землищата на: село Челопек на северозапад и север; село Моравица на север и североизток; село Ребърково на изток; село Лютидол на югоизток; село Рашково на юг; село Игнатица на югозапад; село Зверино на запад.

Населението на село Лютиброд, наброявало 1336 души при преброяването към 1934 г. и 1324 към 1956 г., намалява до 563 към 1992 г. и 269 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.^[3]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 355 лица, за 334 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 3 – към ромска и за останалите не е даден отговор.^[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото се е намирало изчезналото днес село Коритен, наричано и Коритенград. Някои автори идентифицират селището със споменатата от Прокопий Кесарийски крепост Балба.^[5] В местността Коритен са намерени останки на пет църкви от различни периоди – две късноантични, частично запазена църква от Х – XI век и още две от късното средновековие.^[6]

Едната късноантична църква е еднокорабна сграда от IV век с дължина 11,4 m, чиито останки са унищожени при строителни работи през 1970-те години. Другата е трикорабна, разположена на 10 m северно от първата постройка и функционира през V-VII век. Тя е строена върху по ранен езически храм, като в строежа ѝ са използвани елементи от него.^[5]

През 1915 г. полукуполът над централната апсида на старата църква все още е бил запазен, но по-късно е разрушен.^[7] В документи от 1479 г. е отбелязано, че село Коритена има 8 домакинства. След XV век село Коритен изчезва.^[6]

До 1878 г. Лютиброд е носило и турското наименование Гечидкьой (Бродно село) или Гечид кьосе. Името Лютиброд се обяснява с това, че реката ежегодно вземала жертви от преминаващите през брода и оттам: лют, опасен брод.

Начало на проучванията на историята на Лютиброд поставя през 1871 г. унгарският пътешественик и изследовател на българската история, култура и природа Феликс Каниц.^[8]

При преброяването към 1934 г. селото е записано с името Лют-брод (Гечид-кьосе). Според същия запис, в землището на село Лют-брод се намират: Черепишкият манастир „Успение Пресветой Богородици“, гара Черепиш и железопътна спирка Лютиброд.^[9]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

• Кметство^[10][11], пощенска станция^[12], здравен пункт (в една сграда).
• Читалище „Колката“, създадено на 6 ноември 1925 г., под името „Пробуда“.^[13][14]
• Сдружение „Историческа пробуда“.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Средновековна църква „Свети Георги“[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Свети Георги (Лютиброд)

Средновековната църква край село Лютиброд се отнася към периода ХII-ХIV век. Носела е името „Свети Георги Победоносец“. През 1927 г. в брой 69 на Държавен вестник (ДВ) е обявена за народна старина, през 1965 г. в брой 90 на ДВ е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение и със списък от 14 декември 1971 г. е декларирана като художествен паметник на културата. Църквата е с правоъгълен план (11,30х9,15 m), с три полукръгли апсиди, без притвор. Вътрешността на църквата е била разчленена на три, с две двойки четвъртити стълбове. Вътре църквата е била богато изписана. Във вътрешността на църквата са открити пет средновековни гроба с накити. Предполага се, че гробовете са на ктитори, близки до феодалния владетел на средновековната крепост Коритен град, от която е част и тази каменна църква.

Праисторическо, антично и средновековно селище с Ранно християнска базилика (IV век) Коритенград[редактиране | редактиране на кода]

Антична и средновековна крепост „Ритлите“/”Коритен град” се намира на 0,57 km северозападно по права линия от центъра на село Лютиброд. Между отвесно изправените скали на природния феномен „Ритлите“ и днес все още стоят основите на античните и средновековни жилища. На това място е бил разположен цял град, който е използвал за своя защита непристъпните скални образувания. Достъпът до този „град“ е много труден, тъй като за да се стигне до него е необходимо да се премине по стръмния наклон между „Ритлите“. В най-северната и най-висока част на Ритлите личат останки от крепостен зид, граден с ломени камъни, споени с бял хоросан, с дебелина около 2,80 m. Стената се проследява на приблизително 10 m. Вътре се очертават основи на сгради. По терена има фрагменти предимно от средновековни керамични съдове, характерни за периода ХІІ- ХІV век. Източната и западната стена на крепостта са самите „Ритли“. Дебелината им варира от три до седем метра, а дължината – между 200 и 400 m. От южната стена личат само основи. Между самите „Ритли“ могат да се видят останки от сгради, също градени от ломени камъни. Североизточно от крепостта „Ритлите“ се намира античният и средновековен Коритен град, който е заемал площ от около 4 ha.

Други[редактиране | редактиране на кода]

• На левия бряг на Искър, на около 120 m западно от пътния мост, се намира скалният феномен Ритлите.
• На около 1,5 km югозападно от Лютиброд, край десния бряг на Искър, се намира Черепишкият манастир.
• На около километър западно от селото, северно от Искър, се намира историческият Рашов дол, където е лобното място на десет Ботеви четници с водач Георги Апостолов.
• В близост до Ритлите се намират останки от средновековното селище Коритенград.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

• 3 юни — събор на селото.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

• „Люти брод и Черепиш“ (туристически пътеводител), инж. Иван Михайлов, ЕТ „Адулар“, Бургас, 2006

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Сдружение „Историческа пробуда“
• Реставрирана средновековна църква Св. Георги Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
• Радио и телевизия в Лютиброд Архив на оригинала от 2006-05-07 в Wayback Machine.
• Пътепис за Лютиброд Архив на оригинала от 2011-08-30 в Wayback Machine.
• Средновековна църква в Лютиброд
• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-34-036
• Западна Стара планина. Географска карта