Неф – Уикипедия

Неф или кораб (на френски: nef, от лат. navis – кораб) е издължено помещение, част от интериора (обикновено в сгради от типа на базиликите), ограничено от една или от двете си дълги страни с редове от колони или стълбове, отделящи го от съседните помещения ^[1].

В раннохристиянските храмове може да има 3 или 5 нефа (като правило са нечетен брой), като централният неф е винаги по-широк и по-висок. Делението с нефове се запазва и по времето на Възраждането, барока и класицизма.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

• Апсида (архитектура)
• Емпория (архитектура)
• Клоатър
• Крипта
• Наос
• Нартекс
• Неф
• Олтар
• Презвитериум
• Синтрон
• Трансепт

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Неф.

Източници[редактиране | редактиране на кода]