Кокаляне – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Кокаляне.

Кокаляне
Изглед към Кокаляне
Изглед към Кокаляне
България
42.5833° с. ш. 23.4167° и. д.
Кокаляне
Област София Столица
42.5833° с. ш. 23.4167° и. д.
Кокаляне
Общи данни
Население2023 души[1] (15 март 2024 г.)
130 души/km²
Землище15,598 km²
Надм. височина713 m
Пощ. код1191
Тел. код02992
МПС кодС, СА, СВ
ЕКАТТЕ37914
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофия Столица
Община
   кмет
Столична община
Васил Терзиев
(ПП – ДБ, Спаси София; 13 ноември 2023)
Кметство
   кмет
Кокаляне
Александър Борисов
(ГЕРБ - СДС)
Адрес кметство
ул. „Кръстан Младенов“ № 1
Кокаляне в Общомедия

Кока̀ляне е село в район „Панчарево“ на Столична община, област София.

Кметство Кокаляне
Храм "Св. Георги Победоносец”, Кокаляне

Село Кокаляне е разположено в полите на Витоша, в най-ниските ѝ склонове и покрай р. Искър, по шосето София-Самоков. Намира се на 18 км от центъра на столицата, заобиколено от всички страни с планински хълмове, в котловина със 700 м надморска височина. Недалеч от него се намира Лозенската планина, с Урвишката крепост, Урвишкия и Кокалянския манастири. Кокаляне граничи с курортното селище Панчарево, чрез своя квартал „Кокалянско ханче“. Насреща му са водите на Панчаревското езеро и вишнатите над тях последни разклонения на Средногорието, отзад и в страни Витоша и Плана планина.

Името е променяно на Кокаляни, Кокалене, Кокаленя и пр. В песни и предания то е „Старото село Кокаляне“, „Царевото село“. След Освобождението в Кокаляне оцелелите къщи и родове са сравнително малко – около 15. По-известните са Кърлеви, Шаранкови, Мануилови, Гледжови, Тункови, Генкови, Белилови, Денковци, Цветкови, Караджови, Велеви, Велкови, Казакови.

През 1889 г. частна белгийска фирма построява електроцентралата до с. Кокаляне. В дола, образуван от течението на Искъра, се строи текстилна фабрика, но през 1930-те години е преобразувана в бакърена (медна) фабрика. Така бившата тъкачница (бакърена фабрика/ чугунолеярна) става поливна станция за тогавашния Земеделски професионален съюз, след това е болница за туберкулозно болни (изключително добри климатични условия за това заболяване), а днес е оздравително заведение за лица със ставни заболявания. Кокаляне е старо, но все пак младо селище. Съвременник на Шишманова България, на траки и Крумовите прабългари, на Лалуш Байрактар и Чавдар войвода.

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
1934675
1946699
19561216
19651256
19751412
19851389
19921332
20011556
20111941
20212076

Вътрешност на селото

[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на селото е разположена сградата на кметството. В същата сграда са разположени хранителен магазин, лекарски кабинет, поща и зъболекарски кабинет. До сградата на кметството е разположена чешма, под която тече река. В селото има около 4 хранителни магазина и три ресторанта. Тъй като селото е близо до София, неговите жители имат възможността да пазаруват и да се развличат в съседното Панчарево или в Столицата. В същата сграда е библиотеката и новоизградената сцена на читалище „Заря“ – читалище със стогодишна история. Театрална група, женска и мъжка певчески групи, коледари, танцови състави – това е част от работата през годините.

В с. Кокаляне са разположени няколко вилни комплекса в близост до природата. В някои от къщите на тяхна територия има постоянно живущи хора.

Вилните зони нямат изцяло достъп до течаща вода и затова някои жители, които не живеят постоянно в своите вили, ползват изкопани кладенци. Постоянноживущите са изградили сондаж, за да задоволяват нуждите си от вода. До къщите, разположени по-нависоко, няма достатъчно налягане, за да се изкачи водата – затова някои къщи ползват хидрофори. Пътищата, прокарани през вилните зони, са черни, като на места се забелязват стеснявания, причинени от свлачища. Вилните зони са разположени в планински релеф и затова предоставят прекрасен изглед към планини и гори, а от по-високите места на балкана се виждат къщите на селото и дори на София. Във вилните зони въздухът е чист, а местата за излет са много – гората, балканът, църквата, Плана, Кокалянският манастир.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Традиционен събор в парк „Орниче“ – 15 август
  • Празник на Кокалянския манастир – Архангеловден
  • Празник на черквата в с. Кокаляне – Гергьовден

В Кокаляне е роден Виктор Михайлов (р. 1944), министър на вътрешните работи през 1992 – 1994.

  • Стефан Манолов Шаранков – (неизв.) – народен певец, живял в годините около Освобождението

До селото се стига с автобусни линии №1, 3, 4. [4]

  • Селото разполага и със земеделска земя
  • На Балкана в една от вилните зони е обозначено с бетонна плоча място, от което може да се наблюдава от високо цялата столица.
  • Екопътека с. Кокаляне – с. Бистрица
  • Морският нос Кокаляне на остров Ръгед, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на село Кокаляне.[5]

В ресторант „Кокалянско Ханче“, разположен на крайната спирка на автобуси №1 и № 4, наречена „Кокалянско ханче“ предлага традиционна Българска кухня на достъпни цени.

  1. www.grao.bg
  2. „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 18 септември 2021.
  3. „Bulgarian cities population“ // mashke.org. Посетен на 18 септември 2021. (на английски)
  4. www.sofiatraffic.bg
  5. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kokalyane Point.