Добра надежда (крепост) – Уикипедия

Тази статия е за крепостта в Кейптаун. За географския нос вижте Добра надежда (нос).

Добра надежда
Castle of Good Hope
Главният вход на крепостта
Главният вход на крепостта
-33.9259° с. ш. 18.4277° и. д.
Добра надежда
Местоположение в Република Южна Африка Кейптаун център
Информация
Страна ЮАР
МестоположениеКейптаун, централна част
ОснователЯн ван Рибек
Строителство1666 – 1679
Статутисторически паметник
Добра надежда в Общомедия

Крепостта „Добра надежда“ (на английски: Castle of Good Hope; на нидерландски: Kasteel de Goede Hoop; африкаанс: Kasteel van Goeie Hoop) е звездовидно фортификационно съоръжение от 17 век в Кейптаун, Република Южна Африка.

Въпреки че поначало е издигнато на брега на залива Тейбъл Бей, в резултат от изкуствено пресушаване на почвите съоръжението днес се оказва в централната част на града[1][2]. През 1936 година крепостта е обявена за исторически паметник. След реставрационни дейности през 1980-те години, днес се смята за най-добре запазения форт на Нидерландската източноиндийска компания[3].

Скица на замъка от 1680 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Построена от Нидерландската източноиндийска компания между 1666 и 1679 година, крепостта „Добра надежда“ е най-старата оцеляла колониална сграда в Южна Африка[2].

Тя е изградена на мястото на по-старо укрепление, построено от глина и дърво от нидерландския завоевател и основател на града Ян ван Рибек при пристигането му през 1652 година на нос Добра надежда[4]. След първоначалното укрепление през 1654 година на устието на река Солт Ривър са построени и 2 редута[5]. Целта на нидерландските заселници е Кейптаун да служи като междинна спирка за попълване на хранителните запаси на нидерландските кораби по изпълненото с опасности плаване покрай нос Добра надежда по пътя им към Източните Индии (днес Индонезия)[5].

През 1664 година нараства напрежението между Великобритания и Нидерландия и започват да се носят слухове за война. Същата година Захариас Вагенер, наследник на Ван Рибек, получава нареждане да построи петоъгълна каменна крепост. Първият камък е положен на 2 януари 1666 година[5]. Работата често е прекъсвана, тъй като Нидерландската източноиндийска компания с нежелание отделя средства за проекта. На 26 април 1679 г. 5-те бастиона на крепостта са наименувани с 5-те основни титли, носени от Уилям III Орански (принц на Оранж): Леердам, Бюрен, Каценелбоген, Насау, Орание[4].

През 1682 година старият вход е заменен от укрепена порта, а 2 години по-късно над главния вход е издигната камбанария, чиято камбана – най-старата в Южна Африка – била отлята в Амстердам през 1697 година от звънаря Клод Фреми с тегло малко над 300 kg. Камбаната се ползвала да известява за часа, както и да предупреждава гражданите в случай на опасност, тъй като звънът ѝ се чувал на разстояние от 10 km. С камбаната също така се събирали гражданите и войниците, когато трябвало да се направят важни съобщения[6].

В крепостта са поместени църква, фурна, разни работилници, жилищни и работни помещения, затворнически килии. Първоначалната жълта боя за стените е била избрана, защото смекчавала ефекта на парещото слънце.

Вътрешният двор на крепостта е разделен на 2 части от крепостна стена, построена да предпазва гражданите при нападение. Стената е проектирана от Луи Мишел Тибо, има релефи и скулптури от Антон Анрайт. Оригиналната преграда е построена през 1695 година, но съвременният ѝ вид датира от преустройството, продължило от 1786 до 1790 г. Съобщенията до войниците, бюргерите и робите в Кейптаун били четени от балкон.

Крепостта „Добра надежда“ е първият исторически паметник на територията на ЮАР, официално обявен през 1936 година. По-късно е обявена за национален паметник (1969) и за обект на провинциалното наследство от 1 април 2000 г.[7] Мащабна реставрациия е завършена през 1980-те години.[3] По време на Втората англо-бурска война (1899 – 1902) част от крепостта е използвана за затвор, като килиите с уреди за мъчение могат да се видят.

В крепостта е било настанено местното командване на Въоръжените сили на ЮАР в провинция Западен Кейп.

Днес в нея се съхранява имущество на местния полк резервисти, настанен е Кейптаунският планински полк (от механизираната пехота). Тя помещава военен музей[5], галерия с произведения на изкуството, съдържаща колекция картини и старинна мебелировка[5], както и керамика.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dirk Teeuwen (2007) Kasteel De Goede Hoop, Castle of Good Hope, архив на оригинала от 24 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110724163936/http://www.rendez-vous-batavia.nl/photogallery/south-africa/castle-of-good-hope.pdf, посетен на 16 март 2015 
  2. а б Castle of Good Hope Official Website
  3. а б SA Places // Архивиран от оригинала на 2019-04-13. Посетен на 2015-03-16.
  4. а б Peter Schirmer (1983) Cape Town, The Fairest Cape, C. Struik (Pty) Ltd., Cape Town ISBN 0-86977-186-8
  5. а б в г д colonialvoyage.com, архив на оригинала от 25 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100725115547/http://www.colonialvoyage.com/africa/eng/southafrica/capetown/castleofgoodhope.html, посетен на 16 март 2015 
  6. cape-town.org, архив на оригинала от 11 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110911180927/http://www.cape-town.org/ShowSite.asp?SecId=1&MemId=142, посетен на 16 март 2015 
  7. p.2, Oberholster JJ, The Historical Monuments of South Africa, Cape Town: The Rembrandt van Rijn Foundation, 1972

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Castle of Good Hope в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​