French
DeutschГригор Тотев – Уикипедия
| Григор Тотев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Съпруга | Ефросина Иванова |
| Григор Тотев в Общомедия | |
Григор (Глигор) Иванов Тотев, известен като Григор Тотето,[1][2] е български революционер, кукушки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Тотев е роден в 1868 година в гевгелийското село Сехово, тогава в Османската империя, днес Идомени, Гърция. Завършва I клас в българската гимназия в Солун в 1892 г. В 1894 година влиза във ВМОРО, привлечен от Гоце Делчев[3] и Атанас Мурджев и работи като книжар при Петър Сарафов. Работи като учител в Долна Джумая (1895), Горна Джумая (1896/1897), Баялци и Мачуково (1898 – 1900) и Шльопинци (1901).
Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише:
| „ | В тия два хана-хотели, които бяха един до друг постоянно се навъртаха Васил Панчев, поп Стамат Танчев, Атанас Мурджев и Григор Иванов Тотев. Тия четиримата бяха най-доверените помощници на Даме Груев. Чрез тях се уреждаха тайните срещи на Даме Груев с лица идващи от провинцията поорганизационни работи; на тях се възлагаха работи от сериозен характер, те бяха в постоянен конкакт с всички терористи и чрез тях се изпращаше и получаваше тайната поща от провинцията.[4] | “ |
След Солунската и Баялската афера, избухнали в началото на 1901 година, Тотев е търсен от властите и през февруари е принуден да премине в нелегалност заедно с гевгелийския учителител Аргир Манасиев и стояковския Ташко Мицев от Шльопинци.[5] Тотев става секретар на четата на Кръстьо Българията. От август 1901 година е самостоятелен войвода в Кукушко. През октомври 1901 година наказва предателя на четата на Андон Кьосето от Калиново.[6] През 1902 година негов четник е Туше Георгиев – Голямата гайда,[7] а също и Христо Мицов и Дино Крундурски, който през юни 1902 година убива пъдаря на село Смол Лани Ислам и след това е убит от контрабандисти.[8]
През март 1903 година се разболява тежко и заминава на лечение в италианска болница в Солун, след което през Пирея се прехвърля по море в България. През 1915 година е опериран и му е изваден единия бъбрек. По-късно работи като архивар-регистратор и домакин в Македонската кооперативна банка.[9] Членува в Гевгелийското братство и в Илинденската организация.[10]
Автор е на кратки спомени, публикувани през 1939 година в списание „Илюстрация Илинден“. Умира на 11 юли 1934 година.[11] Женен е за Ефросина Иванова, учителка и революционна деятелка.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Александрова, Елена Янева. Дейността на Илия Манолов Дилберов (Дилбер Илия) в борбите за освобождение и обединение на българите в Македония (1898 – 1918), в: Военноисторически сборник, 2007, 4, стр. 28., архив на оригинала от 31 март 2010, https://web.archive.org/web/20100331160655/http://www.vi-books.com/vis/vis7/vis7.4/VS-4_07.pdf, посетен на 6 февруари 2010
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 97.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 349.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 55-56.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 359 – 360.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 73.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 28.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 261 - 262.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 168 – 169.
- ↑ Т., Л. Григоръ Ивановъ Тотевъ (Тотето) // Илюстрация Илиндень 8 (58). Илинденска организация, Юний 1934. с. 15.
- ↑ Тотевъ, Григоръ. Григоръ Ивановъ (Тотето) // Илюстрация Илиндень 10 (110). Илинденска организация, Декемврий 1939. с. 14.
