French
DeutschБаялци – Уикипедия
| Баялци Πλατανιά | |
| — село — | |
  Баялци  Баялци  Баялци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 66 m |
| Население | 404 души (2001) |
Баялци (на гръцки: Πλατανιά, Платания, до 1927 година Μπαγιάλτσα, Баялца[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 404 души население (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в историко-географската област Боймия, на 10 километра северно от град Ругуновец (Поликастро) на магистралата Солун-Скопие.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Николай“ в селото е дело на Андон Китанов.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Баялци (Bayaltzi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 48 домакинства, като жителите му са 253 българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Баялци е населявано от 325 жители българи.[4]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5] През февруари 1901 година след сражение на четата на Христо Чернопеев с османски войски край Баялци, избухва Баялската афера, която разстройва мрежата на ВМОРО в района.[6] Българският учител в Баялци Георги Каракабаков е заточен в Бодрум кале.[7]
В началото на XX век цялото население на Смол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баялци (Bayaltzi) има 400 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. В селото са настанени гърци бежанци. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Баялци (Баjалци) има 45 къщи славяни християни.[9] В 1928 година Баялци е смесено местно-бежанско с 67 семейства и 243 души гърци бежанци.[10] През 1927 година селото е прекръстено на Микрон Дасос.[11]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Баялци
Андон Георгиев Грушев, брат му Ангел и синът му Лазар, български революционери, дейци на ВМОРО[5]- Гоно Иванов Йовов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Гоно Наков Мельов, български революционер, деец на ВМОРО[12]
- Гоно Христов Арабаджиев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Гошо Прончев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Димитър Динев (1880 – 1963), български революционер, деец на ВМОРО и предприемач
- Иван и Тома Костови Шумарови, български революционери, дейци на ВМОРО[5]
- Ламбро Атанасов Рибаров, български революционер, деец на ВМОРО,[13] убит[14]
- Мито Попхристов Шумаров, български революционер, деец на ВМОРО[12]
- Петър Янев Ичов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Петър Яриджиев (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, убит в боя при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година[12]
- Стоян Костадинов, български революционер, взводен командир в доброволческата чета на Стоян Богданцалията
- Стоян Яриджиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Грамадна[14]
- Тано Минов Мелков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Тома Карагеоргиев (? – 1907), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 28 март 1907 година при Стояково[12]
- Трайко Мельов Даскалов, български революционер, деец на ВМОРО[12][13]
- Христо и Тано Йовови, български революционери, дейци на ВМОРО[5]
- поп Христо Костов Грушев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- поп Христо Костов Шумаров, български свещеник, заточен в 1901 година след Солунската афера в Бодрум кале[15]
- Христо Кръстев Гьоргов, български революционер, деец на ВМОРО[12]
- Христо Ников (1877 – ?), български революционер
- Христо Проданов Янков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Починали в Баялци
- Гоце Бояджиев (? – 1901), български революционер, загинал в сражение край Баялци
- Димитър Делчев (Мицо) (1879 – 1901), български революционер
- Мицо Сандъкчиев (1878 – 1901), български революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 50.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 65 - 66.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 69.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 136.
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
- ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 135.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 70.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
