Влахина – Уикипедия

Тази статия е за планината. За реката в Пирин вижте Влахина река.

Влахина
Изглед към първенеца на планината връх Огреяк
Изглед към първенеца на планината връх Огреяк
41.8569° с. ш. 22.9289° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария
Област Благоевград
Северна Македония
Част отОсоговско-Беласишка планинска редица
Най-висок връхОгреяк
Надм. височина1924,1 m
Подробна карта
Влахина в Общомедия

Вла̀хина[1] или Влайна (на македонска литературна норма: Влаина, от 29 юни 1942 до 5 януари 1946 г. Пастуша[2]) е гранична планина между България и Северна Македония, част от Осоговско-Беласишката планинска група.[3] В България е разположена на територията на две области – Благоевградска и Кюстендилска.

Името на планината е с етимология от влах.[4] През 1942 година при вълната на преименуване на топонимите във възвърнатата от Румъния Южна Добруджа името Влахина е сметнато за прекалено румънско и е сменено на Пастуша, но през 1946 година историческото ѝ име е възстановено.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници

[редактиране | редактиране на кода]

Планината се простира от север на юг на около 50 km, а ширината ѝ варира от 12 km на север до 30 km на юг. По билото ѝ между гранични пирамиди от № 53 до № 76 преминава участък от държавната граница между България и Северна Македония. По-голямата част от планината остава на българска територия[5]. Разположена е между долините на реките Струма и Брегалница (ляв приток на Вардар), които я отделят съответно от планините Рила и Пирин на изток и Голак и Плачковица на запад. На северозапад долината на река Елешница (десен приток на Струма) и притока ѝ Речица и седловината Черната скала (930 m) я отделят от Осоговска планина, на север – Скринският пролом на река Струма я отделя от Конявска планина, а на юг долината на Сушичка река (десен приток на Струма) и седловината Седлото (Четало, 1619 m) – от Малешевска планина. Най-северната ѝ част, заключена между долините на реките Струма и десните ѝ притоци Елешница и Копривен носи името Руенска планина с най-висока точка връх Руен (1134,2 m).

Природни особености

[редактиране | редактиране на кода]

Билото на планината е заравнено, а склоновете ѝ на изток са полегати, а на запад в македонска територия – по-стръмни. Най-високата ѝ точка е връх Огреяк (Кадиица, 1924,1 m), издигащ се в най-южната ѝ част, в близост до седловината Седлото. Изградена е предимно от напукани, на места смлени метаморфни скали (гнайси, амфиболити), но също от диорити, гранитогнайси, варовици, мергели и други. Северно от село Брестово е разположен малко известният скален феномен Коматински скали[6].

Климатът на планината преходно континентален с планинска разновидност. Източните (български) части на планината се отводняват от десните притоци на Струма – Копривен, Логодашка река, Стара река и др., а западните – от десните притоци на Брегалница. Преобладаващите почви са излужени канелени горски. Растителността в планината е сравнително бедна. По-голямата част от склоновете до 700 – 800 m са заети предимно от келяв дъб и сухолюбива храстова и тревна растителност. Срещат се площи заети от ясен, явор, габър и насаждения от черен бор. Високите части са заети от бук, високопланинска тревна растителност и хвойнови храсти. Развива се горското стопанство и животновъдството.

Селища, исторически забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Общо на територията на двете страни в планината и по нейните подножия са разположени 4 града и 48 села:

В най-северната (Руенска планина) и най-южната част на планината са разположени три православни манастира:

На българска територия през планината и по нейните подножия преминават участъци от три пътя от Държавната пътна мрежа:

  • По северното ѝ подножие, през Скринския пролом на река Струма, от град Бобошево до село Четирци, на протежение от 24,1 km – целият участък от третокласен път № 104;
  • През средата на планината, от изток на запад, през Делчевския проход, от село Зелендол до ГКПП „Станке Лисичково“, на протежение от 23 km – участък от третокласен път № 106 Благоевград – ГКПП „Станке Лисичково“ – Делчево в Северна Македония.
  • По цялото ѝ северозападно подножие, по долината на река Елешница и притока ѝ Речица, от село Четирци до седловината Черната скала, на протежение от 27,7 km – участък от третокласен път № 622 Невестино – ГКПП „Невестино“ – Делчево в Северна Македония. Участъкът от пътя в района на границата, както и ГКПП не са изградени и пътят представлява полски (горски) път.
  1. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 150.
  2. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 43 – 44.
  3. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 113.
  4. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 163 - 164.
  5. Кънчов, Васил. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, стр.350
  6. Геоложки феномени на България – Коматински скали // Архивиран от оригинала на 2011-05-03. Посетен на 2011-02-18.