French
DeutschОгражден – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Огражден.
| Огражден | |
 Поглед към връх Билска чука от изток. На заден план вляво – първенецът на планината връх Огражденец | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Благоевград Северна Македония |
| Част от | Осоговско-Беласишка планинска редица |
| Най-висок връх | Огражденец |
| Надм. височина | 1747,6 m |
| Подробна карта | |
 | |
| Огражден в Общомедия | |
Огра̀жден е планина в Югозападна България и Северна Македония, част от Осоговско-Беласишката планинска група.[1]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името Огра̀жден е засвидетелствано около 1332 година в грамота на Стефан Душан като Ограждень и през 1338 година в грамота на Стефан Урош III като Ограждено. Според академик Иван Дуриданов името е огражденъ от праславянското *agrdjenъ, минало страдателно причастие от старобългарското 
.[2]
Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Планината е част от Осоговско-Беласишката планинска група. На север долината на река Лебница (десен приток на Струма) я отделя от Малешевска планина, а на югозапад, юг и югоизток склоновете ѝ стръмно се спускат към Струмишкото и Санданско-Петричкото поле. На запад долината на река Турия (ляв приток на Струмешница) я отделя от Драголевска планина. Главното ѝ било се простира от запад на изток на около 50 км, а ширината ѝ в средата достига до 17 км. От юг на север, през средата на планината, от гранична пирамида № 25 до гранична пирамида № 38 преминава държавната ни граница със Северна Македония, като планината почти по равно е поделена между двете държави.
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Главното планинско било на Огражден е широко и плоско със средна надморска височина 1200 м. От него се отделят множество вторични ридове. Най-високата точка на планината е връх Огражденец (1747,6 м), разположен на македонска територия, на около 3 км западно от държавната ни граница. В българската част най-висок връх е Билска чука (1643,6 м), отстоящ на около 2 км северно от село Баскалци. На изток-югоизток от него се издига връх Маркови кладенци (1522,8 м), от който се открива панорамна гледка във всички посоки. Други по-известни върхове са: Голак (1639 м), Муратов връх (1398,1 м), Куковски чукар (1233,2 м).
Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]
Огражден е изграден от силно натрошени метаморфни скали – гнайси и различни типове шисти, които са лесно податливи на изветряне и ерозия. В южното подножие ѝ са образувани мощни делувиални отлагания с дебелина 10 – 20 м, а някъде и повече.
Климат и води[редактиране | редактиране на кода]
Климатът на планината е преходносредиземноморски. Цялата планина попада във водосборния басейн на река Струма, като северните ѝ склонове се отводняват от малки и къси десни притоци на река Лебница (десен приток на Струма), източните – директно в река Струма, а южните и западните – от левите притоци на река Струмешница (десен приток на Струма).
Почви, флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]
В планината преобладават канелените горски почви, които са силно ерозирани поради неправилната експлоатация на смесените дъбови гори.
Голяма част от склоновете на Огражден са покрити със силно деградирал келяв дъб в резултат на сечта и пашата, който придава специфичния изглед на планината. В южните ѝ склонове се среща питомен кестен. Немалък дял заемат изкуствено създадените иглолистни гори. Около първенеца връх Огражденец е съхранена естествена гора от черен бор. Във високите ѝ части, особено по северните ѝ склонове частично са запазени букови гори. В района на село Кавракирово има изкуствени насаждения от корков дъб. От храстовата растителност се срещат леска, къпина, малина, шипка и други.
Проучване върху състава на дребните бозайници от 1970-те години установява 16 вида, по-редки сред които са скалната мишка (Apodemus mystacinus), малката кафявозъбка (Sorex minutus), белокоремната белозъбка (Crocidura suaveolens), горският сънливец (Driomys nitedula) и подземната полевка (Microtus subterraneus).[3][4][5]
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
Огражден е лесно достъпна планина. Основните изходни пунктове за изкачването на българската ѝ част са селата Кърналово, Първомай и Струмешница, от където започват асфалтови пътища към планината. По нейните склонове, особено южните са разположени множество малки села, в които е съхранена интересна стара архитектура. На 2 км североизточно от село Гега в живописна местност се намира манастира „Свети Георги“, известен като Чуриловски или Геговски манастир. Той е възстановен през 1858 година на мястото на разрушено от турците старо духовно средище. Планината предлага добри условия за пешеходен туризъм през цялата година, особено във високите ѝ части. Някои от основните туристически маршрути в българския участък са маркирани с лентова (лятна) маркировка. Североизточно от връх Маркови кладенци е разположена красивата местност Махмутица, в която е изградена почивна база.
В македонската част на планината по пътя от Струмица за Берово се намира урбанизираната курортна местност Суви лаки.
Селища[редактиране | редактиране на кода]
В планината, по нейните склонове и подножия на територията на България и Северна Македония са разположени общо 49 села.
- В България – 35 села:
- Община Петрич – 33 села: Баскалци, Богородица, Боровичене, Вишлене, Волно, Гега, Горчево, Гюргево, Долене, Долна Крушица, Долна Рибница, Драгуш, Дреновица, Дреново, Занога, Зойчене, Иваново, Кавракирово, Кладенци, Крънджилица, Кукурахцево, Кърналово, Мендово, Михнево, Право бърдо, Първомай, Рибник, Старчево, Струмешница, Тонско дабе, Чурилово, Чуричени и Яково
- Община Сандански – 1 село: Лебница;
- Община Струмяни – 1 село: Никудин.
- В Северна Македония – 14 села:
- Община Берово – 1 село: Дворище;
- Община Босилово – 2 села: Дървош и Иловица;
- Община Василево – 3 села: Доброшинци, Нова махала и Чанаклия;
- Ново село – 8 села: Бадилен, Байково, Барбарево Ново Конярево, Ново село, Самоилово, Стиник и Сушица.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
По южното подножие на планината, от село Първомай до ГКПП „Златарево“, на протежение от 15,2 км преминава участък от третокласен път № 198 от Държавната пътна мрежа Гоце Делчев (град) – Петрич – ГКПП „Златарево“.
Други[редактиране | редактиране на кода]
На Огражден е наречена улица в София (Карта). На името на планината е наименуван залива Огражден (Ograzhden Cove) на остров Ливингстън, от архипелага Южни Шетландски острови, Антарктида.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-34-94. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-95. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Беласица и Огражден. Туристическа карта М 1:70000, КартГео ООД, 2013
- Германов, Стоян. Огражден във времето. София, 2019. 256 стр.
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 344.
- Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр. 130 – 133
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Огражден (документална повест от Кирил Назъров)
- Огражден и неговите кестени (пътепис) Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 75.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 187
- ↑ Боев, З. 1983. Насекомоядни бозайници и гризачи (Mammalia; Insectivora, Rodentia) от Огражден. – Acta zoologica bulgarica, 21: 59 – 66
- ↑ Боев, З. 1981. Огражден планина. – Природа и знание, 4: 11 – 12.
- ↑ Боев, З. 1989. Дребните бозайници в Огражден. – Природа, БАН, 5: 56 – 61
| |||||
