Битка за островите Рюкю – Уикипедия

Битка за остров Рюкю
Втора световна война
Информация
Период1945
Мястоостров Рюкю[1]
Резултатпобеда за Съюзниците
Страни в конфликта
Съединени американски щати САЩ
Великобритания
Канада Канада
Австралийски съюз
Нова Зеландия и Океания
Япония Японска империя
Командири и лидери
Съединени американски щати Честър Нимиц
Съединени американски щати Холанд Смит
Съединени американски щати Саймън Боливар Букнер (младши)
Съединени американски щати Джозев Стаилуел
Съединени американски щати Рей Спрънс
Съединени американски щати Марк Мишър
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Брус Фрейзър – „Брусо“
Япония Тадамичи Курбаяши
Япония Мисуру Уциджима
Япония Исамо Чо
Япония Хиромичи Яхара
Япония Сейчи Айтьо
Япония Минюру Ота
ЯпонияКосаку Аруга
Япония Кейжо Комура
Жертви и загуби
19 840 убити или безследно изчезнали, 58 105 ранени, 33 096 загуби извън сраженията, 79 потопени или повредени кораба, 773 свалени въздухоплавателни средства90 400 убити или безследно изчезнали, 17 000 ранени, 7671 пленници, 21 унищожени кораба, 3130 свалени въздухоплавателни средства, 75 000 – 140 000 цивилни жертви

Битката за островите Рюкю е военна операция от Тихоокеанския театър през Втората световна война, продължила от януари до юни 1945 г. около островните групи Бонин и Рюкю. Целта на тази офанзива на Съюзниците, както и на Филипинската операция от 1944 г., Битката при Марианските острови и Палау през 1944 г. и други битки е оказване на натиск върху Японската империя и отнемане на ключови територии в Тихия океан.

Основните битки по суша са сраженията за Иво Джима (16 февруари – 26 март 1945) и Окинава (1 април – 21 юни 1945). Има и една голяма морска битка, която японците наричат „Тен-Го“ (7 април 1945) (в рускоезичната литература е известна като „Последният поход на „Ямато““).

  1. Drea, Edward J. (1998). „An Allied Interpretation of the Pacific War“. In the Service of the Emperor: Essays on the Imperial Japanese Army. Nebraska: University of Nebraska Press. ISBN 0-8032-1708-0.