Бела Волентик – Уикипедия

Бела Волентик
Лична информация
Роден	5 декември 1907 г. Солнок, Австро-Унгария
Починал	27 октомври 1990 г. (82 г.) Будапеща, Унгария
Пост	полузащитник
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1924 – 1929 1929 – 1932 1932 – 1933 1934 – 1935 1935 – 1936 1938 – 1939 ФК Немзети ФК Уйпещ Кройцлинген Ла Шо де Фон Бочкаи Санкт Гален 102 24 (13) (1)
Национален отбор
1927 Унгария 1 (0)
Треньор
1932 – 1933 1934 – 1935 1936 – 1938 1938 – 1942 1942 – 1946 1947 – 1950 1950 – 1951 1952 – 1953 1953 – 1955 1955 1956 – 1957 1957 – 1958 1959 – 1962 1962 – 1963 1964 1966 – 1967 Кройцлинген (играещ треньор) Ла Шо де Фон (играещ треньор) ФК Арау Санкт Гален (играещ треньор) Йънг Бойс Лугано Лозана Лугано Люксембург ФК Халадаш Вераш ФК Печ Унгария (олимп.) България МТК Будапеща Динамо Берлин
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Бела Волентик (на унгарски: Volentik Béla) е унгарски футболист и треньор, водил националния отбор на България в периода 1962 – 1963 г. Двукратен шампион на Швейцария с отборите на Лугано и Лозана, финалист в турнира КНК като треньор на МТК Будапеща.

Футболна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Дебютира през 1924 г. в състава на Немзети. През 1927 г. изиграва единствения си мач за унгарския национален отбор, като играе при победата над Югославия с 3:0. Между 1929 и 1932 г. е играч на Уйпещ. С тима печели две поредни титли на Унгария (1930 и 1931 г.), а през 1930 г. тимът печели международния турнир Купа на нациите. Същата година изиграва 4 мача в Митропа, където Уйпещ достига до 1/4-финалите.^[1]

През 1932 г. заминава за Швейцария, където започва и треньорската му кариера. Той става играещ треньор в няколко клуба, като само през сезон 1935/36 се завръща в родината си в състава на Бочкаи.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Волентик е играещ треньор в Кройцлинген, Ла Шо де Фон и Санкт Гален, като само между 1936 и 1938 г. е треньор на Арау, без да е футболист на клуба. Очаква бутонките в Санкт Гален през 1939 г. и води тима до 1942 г. След това 4 години е начело на Йънг Бойс и през 1945 г. печели Купата на Швейцария.

След това печели два пъти първенството на страната – първо през 1949 г. с Лугано, а след това и през 1951 г. с Лозана. През 1953 г. поема националния отбор на Люксембург и го води в продължение на две години. Завръща се в родината си и през 1960 г. води отбора на Унгария на Олимпийските игри в Рим. Маджарите печелят бронзовите медали.

През януари 1963 г. е назначен за треньор на националния отбор на България с тандем с Георги Пачеджиев. Тандемът води „трикольорите“ при успеха на Португалия с 1:0 в квалификациите за Евро 1964 и в контрола с Алжир (1:2).^[2] След това Волентик води тима сам, като България преодолява Албания в олимпийските квалификации. В 1/16-финалите на европейските квалификации „лъвовете“ побеждават Франция с 1:0, но реваншът е загубен с 1:3. Това се оказва и последен мач за унгареца начело на тима, като след отпадането от квалификациите той е заменен от Рудолф Витлачил.

Волентик се завръща в Унгария, като извежда МТК Будапеща до финал в КНК. Отборът е далеч от битката за титлата в шампионата, но на европейската сцена се представя изненадващо добре и отстъпва единствено на Спортинг (Лисабон) (3:3 и 0:1).

През сезон 1966/67 е начело на Динамо Берлин.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

• Шампион на Унгария – 1929/30, 1930/31
• Купа на нациите – 1930

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

• Шампион на Швейцария – 1948/49, 1950/51
• Купа на Швейцария – 1944/45

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Профил в bgfootball.info^{[неработеща препратка]}
• Профил в national-football-teams.com