Александър Шишков – Уикипедия

Александър Шишков
руски общественик
Роден
Починал
21 април 1841 г. (87 г.)
ПогребанСанкт Петербург, Русия

Учил вМорски кадетски корпус
НаградиЗлатно оръжие „За храброст“
орден на свети Владимир
Александър Шишков в Общомедия

Алекса̀ндър Семьо̀нович Шишко̀в (на руски: Александр Семёнович Шишков) е руски писател, филолог, литературовед, военен (адмирал) и държавен деятел.

До смъртта си е председател на Руската академия – създадена с указ на Екатерина Велика по образец на Френската академия. От 1800 г. е член на Императорската академия на науките. [1]

Александър Шишков е създател на ново направление в руската литература, наречено постафактум – архаизъм. [2] Автор е на манифеста за отечествената война. Носител на орден „Свети Александър Невски“, който му е връчен във Вилнюс след отстъплението на великата армия, във връзка наближаващия край на наполеоновите войни. [3]

Политически възгледи и държавническа деятелност[редактиране | редактиране на кода]

Александър Шишков заема длъжността „държавен секретар“ (втори по ред в историята, след като е учредена през 1810 г.) в периода от 1812 до 1814 г.

Взел участие в три битки на руския флот по време на Руско-шведската война (1788 – 1790), за което му е присъдено званието „адмирал“ (пълен – 1824). Като член на Върховния наказателен съд не се застъпва за смъртни присъди на декабристите, намирайки ги за „заблудени хора“. [4]

Светоглед и просветна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1817 г. Александър Шишков встъпва с крайно остра и негативна реакция към дейността на новоучреденото руско Министерство на духовните дела и народното просвещение, начело с княз Александър Голицин. Всякакви прояви на либерализъм са заклеймени от Александър Шишков, като „развращаващи народа“.

В това следвоенно време, Александър Шишков встъпва и срещу учреденото Руско библейско дружество, което си поставя за цел да замени текста на светото писание от църковнославянски – на разговорния народен руски език, за да бил той достъпен и разбираем от простолюдието. Според видния руски консерватор, това е кощунствено, понеже се заменя „езика на църквата“ с „езика на театъра“.

След идването на власт на император Николай I Александър Шишков е министър на народното просвещение, остро противопоставяйки се на идеолозите на световното библейско дружество и декабристите, които са заклеймени от него като „виновни за упадъка на нравствеността, разгула на свободомислието и за антиправославния мистицизъм“. [5]

През 20-те години е водещ идеолог на създаденото руско охранително движение и партия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

((ru)) Литература – съчинения и преводи на Александър Шишков[редактиране | редактиране на кода]