French
DeutschПортал:Руска империя – Уикипедия
| редактиране Портал Руска империя.svg) Руската империя (на руски: Росси́йская импе́рия, на рус. дореф. правопис: Россійская Имперія) е държава, просъществувала в периода от 1721 г. до Февруарската революция и провъзгласяването на Републиката от Временното правителство през септември 1917 г. Империята е провъзгласена на 2 ноември 1721 г. в края на Северната война, когато по искане на сенаторите Петър I приема титлите Император Всеруски и Баща на Отечеството. Начело на държавата стои императорът, който има абсолютна власт до 1905 г., с изключение на кратък период в началото на управлението на императрица Анна Ивановна, когато членовете на Върховния таен съвет налагат ограничаване на нейната власт при възкачването ѝ на трона. Династията Романови управлява Руската империя от 1721 до 1762 г. Нейният клон по майчина линия от немски произход (Холщайн-Готорп-Романов) управлява от 1762 г. до свалянето на монархията. По различно време в управлението на страната, освен монарха, са участвали боляри и дворяни. През 20 век формите на достъп до институциите на властта се разширяват и до други класови групи на обществото, като степента на тяхната дейност зависи от социалната принадлежност. Държавното устройство на Руската империя е абсолютна монархия, основана на идеологическата доктрина „Православие, самодържавие, народност“ до революцията от 1905 г., която води до установяването на дуалистична монархия. По време на Февруарската революция от 1917 г. император Николай II абдикира. Веднага след това е съставено Временното правителство от членове на Временния комитет на Държавната дума, който на 14 септември 1917 г. провъзгласява страната за република, въпреки че този въпрос е от компетенцията на Учредителното събрание, което също обявява Русия за република на 18 януари 1918 г. В началото на 20 век Руската империя е втората по големина държава в света (след Британската империя). Като най-голямата държава в Евразия, тя е била разположена в Източна и Северна Европа, Северна и Централна Азия, а до 1867 г. в Северна Америка. Столици на Руската империя са били Санкт Петербург (1721 – 1728, 1732 – 1917) и Москва (1728 – 1732). Населението на империята през 1722 г. е около 14 млн. души. През 1897 г. в Руската империя (заедно с Финландия) живеят 128,2 млн. души, което по това време е третата по численост на населението страна в света след Империята Цин (Китай) и Британска Индия. Към началото на 1914 г. населението на Руската империя достига 178,4 милиона души. В различните периоди икономиката на империята има различни форми и размери. До 1861 г., както и в някои други страни от този период (Австрийска империя, Прусия, Кралство Дания), част от селяните (около 37% през 1861 г.) са били крепостни и не са имали лична свобода. След премахването на крепостничеството икономиката започва да расте бързо и до 1913 г. Руската империя заема 3-то място в света по БВП след Британската империя и Съединените щати. редактиране Избрана личност Николай II Александрович е последният император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия. Той управлява от 1894 г. до принудителната си абдикация през 1917 г. и е от династията Романови. Неговото управление е белязано с много социални и политически противоречия, революционни движения и две революции – 1905 – 1907 г. и 1917 г., война с Япония и Първата световна война. Николай II е принуден да се отрече от престола по време на преврата на болшевиките (наречен Октомврийска революция) през 1917 г., разстрелян от тях заедно със семейството си през юли 1918 г. През 2000 г. е канонизиран е от Руската православна църква, а през 2008 г. е реабилитиран от Руския върховен съд. редактиране Императори
редактиране ВойниРуско-турски войни (1686 – 1700, 1710 – 1713, 1735 – 1739, 1768 – 1774, 1787 – 1792, 1806 – 1812, 1828 – 1829, 1853 – 1856, 1877 – 1878, 1914 – 1918) · Руско-шведски войни (1700 – 1721, 1741 – 1743, 1788 – 1790, 1808 – 1809) · Руско-персийски войни (1722 – 1723, 1796, 1804 – 1813, 1826 – 1828) · Руско-полска война (1792) · Френско-руска война (1812) · Руско-японска война (1904 – 1905) редактиране Население.jpg) .jpg)   Населението на Руската империя през 1722 г. е около 14 млн. души, като през 1916 г. достига 181 млн. души. Според преброяването през 1897 г. населението на Руската империя е 128,2 млн. души, от тях във (в млн. души): Европейска Русия – 93,4; Полско кралство – 9,4; Кавказки край – 9,3; Средна Азия – 7,7; Сибир – 5,8; Велико Финландско княжество – 2,6. Според преброяването през 1897 г. най-големи градове в Руската империя са (в хил. души): Санкт Петербург – 1 264, Москва – 1 038, Варшава – 626, Одеса – 403, Лодз – 314, Рига – 282, Киев – 247, Харков – 174, Тбилиси – 159, Вилнюс – 154, Саратов – 137, Казан – 130, Ростов на Дон – 119, Тула – 114, Астрахан – 112, Екатеринослав (Днипро) – 112, Баку – 111, Кишинев – 108, и др. На преброяването през 1897 г. от 125,6 млн. допитани, за свой роден език посочват: 55,6 млн. (44,31%) руски, 22,3 млн. (17,81%) украински, 7,9 млн. (6,31%) полски, 5,8 млн. (4,68%) беларуски, 5,0 млн. (4,03%) еврейски езици, 4,0 млн. (3,25%) казахски, 3,7 млн. (2,97%) татарски (към тях са включени и определящите азербайджански), 1,7 млн. (1,43%) немски, 1,4 млн. (1,14%) латвийски, 1,3 млн. (1,05%) башкирски, и др. Общо 172 659 души са записани че имат за свой роден български език (0,14% от населението на Руската империя), от тях 14 371 души (8,32%) са в градовете а 158 288 души (91,67%) в селата. редактиране Знаете ли...
редактиране Административно деление.jpg)  През 1708 г., в съответствие с указа на Петър I се създават първите 8 губернии: Азовска, Архангелогородска, Ингерманландска (от 1710 г. – Санктпетербургска), Казанска, Киевска, Московска, Сибирска и Смоленска. След реформата на местното управление през 1719 г. губерниите са разделени на провинции, а провинциите на уезди или дистрикти (които престават да съществуват след премахването на провинциите по-късно). Администрацията на губернията се състои от редица чиновници, които са подчинени на губернатора – през 18 – 19 век те отговарят за събирането на данъци, съдебни спорове, събиране на войска, осигуряване на храна и фураж за войските, разположени в губернията, и др. След губернаторската реформа на Екатерина II броят на губерниите рязко се увеличава (два пъти в сравнение с техния брой преди реформата), а числеността на населението в тях намалява (средно 300-400 хил. души живеят в губерния по това време). В хода на реформата всички губернии (с изключение на Московска, Санктпетербургска и Коливанска) започват да се наричат наместничества (по-късно Павел I връща предишното наименование – губернии). До ноември 1796 г. империята е разделена на 46 губернаторства, 3 губернии, Таврическа област и Земя на донските казаци. Към 1914 г. Руската империя се състои от 101 административно-териториални единици: 78 губернии, 21 области и 2 окръга (Сухумски и Закаталски). В същото време редица градове и територии са градоначалства (Санкт Петербург, Москва, Севастопол, Керч-Еникале, Одеса, Николаев, Ростов на Дон и Баку). Съществуват и генерал-губернаторства, които по правило включват няколко губернии или области (към 1914 г. съществуват Московско, Варшавско, Киевско, Степное, Туркестанско, Иркутско и Приамурско генерал-губернаторство, като руски генерал-губернатор е назначен във Финландия) и Кавказко наместничество (което включва губернии, области и два окръга в Северен Кавказ и Закавказието). редактиране Категорииредактиране За създаванеТова е списък на статии, свързани с Руската империя, които все още не са създадени. Можете да помогнете на Уикипедия, като създадете нова статия от този списък. Можете и да преведете някоя от съществуващите статии в разделите на други езици в Уикипедия.
редактиране За допълванеТова е списък на статии, свързани с Руската империя, които представляват мъничета и се нуждаят от допълнение. Те са категоризирани в категория „Мъничета за Руската империя“. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги разширите. редактиране За обработкаТова е списък на статии свързани с Руската империя, които се нуждаят от подобрение. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги обработите. редактиране Свързани портали
| ||
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
-crop.jpg)
