Шапкарев, Кузман — Википедия

Кузман Шапкарев
Дата рождения 1 февраля 1834(1834-02-01)
Место рождения
Дата смерти 18 марта 1909(1909-03-18) (75 лет)
Место смерти
Страна
Род деятельности лингвист, судья, юрист, писатель
Супруга Elisaveta Shapkareva[d]
Дети Шапкарев, Климент, Evtim Shapkarev[d] и Иван Шапкарев[d]
Награды и премии
орден «За гражданские заслуги»
Автограф Изображение автографа
Логотип Викисклада Медиафайлы на Викискладе
Логотип Викитеки Произведения в Викитеке

Кузман Анастасов Шапкарев (1 февраля 1834, Охрид, Османская империя (совр. Северная Македония) — 18 марта 1909, София, Болгария), — болгарский публицист, собиратель болгарского фольклора.

Основатель и директор Солунской болгарской мужской гимназии, являлся членом Болгарского книжного общества.

Сочинения[править | править код]

  • 1866 — «Българский буквар»
  • 1868 — «Голяма българска читанка» (втора част на Българский буквар)
  • 1868 — «Кратко землеописание за малички детца»
  • 1868 — «Кратка священа повестница от ветхийт и новий завет»
  • 1869 — «Наръчно св. благовествование или сбор от евангелските чтения»
  • 1870 — «Наръчний св. посланичник или сбор от апостолските чтения»
  • 1874 — «Майчин язик»
  • 1884 — «Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев»
  • 1884 — «Материали за историята на възражданието българщината в Македония от 1854 до 1884 год.»
  • 1884 — «Русалки»
  • 1885 — «Сборник от народни старини» (Книжка III. Български народни приказки)

Ссылки[править | править код]