Летни олимпийски игри 1988 – Уикипедия

XXIV летни олимпийски игри (официално название „Игри на XXIV Олимпиада“) се провеждат в столицата на Южна Корея — Сеул от 17 септември до 2 октомври 1988 г. При избирането на игрите по време на 84. среща на МОК в Баден-Баден на 30 септември 1981 година Сеул печели срещу японския град Нагоя. Участват 8391 атлета от 159 страни, което е подобрение на дотогавашния рекорд за брой участници. Сред отличните спортисти са Кристин Ото, спечелила шест златни медала в плуването, Мат Бионди, с пет златни и общо седем медала от плуването, и лекоатлетката Флорънс Грифит-Джойнър с три златни медала.

Летните олимпийски игри през 1988 са първите, при които участва професионални спортисти и бележи края на бойкотите, след бойкотите на летните олимпийски игри през 1980 в Москва и през 1984 в Лос Анджелис. Все пак Албания, Етиопия, Куба, Мадагаскар, Никарагуа, Северна Корея и Сейшелските острови на изпращат отбори на игрите. Допингът е доминираща тема, след залавянето на лекоатлета Бен Джонсън. Олимпийските игри водят до „откриването“ на Южна Корея и спомагат за последващата политическа промяна.

Кандидатура и избиране на домакин[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за провеждане на олимпийски игри в Южна Корея съществува от края на 1970-те години. Първите големи международни спортни състезания в страната са световното първенство по стрелба през 1978 година и световното първенство по баскетбол за жени през 1989 година. След успешното провеждане на световното първенство по стрелба президентът на южнокорейската федерация по стрелба Park Chong-kyu е избран за президент на южнокорейския олимпийски комитет и за председател на южнокорейската асоциация по аматьорски спортове. Той поръчва проучване относно способността на Сеул да проведе олимпийски игри.

На 8 октомври 1979 година президентът Park Chung-hee обявява кандидатурите за домакинство на летните олимпийски игри през 1988 година и на Азиатските игри през 1986 година. Две седмици и половина по-късно Park Chung-hee е убит. Вследствие на последвалите политически чистки президентът на олимпийския комитет Park Chong-kyu губи всичките си постове.

На 27 ноември 1980 министър Rhee Kyo-ho обявява, че Сеул няма финансовите възможности да организира олимпиадата. С подкрепата на президента Chun Doo-hwan олимпийският комитет депозира кандидатурата в Международния олимпийски комитет. Президент на организационния комитет става Chung Ju-yung, председател на Хюндай. Кампанията е насочена предимно към развиващите се страни, на които организационния комитет предоставя възможността за финансова помощ за участието им на олимпиадата.

Важни моменти[редактиране | редактиране на кода]

• Флорънс Грифит Джойнър печели 3 златни медала в леката атлетика и поставя световен рекорд на 200 метра гладко бягане.
• Карл Луис печели 2 златни медала.

Медали[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Класиране по медали от Летните олимпийски игри 1988

Витрина
Място	Държава	Злато	Сребро	Бронз	Общо
1	СССР	55	31	46	132
2	ГДР	37	35	30	102
3	САЩ	36	31	27	94
4	Южна Корея	12	10	11	33
5	ФРГ	11	14	15	40
6	Унгария	11	6	6	23
7	България	10	12	13	35
8	Румъния	7	11	6	24
9	Франция	6	4	6	16
10	Италия	6	4	4	14

България на олимпийските игри[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: България на летните олимпийски игри 1988

				Общо
България	10	12	13	35

Злато[редактиране | редактиране на кода]

• Христо Марков – лека атлетика
• Йорданка Донкова – лека атлетика
• Ивайло Маринов – бокс
• Ваня Гешева – едноместен каяк 500 м
• Таню Киряков – спортна стрелба
• Таня Дангалакова – плуване
• Севдалин Маринов – вдигане на тежести
• Борислав Гидиков – вдигане на тежести
• Атанас Комшев – борба
• Любомир Герасков – спортна гимнастика

Сребро[редактиране | редактиране на кода]

• Стефка Костадинова – лека атлетика
• Александър Христов – бокс
• Ваня Гешева-Цветкова и Диана Палийска – двуместен каяк 500 м
• Адриана Дунавска – художествена гимнастика
• Лалка Берберова и Радка Стоянова —гребане
• Весела Лечева – спортна стрелба
• Антоанета Френкева – плуване
• Стефан Топуров – вдигане на тежести
• Стоян Балов – борба
• Живко Вангелов – борба
• Рангел Геровски – борба
• Иван Цонов – борба

Бронз[редактиране | редактиране на кода]

• Цветанка Христова – лека атлетика
• Мартин Маринов – едноместно кану 500 м
• Ваня Гешева-Цветкова, Борислава Иванова, Диана Палийска и Огняна Душева – четириместен каяк 500 м
• Диана Дудева – спортна гимастика
• Магдалена Георгиева – гребане скул
• Стефка Мадина и Виолета Нинова – гребане двойка скул
• Антоанета Френкева – плуване
• Мануела Малеева – тенис
• Братан Ценов – борба
• Симеон Щерев – борба
• Рахмат Софиади – борба
• Николай Бухалов – едноместно кану 1000 м

Олимпийски спортове[редактиране | редактиране на кода]

Демонстративни спортове[редактиране | редактиране на кода]

• Бадминтон
• Бейзбол
• Джудо (жени)
• Таекуон-до
• Боулинг
• Състезание с инвалидни колички

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Страница на МОК за игрите през 1988

п б р Олимпийски игри Летни олимпийски игри Атина 1896  • Париж 1900  • Сейнт-Луис 1904  • Атина 1906  • Лондон 1908  • Стокхолм 1912  • Берлин 1916 • Антверпен 1920  • Париж 1924  • Амстердам 1928  • Лос Анджелис 1932  • Берлин 1936  • Токио/Хелзинки 1940  • Лондон 1944  • Лондон 1948  • Хелзинки 1952  • Мелбърн/Стокхолм 1956  • Рим 1960  • Токио 1964  • Мексико 1968  • Мюнхен 1972  • Монреал 1976  • Москва 1980  • Лос Анджелис 1984  • Сеул 1988  • Барселона 1992  • Атланта 1996  • Сидни 2000  • Атина 2004  • Пекин 2008  • Лондон 2012  • Рио де Жанейро 2016  • Токио 2020  • Париж 2024  • Лос Анджелис 2028  • Брисбън 2032 Зимни олимпийски игри Шамони 1924  • Санкт Мориц 1928  • Лейк Плесид 1932  • Гармиш-Партенкирхен 1936  • Сапоро 1940  • Кортина д'Ампецо 1944  • Санкт Мориц 1948  • Осло 1952  • Кортина д'Ампецо 1956  • Скуо Вали 1960  • Инсбрук 1964  • Гренобъл 1968  • Сапоро 1972  • Инсбрук 1976  • Лейк Плесид 1980  • Сараево 1984  • Калгари 1988  • Албервил 1992  • Лилехамер 1994  • Нагано 1998  • Солт Лейк Сити 2002  • Торино 2006  • Ванкувър 2010  • Сочи 2014  • Пьонгчанг 2018  • Пекин 2022  • Милано-Кортина д'Ампецо 2026