Damnatio ad bestias – Уикипедия

Пантери разкъсват престъпник,
древноримска подова мозайка, III век, Археологически музей Тунис
„Мъченик на циркова арена“, картина на Фьодор Бронников, 1869
„Св. Игнатий Богоносец, разкъсван от лъвове“.

Damnatio ad bestias (от лат., букв. „предаване на зверовете“[1], ad bestias, ad bestie[2], често разкъсване от лъвове; по-точно разкъсване от диви животни) – вид смъртно наказание в Древен Рим чрез хвърляне на осъдения на арена, за да бъде разкъсан от животни (често лъвове). Този вид наказание е заимстван от 2 век пр.н.е. от Древния Изток, където аналогично наказание съществува от 6 век пр.н.е., и станало любимо цирково зрелище на римляните.

В периода IIII век тази смърт се използва предимно за разправа с ранните християни (на латински: christianos ad leones – „(да се осъдят) християни на разкъсване от лъвове“), благодарение на което, заедно с разпъването на кръста, става една от най-известните причини за мъченическа смърт на християнските светци. С приемането на християнството практиката се запазва и се използва срещу други престъпници. Окончателно е отменена чак през 681 г.

В преносен смисъл „да те хвърлят на лъвовете“ означава да се остави някой абсолютно неподготвен сред агресивни противници, практически без надежда да избегне физическа или морална вреда".

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Damnatio – „проклятие, осъждане на човек на нещо“.
  2. Глаголни форми: dare ad bestias, bestiis obiicere, condemnare ad bestias, tradere ad bestias depugnandas (William Wardlaw Ramsay. A manual of Roman antiquities).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]