Кумкуат – Уикипедия

Кумкуат
Общ вид
Листа
Цветове
Плодове




Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Малвиди (malvids)
разред:Сапиндоцветни (Sapindales)
семейство:Седефчеви (Rutaceae)
триб:Citreae
род:Цитрус (Citrus)
вид:Кумкуат (C. japonica)
Научно наименование
Thunb., 1780
Синоними
  • Fortunella japonica Swingle, 1915
  • Fortunella venosa C.C.Huang, 1991
Кумкуат в Общомедия
[ редактиране ]

Кумкуат (Citrus japonica) са група от малки овощни дървета от семейство Седефчеви. Познати са и под вече историческото им название Fortunella.

Ядливият им плод прилича на портокал, но е доста по-малък, бидейки приблизително с размера и формата на голяма маслина. Кумкуатът е сравнително студоустойчив.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Наименованието „кумкуат“ произлиза от кантонското gām-gwāt (на китайски: 金橘), което в превод означава „златен портокал“ или „златна мандарина“.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Кумкуатът е присъщ за Южна Азия и азиатското тихоокеанско крайбрежие. Най-ранното историческо споменаване на плода се появява в китайска литература от 12 век. Плодът е култивиран дълго време в Индия, Япония, Тайван, Филипините и Югоизточна Азия. Внесени са в Европа през 1846 г. от Робърт Форчън, а малко след това са внесени и в Северна Америка.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Кумкуатов ликьор от Корфу.
Кумкуат
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия296 kJ (70 kcal)
Въглехидрати15.9 g
      Захари9.36 g
   Влакна6.5 g
Мазнини0.86 g
Белтъчини1.88 g
Калций, Ca62 mg
Желязо, Fe0.86 mg
Магнезий, Mg20 mg
Фосфор, P19 mg
Калий, K186 mg
Натрий, Na10 mg
Цинк, Zn0.17 mg
Манган, Mn0.135 mg
Кумкуат в Общомедия

Кумкуатът е бавно растящ вечнозелен храст или дребно дърво, с размери от 2,5 до 4,5 метра, с гъсти клони, понякога с малки бодли. Листата са тъмнозелени и лъскави, а цветовете са бели, подобни на тези на другите цитрусови плодове. В зависимост от размера, кумкуатът може да дава стотици, дори хиляди плодове всяка година.[1]

Разновидности[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено Citrus japonica се отнася за кръглата разновидност на плода, но всъщност той има общо шест разновидности:

  • Хонконгски кумкуат (Fortunella hindsii)
  • Малайски кумкуат (Fortunella polyandra)
  • Маруми кумкуат (Fortunella japonica)
  • Мейва кумкуат (Fortunella crassifolia)
  • Нагами кумкуат (Fortunella margarita)
  • Фукуши кумкуат (Fortunella obovata)

Отглеждане и използване[редактиране | редактиране на кода]

Кумкуат се отглежда във Филипините, Китай, Южна Корея, Тайван, Югоизточна Азия, Непал, Пакистан, Иран, Близкия изток, Европа (основно в Корфу, Гърция) и САЩ (основно Флорида, Калифорния и Хаваи).

Те са доста по-студоустойчиви от други цитрусови плодове. Нагами кумкуатът се нуждае от горещо лято, с температури от 25 до 38 °C, но може да издържа на студ до -10 °C без поражения.

Плодът се консумира както суров, така и в преработен вид (сладко, мармалад, ликьор). Често се яде с кората, която е сладка и компенсира за киселия вкус на месестата част.

Размножаване и опрашване[редактиране | редактиране на кода]

Кумкуатът не расте добре от семена, така че се размножава вегетативно. Както повечето цитруси, те се самоопрашват.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Morton, Julia. Kumquat // Fruits of warm climates. Miami, FL, 1987. с. 182 – 185. A mature specimen on rough lemon rootstock at Oneco, Florida, in 1901, bore a crop of 3000 to 3500 fruits.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kumquat“ и страницата „Кумкват“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.