4" морско оръдие Mk V – Уикипедия

102 mm скорострелно морско оръдие Mk V
QF 4 inch Mk V naval gun
История на производството
Производител Великобритания
Година на производство
1914 – 1940 г.
Произведени944
История на службата
На въоръжение в Великобритания
Войни и конфликтиПърва световна война, Втора световна война
Характеристики на оръдието
Марка на оръдиетоQF Mark V; QF Mark XV
Калибър, mm102
Дължина на ствола, mm/калибра
4800/45[1]
Дължина на канала на ствола, mm
4600[1]
Тип затворКлинов хоризонтално-плъзгащ
Маса на оръдието със затвора, kg
2220
Маса на снаряда, kg14,1
Начална скорост на снаряда, m/s
716
Принцип на зарежданеУнитарно или разделно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута
10 – 15
Характеристики на артилерийската установка
Марка на АУPX Mark I;LA CP Mark II;HA Mark III/IV; HA/LA BD Mark XVII/XVIII
Обща маса на АУ, kg5300 (CP Mark II);
7100 (HA Mark III/IV, без щитовете)
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °

от -5° до +80°
Ъгъл на завъртане, °360°
(едноцевните установки)
Максимална далечина на стрелбата, m

15 000
Досегаемост по височина, m
8800
102 mm скорострелно морско оръдие Mk V в Общомедия

4" морско оръдие Mk V (от на английски: QF 4 inch Mk V, скорострелно 4-дюймово оръдие модел пет) е 102 mm британско корабно оръдие от времето на Първата и Втората световна война, поставяно на корабите в артилерийски установки като зенитно оръдие (големият ъгъл на вертикално насочване дава възможност за ефективна борба със самолети) и също използвано и като оръдие на бреговата отбрана.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Стволът на оръдието е с „обмотана“ конструкция, по цялата си дължина е заключен в кожух и има вътрешна вкладна цев. В по-късните версии на оръдието замяната на вкладната цев може да се направи и на борд на кораба. Затворът е клинов хоризонтално-плъзгащ се[2]. Балансирането на ствола е естествено.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Според оценките на Тони Диджулиан, 107 оръдия от ранните варианти са използвани в сухопътните войски през Първата световна война. За флота са построени 554 оръдия от ранния вариант Mk V и 283 оръдия от варианта Mk VC, използвани през Втората световна война[2].

Корабна артилерия[редактиране | редактиране на кода]

Оръдеен разчет на крайцера „Галатея“ (HMS Galatea), февруари 1917 г.
Оръдеен разчет на разрушителя „Вемпайър“, 1938 г.

4-дюймовото оръдие Mk V тип QF (на английски: quick-fire – скорострелно) се отличава с по-голяма скорострелност, отколкото 4-дюймовото оръдие Mk VII тип BL (на английски: breech-loading – със задно зареждане). За първи път то се появява през 1914 г. като спомагателно въоръжение на леките крайцери тип „Аретуза“ и е специално пригодено за борба с авиация (при оръдието се появява висок ъгъл на подем). Основно то се използва именно на крайцерите и по-тежките кораби (например, крайцера на КВМС на Австралия „Сидни“, крайцера на КВМС на Нова Зеландия „Лох Морлих“). От 1917 г. също се поставя и на разрушителите от типове „V“ и „W“, по-късно от по-малките съдове такива оръдия получават и минните заградители от типа „Ебдиел“, разрушителите тип „J“, „K“ и „N“, шлюпове тип „Кингфишер“ и други.

През 1930-те години на смяна на 4-дюймовото оръдие Mk V идва аналогичното 4" морско оръдие Mk XVI, което започва да се поставя на новите кораби. На старите кораби оръдието Mk V продължава да служи и по време на Втората световна война.[2] До днес са съхранени оръдията на новозеландския крайцер „Лох Морлих“, намиращи се в главната военноморска база на новозеландските ВМС Девънпорт в Окланд (Нова Зеландия).

Зенитна артилерия на сухопътните войски[редактиране | редактиране на кода]

Някои зенитни оръдия се използват и за защита на британски градове от вражеските авионападения през Първата световна война. Те се поставят на статични платформи и използват унитарно, а не разделно зареждане. Ъгълът на подем на оръдията достига 80°, но зареждането е осъществимо само при ъгъл не по-голям от 62° (това намалява общата скорострелност на оръдието).[3] Към края на войната във Великобритания има 24 такива оръдия, а във Франция – 2, след войната всички оръдия се връщат във флота.[4]

Оръдия за бреговата отбрана[редактиране | редактиране на кода]

От 1915 до 1928 г. няколко оръдия са поставени във фортовете защитаващи устието на река Хъмбър.[5]

Използвани снаряди[редактиране | редактиране на кода]

Унитарен снаряд за оръдията с нисък ъгъл на подем, 1930-те години
Разчет на оръдие на шлюп тип „Кингфишър“ зарежда, август 1943 г.

Снарядите за оригиналните оръдия (от времето на Първата световна) с нисък ъгъл на подем са разделни (тип Separate QF): прожектилът и метателният заряд в гилза са отделни. По време на Втората световна война вече се използват унитарни снаряди (тип Fixed QF)

Eфективност против авиация[редактиране | редактиране на кода]

В таблицата са представени характеристиките на корабни оръдия, използвани за борба с вражеската авиация:[6]

Оръдие Начална скорост, m/s Маса на снаряда, kg Време за преодоляване на 1500 m под ъгъл 25°, s Време за преодоляване на 3000 m под ъгъл 40°, s Време за преодоляване на 4600 m под ъгъл 55°, s Максимална височина, m[7]
QF 13 pdr 9 cwt ((en)) 607 5,67 10,1 15,5 22,1 5790
QF 12 pdr 12 cwt ((en)) 671 5,67 9,1 14,1 19,1 6100
QF 3 inch 20 cwt 1914 ((en)) 762 5,67 8,3 12,6 16,3 7160
QF 3 inch 20 cwt 1916 ((en)) 610 7,26 9,2 13,7 18,8 6710[8]
QF 4 inch Mk V (ПСВ) 716 14,1 (3 c.r.h.) 4,4?? 9,6 12,3 8760
QF 4& inch Mk V (ВСВ)[9] 716 14,1 (4,38/6 c.r.h.) ? ? ? 9450

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Hogg & Thurston 1972, Page 101
  2. ↑ а б в Tony DiGiulian. British 4"/45 (10.2 cm) QF Mark V and Mark XV // January 13, 2008. Архивиран от оригинала на 2010-05-01. Посетен на 2008-03-29.
  3. ↑ Hogg & Thurston 1972, Page 100
  4. ↑ Routledge 1994, Page 27
  5. ↑ Hogg & Thurston 1972, Page 98
  6. ↑ Routledge 1994, Page 9
  7. ↑ Hogg & Thurston 1972, Page 234 – 235
  8. ↑ Routledge 1994, Page 13
  9. ↑ WWII details from Tony DiGiulian's website

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Tony DiGiulian, British 4"/45 (10.2 cm) QF Mark V and Mark XV
  • I.V. Hogg & L.F. Thurston, British Artillery Weapons & Ammunition 1914 – 1918. London: Ian Allan, 1972.
  • Brigadier N.W. Routledge, History of the Royal Regiment of Artillery. Anti-Aircraft Artillery, 1914 – 55. London: Brassey's, 1994. ISBN 1-85753-099-3

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „4" морское орудие Mk V“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=4%22_морско_оръдие_Mk_V&oldid=11767383“.