XXXVIII народно събрание – Уикипедия

Тридесет и осмото народно събрание (XXXVIII НС) е третото обикновено народно събрание в България, съставено след падането на социалистическия режим през 1989 г.

Съставено е според резултатите от предсрочните парламентарни избори, проведени на 19 април 1997 г. Събранието работи от 7 май 1997 до 19 април 2001 г.

Първото му заседание е на 7 май и е открито от най-възрастния депутат - Светослав Лучников от СДС (на 75 години).[1] Председател на парламента става е Йордан Соколов.[2]

Партия / Коалиция Гласове Проценти Мандати
Обединени демократични сили 2 223 714 52,26% 137
Демократична левица 939 308 22,07% 58
Обединение за национално спасение 323 429 7,60% 19
Българска евролевица 234 058 5,50% 14
Български бизнес блок 209 796 4,93% 12
Общо: 3 930 305 92,36% 240

Председател и заместник-председатели[редактиране | редактиране на кода]

Заместник председатели[редактиране | редактиране на кода]

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

На 26 април 2000 г. XXXVIII НС приема Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен, обнародван в Държавен вестник, брой № 37 от 5 май 2000 г. Текстът му се състои от четири члена. В чл. 1 се казва, че управлението на Българската комунистическа партия, дошла на власт с помощта на външна сила, обявила война на България, довежда страната до национална катастрофа. В чл. 2 се изброяват десет обвинения към ръководствата на БКП и шест срещу целия режим. БКП е отговорна за различни неща – от унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация и моралния и икономически упадък на държавата до нарушаване на човешките права и свободи по редица начини, и подчиняване интересите на страната на чужда държава до степен на практическа загуба на държавен суверенитет. Чл. 3 обявява БКП за престъпна организация въз основа на обвиненията от член втори, а чл. 4 обявява всички действия, извършени с цел съпротива и отхвърляне на режима, за „справедливи, морално оправдани и достойни за почит“.[3][4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. https://dnes.dir.bg/na-fokus/13-stareyshini-na-parlamenta-kakvo-pozhelaha-na-deputatite-te-prez-poslednite-32-godini
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 525, ISBN 954-528-790-X
  3. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен
  4. „Държавен вестник“. Брой 37, 5 май 2000 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]