French
Deutsch37 mm автоматично оръдие 70-К – Уикипедия
| 37 mm автоматично оръдие 70-К 37-мм автоматическая пушка 70-К | |
 70-К в полски музей | |
| История на производството | |
|---|---|
| Разработено | 1935 г. |
| Страна на производство |  СССР |
| Година на производство | 1940 г. |
| Произведени | 3113 |
| История на службата | |
| На въоръжение в |  СССР Китай |
| Характеристики на оръдието | |
| Калибър, mm | 37 |
| Дължина на ствола, mm/калибра | 2720/73,5 |
| Обем на камерата, dm³ | 0,266 |
| Тип затвор | Вертикален клинов затвор |
| Маса на оръдието със затвора, kg | 1350 |
| Маса на снаряда, kg | 0,730 – 0,750 |
| Начална скорост на снаряда, m/s | 880 |
| Принцип на зареждане | Унитарно зареждане (пълнитело) |
| Скорострелност, изстрела/минута | 150 |
| Характеристики на артилерийската установка | |
| Марка на АУ | 70-К |
| Обща маса на АУ, kg | 1350 |
| Маса на въртящата се част, t | 1,1 |
| Радиус на завъртане по стволовете, mm | 2800 |
| Дължина на отката, mm | 150 – 170 |
| Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | -10°/+85° |
| Ъгъл на завъртане, ° | 360° |
| Максимална скорост на ВН, °/s | 15 |
| Максимална скорост на ХН, °/s | 19,6 |
| Максимална далечина на стрелбата, m | 8400 (балистична), (4000 според самоликвидатора на снаряда) |
| Досегаемост по височина, m | 6300, (4000 според самоликвидатора на снаряда) |
| Брониране | няма |
| Разчет, души | 5 |
| 37 mm автоматично оръдие 70-К в Общомедия | |
37 mm автоматично оръдие 70-К е автоматично оръдие калибър 37 mm, на въоръжение във ВМС на СССР от 1940 г. Артилерийската установка е морската версия на армейската 37 mm артустановка 61-К.
История на проектирането[редактиране | редактиране на кода]
Разработката на 61-К започва в завод № 8 през 1935 г.
На основата на едностволното автоматично оръдие 70-К също са разработени двустволните ЗАУ 66-K (предназначени за въоръжение на крайцерите от проекта 68-К) и четиристволните ЗАУ 46-К (предназначени за въоръжение на линейните кораби „Съветски съюз“ и тежките крайцери „Кронщат“). Обаче по ред причини, в серийно производство тези установки така и не постъпват.
История на експлоатацията[редактиране | редактиране на кода]
ЗАУ 70-К е създадена през 1938 г., а след 2 години (през 1940 г.) е приета на въоръжение от ВМФ. В периода 1942 – 1943 г. ЗАУ 70-К постепенно заменя на болшинството съветски кораби полуавтоматичната 45 mm артустановка 21-К. В периода на Втората световна война в съветския военноморски флот постъпват 1671 такива артустановки (и допълнително 489 единици модел 61-К постъпват в армията)[1]. Всичко до 1955 г. са произведени 3113 артилерийски установки 70-К[1].
Описание на конструкцията[редактиране | редактиране на кода]
Зенитното оръдие 70-К има ствол моноблок, винтов казенник и вертикален клинов затвор. Автоматиката на ЗАУ работи за сметка на енергията на отката на ствола при къс откат на ствола. Захранването е патронно – непрекъснато, вертикално, с помощта на пълнители за 5 патрона. В отката участва пружинен досилател, свързан с казенника.
Охлаждането на АУ е въздушно и е явно неудачно: при 37 mm ствол с въздушно охлаждане дължината на непрекъснатата серия съставлява едва 100 изстрела в сравнение с не по-малко от 158 при ствол с водно охлаждане. След 100 изстрела стволът с въздушно охлаждане или трябва да се заменя (за което са необходими поне 15 минути), или да се чака охлаждането му, за около 1,5 часа.
Тактико-технически характеристики на артилерийската установка[редактиране | редактиране на кода]
- Брой оръдия в АУ – 1
- Дължина на ствола пълна, mm/калибър – 2720/73,5 (с пламегасителя)
- Дължина на нарезната част – 2054 mm
- Обем на камерата – 0,267 dm³
- Брой нарезки – 16
- Ход на нарезите – 25 клб.
- Дълбочина на нарезите – 0,45 mm
- Скорост на вертикалната наводка (ръчна) – 15 градуса/секунда
- Скорост на хоризонталната наводка (ръчна) – 19, 6 °/s
- Дължина на отката – 150 – 170 mm
- Височина на линията на огъня – 10195 mm
- Радиус обмитане, по дулния срез/по казенната част – 2800/1080 mm
- Тегло на люлеещата част – 555 kg
- Тегло на откатните части на ствола – 127,5 kg
- Тегло на въртящата се част – 1100 kg
- Обща маса на АУ – 1350 kg
- Разчет – 5 – 6 души
- Начална скорост на снаряда – 880 m/s
- Далечина на стрелбата – 8400 m (балистична)
- Далечина на стрелбата балистична по самоликвидатор – 4000 m
- Маса на осколочно-трасирущия патрон/снаряд – 1496/732 g
- Маса на бронебойно-трасиращия патрон/снаряд – 1522/758 g
- Маса и марка барут – 210 g (барут марка 7/7)
Боеприпаси и балистика[редактиране | редактиране на кода]
Изстрелите за оръдивто са комплектувани във вид на унитарен патрон. Дължината на гилзата е 252 мм, теглото – 536 г. В гилзата е поставен заряд от барут марка 7/14 (за изстрелите с бронебойни снаряди се използва барут марка 7/7): Ж-167 с тегло 0,205 кг или ЖН-167 за осколочните снаряди, Ж-167 с тегло 0,2 или 0,21 кг за бронебойни калибрени снаряди, Ж-167П с тегло 0,217 кг за подкалибрените снаряди. На дъното на гилзата е поставен капсул-възпламенител с тегло 5 г в текстилен картуз, между стената на гилзата и барута е поставен флегматизатор с тегло 9,2 г, завит на тръбичка. Над заряда е поставен размеднител във вид на намотка от оловна тел с тегло 4 г. Отгоре зарядът е закрепен с картонено кръгче, имащ срез в центъра за подсигуряване на възпламеняването на трасера[2]. Изстрелите се съхраняват в съндъци по 30 патрона, преди употреба те се снаряжават в пълнител Ю-9 за по 5 патрона, теглото на пълнителя с патроните е 8 кг. Изстрелите за 70-К не са взаимозаменяеми с изстрелите за другите 37-мм оръдия (освен за неговия сухопътен оригинал 61-К), с изключение на 37-мм авиодесантно оръдие образец 1944 г. (ЧК-М1) и лимитираното авиационно оръдие Ш-37, създадени на основата на балистиката на 61-К и използващи аналогични боеприпаси[3].
Осколочно-трасиращите снаряди ОР-167 се използват по време на Великата Отечествена война. В следвоенните години на въоръжение е приет снарядът ОР-167Н. Снарядите използват взривателя МГ-37 със самоликвидатор, сработващ след отдалечаване на снаряда на дистанция около 4000 м.
Бронебойно-трасиращият снаряд БР-167 е плътен (няма вътрешен фугасен заряд), остър с балистичен наконечник. Подкалибреният бронебойно-трасиращ снаряд с обтекаема форма БР-167П изначално е разработен за оръдието ЧК-М1[3], произвежда се от 1944 г. (всичко за годините на войната са произведени 100 хил. 37-мм подкалибрени снаряда)[4].
| Номенклатура на боеприпасите[5][2][6] | |||||
| Тип | Индекс на изстрела | Тегло на снаряда, кг | Тегло на ВВ, г | Начална скорост, м/с | Далечина таблична, м |
| Осколочни снаряди | |||||
| Осколочно-трасираща граната с взривател МГ-37 | УОР-167 | 0,732 | 37 (ТНТ[7]) | 880 | 4000 (от самоликвидатора) |
| Осколочно-трасираща граната с взривател Б-37 (следвоенен) | УОР-167Н | 0,735[7] | 34[7] (A-IX-2[7]) | 880[7] | ? |
| Калибрени бронебойни снаряди | |||||
| Остроглав с балистичен наконечник, трасиращ масивен | УБР-167 | 0,785 | няма | 872 | 1500 |
| Подкалибрени бронебойни снаряди | |||||
| Подкалибрен трасиращ с обтекаема форма (във войските от 1944 г.) | УБР-167П | 0,62 | няма | 960 | 1000 |
Оценка[редактиране | редактиране на кода]
Недостатък на автомата е голямата загуба за време в цикъла в резултат на последователната работа на основните механизми: накат на ствола – досилка на патрона – затваряне на затвора. Съотношението между времето на цикъла – откат-накат на ствола и времето за работа на всички останали механизми на автомата (1 към 2) говори за нерационалност на използваната схема. Свободното движение на патроните в приемника допуска възможност за прехапването им в пълнителя и задържки.
Проведните, през 1940 г., сравнителни изпитания между съветската 37 mm артустановка 61-К и 40 mm американската ЗАУ „Бофорс“ показват, че те нямат съществени различия по своите основни характеристики[1].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в 37-мм зенитное орудие 70-К
- ↑ а б Главное артиллерийское управление Вооружённых сил Союза ССР. Таблицы стрельбы 37-мм зенитной пушки обр. 1939 г. М., Военное издательство Министерства вооружённых сил Союза ССР, 1948.
- ↑ а б Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. с. 604 – 605.
- ↑ Вернидуб И. И. Боеприпасы Победы: Очерки. М., ЦНИИНТИКПК, 1998, 200 с. с. 89.
- ↑ Министерство обороны СССР. 37-мм автоматическая зенитная пушка обр. 1939 г. Руководство службы. М., Военное издательство МО СССР, 1981.
- ↑ Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. с. 805.
- ↑ а б в г д 37mm to 40mm // The Russian ammunition page. Архивиран от оригинала на 2011-08-20. Посетен на 2011-02-12. (на английски)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Бунеев И. И. и др. Морская артиллерия отечественного Военно-Морского Флота. СПб., Лель, 1995, 104 с. ISBN 5-86761-003-X.
- Широкорад А. Б. Советская корабельная артиллерия. – СПб.: Велень, 1997. ISBN 5-85817-009-9
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- 37 mm/67 (1.5") 70-K ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно 37 mm автоматично оръдие 70-К
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „37-мм автоматическая пушка 70-К“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |