30-а гренадирска СС дивизия – Уикипедия

30-а гренадирска СС дивизия
30. Waffen-Grenadier-Division der SS
Символ на 30-а гренадирска СС дивизия
Информация
Активна1 август 1944 – 15 април 1945 г.
ДържаваГермания Германия
Клонпехота
Типгренадирска дивизия

30-а гренадирска СС дивизия (руска №2)[1] (на немски: 30. Waffen-Grenadier-Division der SS (russische Nr. 2)) е пехотна дивизия от Вафен-СС, сформирана до голяма степен от белоруски, руски и украински персонал от охранителна бригада „Зиглинг“ през август 1944 г. във Варшава в Генералното губернаторство.[2] До средата на август 1944 г. дивизията е прехвърлена в югоизточна Франция за борба с френската съпротива. Бойната ефективността на дивизията е лоша. Два батальона се разбунтуват, убиват германските офицери и се присъединяват към съпротивата. Други части от дивизията преминават швейцарската граница и са интернирани. Впоследствие част от личния състав на дивизията е прехвърлен в Руската освободителна армия, а останалите са използвани за сформиране на гренадирска СС бригада (белоруска №1) през януари 1945 г.[3] На 9 март 1945 г. тя преименувана на 30-а гренадирска СС дивизия (белоруска №1) (на немски: Waffen-Grenadier-Division der SS (weissruthenische Nr. 1)), а през април е окончателно разформирована.[3]

Формиране и първоначална организация[редактиране | редактиране на кода]

На 31 юли 1944 г. са издадени заповеди за формиране на дивизия от персонала на охранителна бригада „Зиглинг“, който е организиран в четири пехотни полка (номерирани от 1 до 4). Първоначалната организация на дивизията включва артилерийски, кавалерийски и учебен батальон.[4] По това време пълното име на дивизията е 30-a гренадирска СС дивизия (руска №2).

В края на август 1944 г. съставът на дивизията се наброява 11 600 души като по-голямата част са от Беларус. Ръководният състав на дивизията е предимно германски.

В средата на август 1944 г. дивизията е преместена в североизточна Франция в района на Белфор и Мюлуз. До октомври организацията на дивизията е променена на три пехотни полка от по три батальона, мотоциклетен (разузнавателен) батальон, артилерийски батальон и полеви резервен батальон.[4] Артилерийският батальон се състои от две батареи от пленени 122-mm съветски артилерийски оръдия.[2]

Бунт и дезертьорство[редактиране | редактиране на кода]

Елементи от дивизията пристигат във Везул на 20 август 1944 г. и са натоварени с отбраната на прохода Белфорт, най-вече от операции провеждани от сили на френската съпротива. Същия ден други елементи на дивизията заемат района около лагер Валдахон, на около тридесет километра югоизточно от Безансон.[5]

На 27 август 1944 г. под ръководството на майор Лев (Леон) Хлоба, украински батальон от дивизията във Везул застрелва германския ръководен състав и дезертира към френската съпротива в гората Конракур. Те наброяват 818 души,[5] 45-mm противотанкови оръдия, 82-mm и 50-mm миномети, 21 тежки картечници, както и големи количества стрелково оръжие и малокалибрени боеприпаси. Същият ден близо до лагер Валдахон дезертират над сто мъже с въоръжение от един противотанков пистолет, осем тежки картечници, четири минохвъргачки, леко стрелково оръжие и боеприпаси. Впоследствие дезертьорите са включени в състава на френската съпротива като 1-ви и 2-ри украински батальон, а много от тях по-късно са обединени в 13-а демибригада на чуждестранния легион, подчинена на 1-ва свободна френска дивизия.

На 29 август 1944 г. първи и трети батальон от 4-ти полк на дивизията дезертират и преминават границата с Швейцария.

На 2 септември две роти от кавалерийския батальон на дивизията са обкръжени и унищожени при изненадваща атака край Мелин от украинците, които дезертират при гората Конракур.[5]

Последвалото разследване на тези събития от германските власти довежда до това, че около 2300 мъже в дивизията са считани за „ненадеждни“.[3] За наказание те са прехвърлени в два строителни окопни полка подчинени на командващия транспорта в Карлсруе, което оставя около 5500 души в дивизията. В допълнение тя е поставена в резерв от група армии „Г“[3] и е разглеждана от висшето германско ръководство в Елзас като ненадеждна формация.[6]

На 24 октомври 1944 г. дивизията е реорганизирана в три полка, номерирани от 75 до 77, всеки с по два пехотни батальона. Тази организация се съгласува със заповедите за формиране на дивизията, издадени през август 1944 г. от главното оперативно управление на СС. Поради претърпени загуби 77-и полк е разформирован на 2 ноември.[3]

Битка[редактиране | редактиране на кода]

Успехът на френския пробив при прохода Белфорт, започнал на 13 ноември 1944 г., създава криза в германската отбрана от Белфорт до Мюлуз. Защитаващите германски формации са под тежък натиск от френското настъпление и на 30-а СС дивизия е наредено да проведе контраатака срещу френските войски при Сепоа. На 19 ноември настъплението на дивизията достига на около миля северно от Сепоа, но е задържано и отблъснато от френските контраатаки.[7] След това дивизията преминава в отбрана в района на Алткирх.

Германската обстановка в Долен Елзас се превръща в това, което ще стане известно като Колмарски джоб. 30-а СС дивизия остава част от германската фронтова линия на север от Хюнинге и на запад от река Рейн.[8] В края на декември 1944 г. дивизията е изтеглена от фронта и е разположена в тренировъчната зона Графенвер дълбоко в Германия.[3]

Разформироване и второ формиране[редактиране | редактиране на кода]

Заповед за разпускане на дивизията е издадена на 1 януари 1945 г. Дивизията пристига в Графенвер на 11 януари. Руският персонал е прехвърлен в 600-тна пехотна дивизия, принадлежаща към Руската освободителна армия.[3]

На 15 януари 1945 г. неруският личен състав от дивизията е организиран в гренадирска СС бригада (белоруска №1), която има само един пехотен полк (75-и) с три батальона, артилерийски и кавалерийски батальон. Бригадата е преименувана на 30-а гренадирска СС дивизия (белоруска №1) на 9 март 1945 г., но в състава и има само един пехотен полк. През април 1945 г. дивизията е разформирована, като германските кадри са прехвърлени в 25-а и 38-а СС гренадирска дивизия Нибелунген.[3]

Военни престъпления[редактиране | редактиране на кода]

На 27 септември 1944 г. войници от дивизията, заедно с неуточнена италианска част, убиват 39 цивилни в Етобон, Франция. Убийствата са извършени като отмъщение за подкрепата, оказана от селяните на френските партизани. Допълнително 27 души са отведени от селото в Германия, от тях седем са застреляни десет дни по-късно.[9]

Командири[редактиране | редактиране на кода]

  • Оберщурмбанфюрер Ханс Зиглинг – 8 август 1944 – 31 декември 1944 г.[1]
  • Оберщурмбанфюрер Ханс Зиглинг – 9 март 1945 – април 1945 г.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Хаусер 2019, с. 430.
  2. а б Nafziger 2001, с. 131.
  3. а б в г д е ж з Tessin 1970, с. 291.
  4. а б Tessin 2000, с. 105.
  5. а б в Sorobey, Ron. Ukrainians in France // The UPA History Forum (Форум дослідів історії УПА). Архивиран от оригинала на 2018-01-27. Посетен на 23 May 2011.
  6. Clarke 1993, с. 411.
  7. Clarke 1993, с. 421.
  8. Clarke 1993, с. 485.
  9. 30 waffen grenadier division der ss russische nr 2 // Посетен на 27 януари 2021. (на английски)
Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]