1999 – Уикипедия

<<		20 век						>>

01	02	03	04	05	06	07	08	09	10
11	12	13	14	15	16	17	18	19	20
21	22	23	24	25	26	27	28	29	30
31	32	33	34	35	36	37	38	39	40
41	42	43	44	45	46	47	48	49	50
51	52	53	54	55	56	57	58	59	60
61	62	63	64	65	66	67	68	69	70
71	72	73	74	75	76	77	78	79	80
81	82	83	84	85	86	87	88	89	90
91	92	93	94	95	96	97	98	99	00

1999 (MCMXCIX) е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар. Тя е 1999-ата година от новата ера, предпоследната година от второто хилядолетие и десетата от 1990-те.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

Основана е Израелската висша лига.

Януари[редактиране | редактиране на кода]

1 януари – Официално се появява една от най-младите парични единици в света Еврото.
3 януари – Марс Полър Лендър е изстрелян от НАСА.^[1]
12 януари – Сваленият малийски диктатор Муса Траоре и съпругата му са осъдени на смърт за голямо присвояване, но президентът Алфа Омар Конаре отново заменя тази присъда с доживотен затвор.
21 януари – Армения и Хаити установяват дипломатически отношения.^[2]
25 януари – Земетресение с магнитуд 6.0 разтърсва Ибаге, Армения, убивайки 1900 души.

Февруари[редактиране | редактиране на кода]

На връх Бейкър в Съединените щати е измерен най-големият сезонен снеговалеж в света – 28,96 m.
2 февруари – Уго Чавес става президент на Венецуела.
3 февруари – Състои се премиерата на френския филм Астерикс и Обеликс срещу Цезар.
5 февруари – Състои се премиерата на американския филм Просто неустоима.
7 февруари – Хюсейн I, крал на Йордания, умира от рак, а неговият син Абдула II сяда на трона.
12 февруари – Президентът на САЩ Бил Клинтън е оправдан в процедурата по импийчмънт в Сената на Съединените щати.
16 февруари – В централата на правителството на Република Узбекистан е извършен очевиден опит за убийство срещу президента Ислам Каримов.^[3]
16 февруари – В цяла Европа кюрдските бунтовници превземат посолства и държат заложници, след като Турция арестува един от техните бунтовнически лидери.
19 февруари – Състои се премиерата на американския филм Офис треска.
23 февруари – Лидерът на кюрдските бунтовници Абдула Йоджалан е обвинен в държавна измяна в Анкара, Турция.
23 февруари – Лавина унищожава село Галтюр, Австрия, убивайки 31 души.
27 февруари – В опит да обиколят света с балон с горещ въздух, Колин Прескот и Анди Елсън поставят нов рекорд за издръжливост, след като са били във въздуха 233 часа и 55 минути.

Март[редактиране | редактиране на кода]

1 март – Една от четирите бомби, взривени в Лусака, Замбия, унищожава посолството на Ангола.
1 март – Руандските бунтовници хуту убиват и разчленяват осем чуждестранни туристи в имението Бухома, Уганда.
5 март – Състои се премиерата на американския филм Анализирай това с Робърт де Ниро, Били Кристъл, Лиса Кудроу и Чаз Палминтери.
5 март – Състои се премиерата на американския филм Секс игри.
12 март – Бившите членове на Варшавския договор Унгария, Полша и Чехия се присъединяват към НАТО.
12 март – Състои се премиерата на американския филм Космически пилоти.
19 март – Състои се премиерата на американския филм Ненаситен.
21 март – Бертран Пикар и Брайън Джоунс стават първите хора, обиколили Земята с балон с горещ въздух.
21 март – Състои се седемдесет и първата церемония по връчване на филмовите награди „Оскар“ в Лос Анджелис, Калифорния.
24 март – НАТО предприема въздушни военни действия срещу Югославия, която отказва да подпише мирен договор. Така за пръв път НАТО атакува суверенна държава.
24 март – Състои се премиерата на американския филм Матрицата.
24 март – Пожар в Монбланския тунел убива 39 души, което е довело до затваряне на тунела в продължение на почти три години.
25 март – Вячеслав Чорновил загива в автомобилна катастрофа при Бориспил. Това става в началото на кандидатпрезидентската му кампания, като обстоятелствата около инцидента са спорни и има твърдения, че става дума за предумишлено убийство.
27 март – Косовска война: Американският F-117 е свален от югославските сили.
31 март – Състои се премиерата на американската романтична комедия 10 неща, които мразя у теб с участието на Джулия Стайлс, Хийт Леджър, Джоузеф Гордън-Левит, Андрю Кийгън, Дейвид Крумхолц и Лариса Олейник.

Април[редактиране | редактиране на кода]

5 април – Двама либийци Абделбасет Али ал-Меграхи и Ал Амин Халиф Фимах, заподозрени в свалянето на полет 103 на американската компания „Пан Ам“ през 1988 г., са предадени на шотландските власти за евентуален съдебен процес в Холандия. Организацията на обединените нации спира санкциите срещу Либия.
5 април – В Ларами, Уайоминг, Ръсел Хендерсън се признава за виновен за отвличането и убийството на Матю Шепард, за да избегне евентуална смъртна присъда.
7 април – Косовска война: Основните гранични пунктове на Косово са затворени от югославските сили, за да попречат на косовските албанци да напуснат страната.
8 април – Личното състояние на Бил Гейтс го прави най-богатия човек в света, поради увеличената стойност на акциите на Майкрософт.
9 април – Състои се премиерата на американския филм Целуни ме.
15 април – Състои се премиерата на американския филм Клопка.
16 април – Състои се премиерата на американския филм Мумията.
16 април – Състои се премиерата на испанския филм Всичко за майка ми.
20 април – Масово убийство в Колумбайн: Двамата тийнейджъри, Ерик Харис и Дилън Клиболд в Литълтън, Колорадо откриват огън срещу своите учители и съученици, убивайки 12 ученици и 1 учител, а след това и самите тях.
23 април – Състои се премиерата на американския филм Контролна кула.
23 април – Състои се премиерата на американския филм Съперници.
26 април – Британската телевизионна водеща Джил Дандо, 37-годишна, е застреляна на прага на дома си във Фулъм, Лондон.
26 април – Камбоджа се присъединява към Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), с което общият брой членове става 10.
30 април – Състои се премиерата на английския филм Соломон и Гейнор.

Май[редактиране | редактиране на кода]

3 май – Южните и източните части на Оклахома Сити са ударени от едно от най-разрушителните торнада, записвани някога, със скорост на вятъра, достигаща до 510 km/h, убивайки 36 души.
6 май – В Шотландия и Уелс се провеждат избори за новия шотландски парламент и Национално събрание на Уелс.
7 май – В Гвинея Бисау президентът Жоао Бернардо Виейра е свален от власт с военен преврат.
13 май – Карло Адзельо Чампи е избран за президент на Италия.
15 май – Започва излъчване Диема+, а през 2007 г. става Диема.
17 май – Ехуд Барак е избран за министър-председател на Израел.
19 май – Състои се премиерата на американския филм Междузвездни войни: Епизод I - Невидима заплаха.
26 май – ФК Манчестър Юнайтед бие ФК Байерн Мюнхен с 2 на 1 на Камп Ноу в Барселона и печели Финала на Шампионска лига.
27 май – Международният наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага, Холандия, обвинява Слободан Милошевич и четирима други за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени в Косово.
28 май – След 22 години на реставрация, картината Тайната вечеря на Леонардо да Винчи се поставя обратно на показ в Милано, Италия.
29 май – Провежда се 44-тото ежегодно издание на Евровизия в Йерусалим, Израел.

Юни[редактиране | редактиране на кода]

8 юни – Правителството на Колумбия обявява, че ще включи прогнозната стойност на незаконните наркотични култури в страната, надвишаваща половин милиард щатски долара, в своя брутен национален продукт.
9 юни – Косовска война: Съюзна република Югославия и НАТО сключват примирие.
10 юни – Косовска война: НАТО преустановява въздушните си удари, след като Слободан Милошевич се съгласява да изтегли югославските сили от Косово.
16 юни – Табо Мбеки встъпва в длъжност като втори президент на Южна Африка, отбелязвайки първото мирно прехвърляне на изпълнителната власт в историята на страната след демократизация.^[4]
16 юни – Състои се премиерата на американския анимационен приключенски филм Тарзан.
18 юни – Състои се премиерата на мексиканския филм Секс, срам и сълзи.
24 юни – Косовска война: Морски пехотинци на НАТО застрелват трима въоръжени мъже в Косово, Югославия, след като са атакувани от последните, убивайки един от тях и ранявайки другите двама.^[5]
25 юни – Приет е Химнът на Босна и Херцеговина.^[6]
25 юни – Състои се премиерата на американската комедия Баща мечта.

Юли[редактиране | редактиране на кода]

5 юли – Деноминация на българския лев.
13 юли – Състои се премиерата на американския филм Широко затворени очи.
16 юли – Джон Кенеди младши, съпругата му Каролин Бесет-Кенеди и нейната сестра Лорън Бесет загиват при самолетна катастрофа, когато самолета се разбива край бреговете на остров Мартас Винярд в Атлантическия океан.
16 юли – Състои се премиерата на американския филм Спокойното езеро.
20 юли – Китайската духовна практика Фалун Гонг е официално забранена в Китайската народна република от Дзян Дзъмин.
23 юли – Изстрелян е изкуственият астрономически спътник на Земята Чандра.
23 юли – Мохаммед VI става крал на Мароко след смъртта на баща си Хасан II.

Август[редактиране | редактиране на кода]

2 август – Състои се премиерата на американския филм Шесто чувство.
4 август – Състои се премиерата на романтичния исторически филм Изток - Запад.
7 август – Стотици чеченски партизани нахлуват в руската република Дагестан, предизвиквайки за кратко война, приключила на 14 септември 1999.
13 август – Състои се премиерата на американския филм Дворец на илюзиите.
16 август – Държавната дума одобрява Путин за министър-председател.
17 август – Измитско земетресение: загиват над 17 хиляди души в Северозападна Турция и около 50 000 са ранени.
19 август – В Белград десетки хиляди югославяни се събират, за да поискат оставката на югославския президент Слободан Милошевич.
26 август – Започва Втората чеченска война, приключила на 30 април 2000 г.
27 август – Състои се премиерата на американския филм 13-ият войн с Антонио Бандерас, Даян Венора, Омар Шариф.
30 август – Източен Тимор гласува на референдум за независимост от Индонезия, която е нахлула и окупира страната от 1975 г.

Септември[редактиране | редактиране на кода]

2 септември – Състои се премиерата на американския драматичен филм Момчетата не плачат.
3 септември – При катастрофа на магистрала 401 в Онтарио, в която участват 87 превозни средства, загиват 8 души.
3 септември – Състои се премиерата на американския филм Сладък и подъл.
3 септември – Състои се премиерата на американския филм Бъркотия.
7 септември – Земетресение с магнитуд 6.0 разтърсва Атина, Гърция, убивайки 143 души, ранявайки 800 – 1600 и оставяйки 50 000 без дом.
7 септември – Състои се премиерата на американския филм Правилата на дома.
8 септември – Състои се премиерата на американския игрален филм Американски прелести с Кевин Спейси, Анет Бенинг и Мена Сувари.
10 септември – Състои се премиерата на американския филм Боен клуб.
12 септември – Състои се премиерата на американския филм Кедри в снега.
13 септември – Състои се премиерата на непалския филм Хималая - детството на един вожд.
14 септември – Кирибати, Науру и Тонга се присъединяват към Организацията на обединените нации.
17 септември – Състои се премиерата на американския филм Ураганът.
21 септември – Земетресение, известно още като земетресението Джиджи, с магнитуд 7,6 по скалата на Рихтер, убива около 2400 души в Тайван.

Октомври[редактиране | редактиране на кода]

1 октомври – Състои се премиерата на американския филм Луд по теб.
12 октомври – Пакистанският премиер Наваз Шариф се опитва да уволни главнокомандващия армията генерал Первез Мушараф, който е извън страната. Това води до държавен преврат, Шариф е свален от власт, а Мушараф поема контрола над правителството.
15 октомври – Състои се премиерата на американския филм Историята на Страйт.
22 октомври – Състои се премиерата на американския филм Да бъдеш Джон Малкович.
27 октомври – Въоръжени мъже откриват огън в арменския парламент, убивайки премиера Вазген Саркисян, председателя на парламента Карен Демирчян и шестима други членове.
28 октомври – Състои се премиерата на американския филм Вътрешен човек.
29 октомври – Тропически циклон засяга Одиша, Индия, убивайки приблизително 10 000 души.
29 октомври – Състои се премиерата на американския филм Музика от сърцето.
30 октомври – Избухва пожар в бар в Инчон, Южна Корея, при който загиват 56 души.
31 октомври – Самолет Боинг 767 на египетската авиокомпания „Еджипт Еър“, пътуващ от Ню Йорк до Кайро, се разбива край бреговете на Нантакет, Масачузетс, загивайки всички 217 пътници на борда.

Ноември[редактиране | редактиране на кода]

12 ноември – Земетресение с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер, разтърсва Северозападна Турция, убивайки най-малко 845 души и близо 5000 са ранени.
12 ноември – Състои се премиерата на американския филм Някъде на запад.
19 ноември – Състои се премиерата на американския филм Слийпи Холоу.
20 ноември – Китай изстрелва първият космически кораб Шънджоу.
24 ноември – Състои се премиерата на американския филм Бурени.
27 ноември – Лявоцентристката Лейбъристка партия поема контрола върху правителството на Нова Зеландия, като лидерката Хелън Кларк става втората жена министър-председател в историята на Нова Зеландия.
30 ноември – Завършва сливането на компаниите Ексон и Мобил, образувайки най-голямата корпорация в света по това време.

Декември[редактиране | редактиране на кода]

2 декември – Състои се премиерата на американския филм Краят на аферата.
3 декември – След гребане в продължение на 81 дни и 5486 километра (2962 морски мили), Тори Мърдън става първата жена, която прекосява Атлантическия океан сама с гребна лодка, когато достига до Гваделупа от Канарските острови.
6 декември – Състои се премиерата на американския филм Зеленият път.
9 декември – Състои се премиерата на американския анимационен филм Американска приказка: Мистерията с нощното чудовище.
17 декември – Състои се премиерата на американския филм Анна и кралят.
17 декември – Състои се премиерата на американския филм Магнолия.
20 декември – Суверенитетът на Макао е прехвърлен от Португалската република на Китайската народна република след 442 години португалско заселване.
25 декември – Състои се премиерата на американския филм Талантливият мистър Рипли.
26 декември – Циклоните Лотар и Мартин убиват 140 души, докато пресичат Франция, Южна Германия и Швейцария.
31 декември – Борис Елцин подава оставка като президент на Русия, оставяйки премиера Владимир Путин като временно изпълняващ длъжността.

Родени[редактиране | редактиране на кода]

9 февруари – Ариана Бетрола, американска певица и актриса
16 март – Антонис Стериакис, гръцки футболист
7 април – Лерика, певица от Молдова
18 април – Майкъл Андрю, американски плувец и световен шампион в 100 метра съчетано плуване
5 май – Джъстин Клуйверт, нидерландски футболист
11 май – Сабрина Карпентър, американска актриса и певица
16 май – Камерън Бойс, американски актьор († 2019 г.)^[7]
2 юни
- Мадисън Лесли, американска актриса
- Николо Дзаниоло, италиански футболист
19 юли – Тита, българска поп певица
23 юли – Мартин Желанков, български актьор
30 юли – Джоуи Кинг, американска актриса
28 август – Принц Николай, принц на Дания
4 септември – Теодор Тодоров, български футболист
15 октомври – Бейли Мадисън, американска актриса
10 ноември – Киернан Шипка, американска актриса

Починали[редактиране | редактиране на кода]

4 януари – Кишомару Уешиба, японски айкидист и дошу (р. 1921 г.)
9 януари – Георги Марковски, български писател (р. 1941 г.)
7 февруари – Хусейн I, крал на Йордания (р. 1935 г.)
8 февруари – Айрис Мърдок, британска писателка (р. 1919 г.)
9 февруари – Александър Гейщор, полски историк (р. 1916 г.)
26 февруари – Херберт Бергер, австрийски писател (р. 1932 г.)
5 март
- Кръстан Дянков, български журналист, фотограф и преводач на американска литература (р. 1933 г.)
- Ричард Кайли, американски актьор (р. 1922 г.)
7 март – Стенли Кубрик, американски режисьор и сценарист (р. 1928 г.)
10 март – Осуалдо Гуаясамин, еквадорски художник и скулптор (р. 1919 г.)
12 март – Йехуди Менухин, американски музикант (р. 1916 г.)
26 март – Ананда Шанкар, бенгалски музикант (р. 1942 г.)
10 април – Джийн Вандър Пил, американска актриса, гласът на Уилма Флинтстоун (р. 1919 г.)
11 април – Георги Владиков, български партизанин, деец на БКП, депутат, дипломат, посланик (р. 1926 г.)
15 април – Харви Постълуайт, британски инженер (р. 1944 г.)
17 април – Николай Добрев, български политик (р. 1947 г.)
19 април – Рагип Яшари, косовски политик (р. 1961 г.)
25 април – Майкъл Морис, ирландски спортен функционер (р. 1914 г.)
8 май – Анастас Примовски, български етнограф, юрист и белетрист (р. 1911 г.)
8 май – Дърк Богард, британски актьор (р. 1921 г.)
16 май – Стоян Гърков, български военен деец (р. 1916 г.)
6 юни – Дамян Дамянов, български поет (р. 1935 г.)
16 юни – Скрийминг Лорд Съч, английски музикант и политик (р. 1940 г.)
21 юни – Карл Кролов, немски поет и есеист (р. 1915 г.)
24 юни – Мито Исусов, български историк (р. 1928 г.)
27 юни – Георгиос Пападопулос, гръцки диктатор (р. 1919 г.)
1 юли – Денис Браун, ямайски музикант (р. 1957 г.)
2 юли – Марио Пузо, американски писател (р. 1920 г.)
2 юли – Кръстю Димитров, български шахматист (р. 1916 г.)
6 юли – Михаил, глава на МПЦ (р. 1912 г.)
8 юли – Чарлс Конрад, американски астронавт (р. 1930 г.)
16 юли – Джон Ф. Кенеди младши, американски журналист, адвокат (р. 1960 г.)
30 юли – Румяна, българска попфолк певица (р. 1965 г.)
20 август – Стоян Стоянов, български психиатър (р. 1922 г.)
21 август – Уилт Чембърлейн, американски баскетболист (р. 1936 г.)
23 август – Андрей Чапразов, български драматичен и киноактьор (р. 1920 г.)
20 септември – Раиса Горбачова, съветска общественичка (р. 1932 г.)
25 септември – Марион Зимър Брадли, американска писателка (р. 1930 г.)
30 септември – Дмитрий Лихачов, руски филолог и културолог (р. 1906 г.)
3 октомври – Акио Морита, японски предприемач (р. 1921 г.)
6 октомври – Амалия Родригеш, португалска певица (р. 1920 г.)
14 октомври – Джулиъс Ниерере, първият президент на Танзания (р. 1922 г.)
17 октомври – Славчо Трънски, деец на БКП, партизанин, военен деец (р. 1914 г.)
20 октомври – Джак Линч, ирландски политик (р. 1917 г.)
23 октомври – Веселин Калчев, български музикант (р. 1930 г.)
25 октомври – Цанчо Цанчев, български кинооператор (р. 1937 г.)
8 ноември – Леон Щукел, словенски гимнастик, олимпийски шампион и юрист (р. 1898 г.)
10 ноември – Александър Баров, български архитект (р. 1931 г.)
11 ноември – Петър Увалиев, български изкуствовед, критик, писател, публицист, семиолог (р. 1915 г.)
23 ноември – Сидер Флорин, български преводач, теоретик на превода (р. 1912 г.)
7 декември – Димитър Стоянов, български политик (р. 1928 г.)
10 декември – Франьо Туджман, хърватски политик (р. 1922 г.)
12 декември – Джоузеф Хелър, американски писател (р. 1923 г.)
16 януари – Фота Сарафова, българска писателка (р. 1915 г.)

Неизвестна дата

Атанас Пацев, български художник (р. 1961 г.)
Димитър Върбанов, български инженер (р. 1901 г.)
Николай Владов, български художник (р. 1911 г.)
Орфи, български илюзионист (р. 1943 г.)
Кольо Витковски, български художник (р. 1925 г.)

Нобелови награди[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

календара за тази година

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Mars Polar Lander | United States space probe // Посетен на 27 April 2021.
↑ Двусторонние отношения. Гаити // Министерство иностранных дел Республики Армения. Архивиран от оригинала на 2012-05-29. Посетен на 2011-09-28.
↑ Cummings, Sally N. Power and change in Central Asia. 2002. ISBN 9780415255851. с. 130.
↑ President Thabo Mbeki is inaugurated at Union Buildings // March 16, 2011.
↑ KOSOVO: ZEGRA: US MARINES COME UNDER FIRE // Associated Press, June 1999. Посетен на July 17, 2019.
↑ Westendorp, Carlos. Decision imposing the Law on the National Anthem of BiH // Office of the High Representative, June 25, 1999. Архивиран от оригинала на 2003-07-09. Посетен на 2021-12-12. In accordance with my authority under Annex 10 of the General Framework Agreement for Peace in Bosnia and Herzegovina and Article XI of the Bonn Document, I do hereby decide that the Law on the National Anthem of Bosnia and Herzegovina enters into force with immediate effect on an interim basis, until the House of Peoples adopts this law in due form, without amendments and no conditions attached.
↑ Почина младата звезда на „Дисни“ Камерън Бойс – bTV Новините // btvnovinite.bg. Посетен на 21 януари 2022.

[1] Mars Polar Lander | United States space probe // Посетен на 27 April 2021.

[2] Двусторонние отношения. Гаити // Министерство иностранных дел Республики Армения. Архивиран от оригинала на 2012-05-29. Посетен на 2011-09-28.

[3] Cummings, Sally N. Power and change in Central Asia. 2002. ISBN 9780415255851. с. 130.

[4] President Thabo Mbeki is inaugurated at Union Buildings // March 16, 2011.

[5] KOSOVO: ZEGRA: US MARINES COME UNDER FIRE // Associated Press, June 1999. Посетен на July 17, 2019.

[6] Westendorp, Carlos. Decision imposing the Law on the National Anthem of BiH // Office of the High Representative, June 25, 1999. Архивиран от оригинала на 2003-07-09. Посетен на 2021-12-12. In accordance with my authority under Annex 10 of the General Framework Agreement for Peace in Bosnia and Herzegovina and Article XI of the Bonn Document, I do hereby decide that the Law on the National Anthem of Bosnia and Herzegovina enters into force with immediate effect on an interim basis, until the House of Peoples adopts this law in due form, without amendments and no conditions attached.

[7] Почина младата звезда на „Дисни“ Камерън Бойс – bTV Новините // btvnovinite.bg. Посетен на 21 януари 2022.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]