180 mm морско оръдие Б-1-П – Уикипедия

180 mm морско оръдие Б-1-П
180-мм корабельная пушка Б-1-П
Куполните установки МК-3-180
на мемориала на крайцера „Киров
История на производството
Разработено1934 г.
Страна на производство СССР
ПроизводителЛенинградски металически завод, „Обуховски завод
Година на производство19341942 г.
Произведени8
История на службата
Години на експлоатация1938 – 1984 г.?
На въоръжение в СССР
Войни и конфликтиВелика Отечествена война
Характеристики на оръдието
Марка на оръдиетоБ-1-П
Калибър, mm180
Дължина на ствола, mm/калибра10 345/57
Дължина на канала на ствола, mm10 160
Обем на камерата, dm³52,3
Тип затворБутален затвор
Маса на оръдието със затвора, kg17 330
Маса на снаряда, kg97,5
Начална скорост на снаряда, m/s920
Принцип на зарежданеКартузно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута4
Характеристики на артилерийската установка
Марка на АУМК-3-180,
МБ-2-180,
МО-1-180,
ТМ-1-180,
МУ-1
Обща маса на АУ, kg236 000 – 247 000
Маса на въртящата се част, t85,0 – 86,0
Радиус на завъртане по стволовете, mm9481
Разстояние между осите на оръдията, mm820
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °-4°/+50°
Ъгъл на завъртане, °360°
Максимална скорост на ВН, °/s
2
Максимална скорост на ХН, °/s
2
Максимална далечина на стрелбата, m37 129 (при +49°)
Брониране35 – 70
Разчет, души50
Боекомплект на ствол, изстрела100[1]

180 mm морско оръдие Б-1-П е съветско корабно оръдие с калибър 180 mm. Оръдието е разработени на базата на 180 mm оръдие Б-1-К. С оръдията Б-1-П, в триоръдейните куполни установки МК-3-180, са въоръжени леките крайцери от проектите 26 и 26-бис.

Със 180-мм оръдия Б-1-П също така са снабдени двуоръдейните брегови куполни установки МБ-2-180[2], еднооръдейните брегови щитови установки МО-1-180 и железопътните установки ТМ-1-180[3]. Освен това, даденото оръдие с променена люлееща се част се използва и в еднооръдейните щитови установки МУ-1[4].

Разработка на оръдията Б-1-П[редактиране | редактиране на кода]

Установките МК-1-180 на крайцера „Красний Кавказ“.

Изпитанията и особено реалната експлоатация на оръдията Б-1-К на лекия крайцер „Красний Кавказ“ показват значителен брой недостатъци както на самото оръдие, така и на оръдейната установка МК-1-180. Клиновидният затвор на това оръдие работи ненадеждно и дава нередки откази на полуавтоматиката, няма пълна обтурация и през заключения затвор пробиват барутни газове[5]. Главният недостатък на оръдието става неговата изключително ниска живучест. Макар разработчиците да планират живучест на ствола от 200 изстрела, реално тя съставлява 55 изстрела с бойни заряди и едва 30 изстрела с усилени-бойни. Фактически това означава, че балистиката на оръдията съществено се изменя даже в процеса на една стрелба. С оглед на скрепената конструкция на стволовете това означава да се провежда регулярна, технически сложна и скъпа замяна на стволовете[6].

Сериозна критика предизвикват и куполните установки МК-1-180. Независимо от това, че в тях има само едно оръдие, те се оказват не само слабозащитени, но и тесни. При това в тях няма никакви прибори за управление на огъня и воденето на огън самостоятелно е възможно само при стрелба с право мерене. Ненадежни се оказват и механизмите за подаване и зареждане. При това се съхраняват голям брой ръчни операции, в резултат на което, проектната скорострелност от 6 изстрела в минута е достигана само на учения, а практическата скорострелност съставлява 4 изстрела в минута, и реалната продължителна скорострелност не превишава два изстрела в минута. Освен това, самото използване на еднооръдейни кули през 1930-те години е вече явен анахронизъм и негативно влияе на бойния потенциал на крайцера[7]. В предвоенния период командването на ВМФ разглежда „Красний Кавказ“ като небоеспособен кораб по причина износване на стволовете[6].

Б-1-П е проектирана в завод „Болшевик“, а основните разлики спрямо Б-1-К са буталния затвор и картузното зареждане. Производството е започнато от „Болшевик“ през 1932 г., но към 1 янвуари 1933 г. е прието само едно оръдие. В периода 1930 – 1931 г. за първите Б-1-П вътрешните тръби, скрепяващите слоеве, кожусите и казенника се правят от легирана стомана (с примеси на никел и молибден). Но при първоначално зададено в проекта налягане от 4000 kg/cm към началото на изпитанията то е снижено до 3200 kg/cm. За такова налягане се оказва достатъчно да се правят от легирана стомана само вътрешната тръба, което и завода „Большевик“ реализира.

Първоначално всички стволове за Б-1 се правят скрепени, но през юни 1932 г., за получаване на техническа помощ при производството на лайнери, е сключен договор с италианската фирмаАнсалдо“. Съгласно договора „Ансалдо“ произвежда и монтира в „Болшевик“ автофретажна установка за производство на лайнери калибър 76 – 203 mm. През 1933 г. там започва производството на първата вкладна цев. През юни 1934 г. то завършва и лайнера е изпратен в НИАП. След неговите изпитания е решено производството на всички 180 mm оръдия Б-1-П вече да е с лайнери. Но болшинството произведени към 1935 г. установки са вече със скрепени стволове, а от лайнираните оръдия нито едно така и не е предадено (само едно е протстреляно).

С постановление на СТО от 13 март 1936 г. на завода „Болшевик“ е дадено заданието да изготви четири 180 mm лайнера с различна извивка на нарезката и с различни камери (те са предадени през юли 1936 г.). Според резултатите от техните изпитания е приет лайнера на НИИ-13 с дълбочина на нарезката 3,6 mm. Далечината на стрелба при него се намалява само с 4% по сравление с лайнера със ситна нарезка. Снарядите за лайнерите със ситна и дълбока нарезка не са взаимозаменяеми. Производството на оръдия с лайнера с дълбоката нарезка от 3,6 mm започва не по-рано от 1938 г.

Установката МБ-2-180[редактиране | редактиране на кода]

Предварителното задание за проектиране на 180-мм двуоръдрйна куполна установка е получено в ЛМЗ от ТУ УВМС с №24/2418 от 16.05.1931 г. Установката трябва да се проектира за 180-мм оръдие с клинов затвор.

В КБ на ЛМЗ е разработен проект на установката, който е изпратен на 24.11.1931 г. в ТУ на УВМС (1-ви вариант на проекта). Първият вариант на проекта е разгледан от НТК на УВМС през 8 – 9 декември 1931 г. и е приет като основа за последваща разработка, с оглед внесените от НТК изменения.

На 2.11.1932 г. ЛМЗ изпраща в АНИ – МИ трети вариант на проекта, който и е приет за основата за съставяне на работните чертежи.

Окончателният вариант предвижда установка със 180/57-мм оръдия Б1-П със затвор тип „Викерс“. Затворът е двутактов, бутален, с отваряне на рамката на затвора нагоре.

Първите екземпляри на стволовете от Б-1-П за МБ-2-180 са произведени скрепени, впоследствие започват да се използват вкладните стволове със ситна нарезка, а след това с дълбоката нарезка.

Проектирането на куполните установки се ръководи от А. А. Флоренский и Н. В. Богданов.

Заводските изпитания на първата куполна установка са завършени на 31.12.1935 г. (дата на подписвае на протокола).

Първите МБ-2-180 са поставени на батарея № 11 на остров Килдин. От 17.11. до 27.11.1936 г. комисията приема двете кули, независимо от трудностите на работата на дотикващите устройства. Впоследствие досилателя е заменен с верижен прибойник.

Към началото на Великата Отечествена война на въоръжение влизат 16 куполни установки МБ-2-180. От тях на БФ – 6, на ТОФ – 2, на СФ – 8, на ЧФ няма такива. Освен това, към 22.06.1941 г. шест кули МБ2-180 се намират на съхранение, тъй като строителството на батареите изотстава от производството на установките.

С началото на войната две установки МБ-2-180 са въведени в строй в Прибалтика. Освен това, 4 установки МБ-2-180 в хода на войната са въведени в строй на Тихия океан.

Освен това, на 25.09.1946 г., на нос Фиолент (близо до Севастопол) започва строителството на двукуполна батарея МБ-2-180. На 17.11.1951 г. тази батарея е реорганизирана в 330-ти отделен артилерийски куполен дивизион. През 1996 г. този дивизион е предаден на Украйна.

Към 1.01.1984 г. на батареите остават 12 кули МБ-2-180. От тях 4 на СФ, 2 на ЧФ и 6 на ТОФ.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000. ISBN 985-433-703-0. с. 965 – 966.
  2. Широкорад 1997, Двухорудийные 180-мм береговые башенные установки МБ-2-180.
  3. Широкорад 1997, 180-мм пушки.
  4. Широкорад 1997, 180/57-мм одноорудийная щитовая установка МУ-1.
  5. Скворцов А. В. Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“ (1926 – 1945). СПб, Галея Принт, 2005. ISBN 5-8172-0098-8. с. 30.
  6. а б Платонов А. В. Крейсеры советского флота. СпБ, Галея-Принт, 1999. ISBN 5-8172-0010-4. с. 36.
  7. Скворцов А. В. Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“ (1926 – 1945). с. 29.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „180-мм корабельная пушка Б-1-П“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​