152 mm морско оръдие Тип 41 – Уикипедия

152 mm/50 Тип 41
50口径四十一式15cm砲
История на производството
Производител Япония
Година на производство
1908 г.
История на службата
На въоръжение в Императорски военноморски сили на Япония
Характеристики на оръдието
Калибър, mm152
Дължина на ствола, mm/калибра7620/50
Маса на оръдието със затвора, kg8360
Маса на снаряда, kg45
Начална скорост на снаряда, m/s850
Скорострелност, изстрела/минута6 (теоретична)
Характеристики на артилерийската установка
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °-5°/+30° („Фусо“, „Конго“);
-5°/+55° („Агано“)
Ъгъл на завъртане, °+70°/-70°;
+150°/-150° (сдвоените установки)
Максимална далечина на стрелбата, m18 000
(„Конго“ и „Фусо“);
21 000 („Агано“)
152 mm/50 Тип 41 в Общомедия

15,2 cm/152 mm оръдие Тип 41 e корабно оръдие с калибър 152 mm от времето на Първата и Втората световни войни. Оръдието води огън с 45,5 килограмови снаряди на дистанция до 18 хил. метра в казематният му вариант и на 21 хил. метра в сдвоената куполна установка.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Тип 41 (наречен съгласно една от приетите в Япония от онази епоха системи за летоброене, 41 година от ерата Мейджи или 1908 година след Христа), по същество, е японска версия на британското оръдие Vickers „Mark M“, поставени като батареи на противоминния калибър на построения във Великобритания линеен крайцер „Конго“. Оригиналните оръдия британско производство получават в Японския Императорски флот обозначението „Mark II“, в същото време произвежданите от 1912 г. в Япония оръдия се обозначават като „Mark III“.

В края на двайсетте, началото на трийсетте години, по време на модернизацията на линейните крайцери от типа „Конго“ до ниво на бързоходни линкори, тези оръдия са заменени със 127 mm/40 Тип 89, а освободените стволове са изпратени за съхранение. По-късно част от тях е използвана за въоръжаване на крайцерите от типа „Агано“ а част е поставена на бреговите установки на остров Гуам.

В сдвоените установки на крайцерите „Агано“ ъгъла на възвишение на оръдията е доведен до 55 градуса, с цел използването им като оръдия за ПВО. Но тъй като системата им на зареждане остава непроменена, с ръчно подаване, скорострелността им не надвишава 6 изстрела в минута, което прави съмнително използването им като такива.

Установки на кораби[редактиране | редактиране на кода]

Линейни крайцери тип „Конго“ – 14 оръдия модел Mark II; 42 оръдия модел Mark III.

Линейни кораби тип „Фусо“ – 28 оръдия модел Mark III.

Леки крайцери тип „Агано“ – 24 оръдия модел Mark III в новите куполобразни установки.

Аналози[редактиране | редактиране на кода]

Британско морско оръдие модел BL 6-дюйма Mk XI

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • John Campbell. Naval Weapons of World War II. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „152-мм морское орудие Тип 41“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​