13-о основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ – Уикипедия

Тази статия е за училището в София. За училището в Перник вижте 13-о основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ (Перник).

13 основно училище „Св. св. Кирил и Методий“
Информация
СедалищеСофия България
Основаваненоември 1879
закрито януари 2013
ДиректорСия Димитрова
ПатронКирил и Методий
Навигация
42.7028° с. ш. 23.3211° и. д.
Местоположение в България София
Адресрайон „Възраждане“, ул. „Св. св. Кирил и Методий“ №63

13 основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ е бивше училище в гр. София, което от 2013 г. е закрито.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

През месец ноември 1878 г., по инициатива и под ръководството на видния български възрожденец Никола Беловеждов, жителите на квартал Драз махала решават да превърнат една изоставена полуразрушена къща в училище. Година по-късно, с отварянето на 4 класни стаи и направата на обширен училищен двор, се ражда новото начално училище, приело името на първоучителите Кирил и Методий за свой символ.[1] Така 13 основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ е сред най-старите училища в гр. София.

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

През 1889 г. е построена новата едноетажна сграда, специално проектирана за учебни цели. Но районът, в който е училището, се разраства бързо и особено след края на Втората световна война в тази сграда не е възможно да се поместят достатъчно паралелки. Поради това през 1949 г. е построена най-новата сграда, която съществува и до днес. В това училище над 60 години учители с възрожденски дух провеждат своите уроци. Всеотдайния труд на един от най-изтъкнатите просветни дейци и любовта към знанието и мъдростта го превръщат в едно от най-големите културно-просветни огнища на столицата.

Годините от най-новата история на училището са белязани, както от бурните обществено-политически промени, така и от съхранените вековни български образователни традиции. През 1988 г. се откриват първите осмокласни паралелки с разширено обучение на испански език, от 1992 година, училището получава статут на СОУ, с преподаване на езици от романската група, а от 1998 г. въвежда РЧЕО по испански език. Голямото разнообразие от езици – испански, португалски, френски, италиански и високо научно ниво на преподаването им е в основата на самочувствието на 13 СОУ, като прозорец към европейските и световни цивилизации. От 2008 то вече е ОУ.

Закрито е с решение на Столичен общински съвет от октомври 2012 г. и заповед на МОМН от 2013 г.[2] Сградата е предоставена за ползване от министерството на културата през 2013 г.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Беловеждов, Никола. Първата пушка за Априлското въстание. трето издание. София, Фодем ЕООД, 1994. с. 3.
  2. Регистър на закрити или преобразувани образователни институции в София
  3. Решение на СОС от 2013 г.