French
Deutsch130 mm артилерийска установка Б-2ЛМ – Уикипедия
| „Б-2ЛМ“ | |
 | |
| История на производството | |
|---|---|
| Производител | Ленинградски металически завод, Обуховски завод СССР |
| Година на производство | 1942 – 1953 г. |
| История на службата | |
| На въоръжение в |  СССР |
| Характеристики на оръдието | |
| Калибър, mm | 130 |
| Дължина на ствола, mm/калибра | 6581/50,6 |
| Маса на оръдието със затвора, kg | 5070 |
| Принцип на зареждане | Полуавтоматично |
| Скорострелност, изстрела/минута | 12 |
| Характеристики на артилерийската установка | |
| Възвишение (max) | +45° |
| Снижение (min) | -5° |
| Максимална далечина на стрелбата, m | 25,59 |
130 mm артилерийска установка Б-2ЛМ – съветска корабна двуоръдейна палубно-куполна артилерийска установка калибър 130 mm. Като артилерия на главния калибър се използва на лидера на ескадрени миноносци „Ташкент“ (проект 20И) и ескадрените миноносци проекти 30, 30-К и 30-бис. Тези установки са планирани и като въоръжение на лидерите проект 48.
Проектиране и изпитания[редактиране | редактиране на кода]
Тактико-техническото задание (ТТЗ) за проектирането на 130 mm куполна двооръдвйна установка е дадено на 15 април 1936 г. Ескизният проект на установката е утвърден на 19 октомври 1938 г. Техническия проект се разработва от ОКБ на УНКВД (по-късно ОКБ-172) и е утвърдено на 16 февруари 1939 г. Люлеещата се част на установката трябва да се произвежда от завод „Болшевик“, а останалите ѝ части – Ленинградски металически завод.[1]
Заводските изпитания на опитния образец на установката са проведени през юли – август 1940 г. в Ленинградския металически завод. Полигонните изпитания се провеждат на два етапа: от 4 декември 1940 до 27 януари 1941 г. и от 27 април до 27 май 1941 г. За времето на изпитанията са произведени 240 изстрела. По резултатите на изпитанията е дадена рекомендация да се приеме установката на въоръжение. Три куполни установки Б-2ЛМ са поставени на лидера „Ташкент“ към 8 юли 1941 г. вместо оръдията Б-13. Държавните корабни изпитания на Б-2ЛМ се провеждат на „Ташкент“ през юли 1941 г. в Севастополския залив.[1]
По време на спешната евакуация на корабостроителния завод № 198 (Николаев, Украинска ССР) са оставени пет куполни установки Б-2ЛМ.[2]
Производство[редактиране | редактиране на кода]
Серийното производство на установките Б-2ЛМ започва през 1942 г. в завод № 402 и продължава до 1953 г. на заводите „Болшевик“, Стерлитамакски машиностроителен завод и завод № 75 (гр. Юрга).[2]
Конструкция на установката[редактиране | редактиране на кода]
Ствола-моноблок на установката Б-2ЛМ има дълбока нарезка. Затвора е бутален двутактов, при дясното и при лявото оръдия затворите се отварят наляво; отварянето на затвора е ръчно. Оръдията имат отделни люлки. Люлеещата се част на оръдията е аналогична на оръдието Б-13. Механизмите за вертикална и хоризонтална наводка имат електрическа трансмисия.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Широкорад А. Б. Советская корабельная артиллерия. ISBN 5-85817-009-9.
- Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. ISBN 985-433-703-0.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- 130 mm/50 (5.1") B13 Pattern 1936 ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно 130 mm артилерийска установка Б-2ЛМ
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „130-мм артиллерийская установка Б-2ЛМ“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |