13,5″ морско оръдие Mark V – Уикипедия

13,5″ морско оръдие Mark V BL 13.5-inch Mk V
13,5" оръдия на линейния кораб HMS Thunderer
История на производството
Производител	Vickers Limited,  Великобритания
Година на производство	1909 г.
История на службата
Години на експлоатация	от 1912 г.
На въоръжение в	Великобритания
Войни и конфликти	Първа световна война; Втора световна война
Характеристики на оръдието
Калибър, mm	343
Дължина на ствола, mm/калибра	15 431/45
Тип затвор	Бутален затвор
Маса на оръдието със затвора, kg	7610 (оръдие без затвора)
Начална скорост на снаряда, m/s	824
Принцип на зареждане	Разделно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута	1,5
Характеристики на артилерийската установка
Обща маса на АУ, kg	600 000
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °	-3°/+20°
Ъгъл на завъртане, °	-150° / +150°
Максимална далечина на стрелбата, m	21 780 при 20° (L); 21 710 при 20° (H)
13,5″ морско оръдие Mark V в Общомедия

13,5 инчово морско оръдие Mk V е британско корабно оръдие с калибър 343 mm. Оръдието е разработено през 1910 г. от фирмата „Викерс“. С 13,5" оръдия от типа Mark V (по 10 оръдия в пет двуоръдейни кули на всеки) са въоръжени 12 линейни кораба от типовете „Орион“, „Кинг Джордж V“, „Айрън Дюк“ и (с по 8 оръдия в 4 кули) линейните крайцери „Лайън“, „Принцес Роял“, „Куин Мери“ и „Тайгър“. В годините на Втората световна война три оръдия от дадения тип са поставени на железопътни платформи.

Конструкция на оръдието[редактиране | редактиране на кода]

Каналът на ствола оръдието има дължина от 45 калибра (с 5 калибра по-малко в сравнение с 305-мм оръдие Mark XI образец 1905 г.) или 15 435 мм, дължината на нарезната част е 12 943 мм. Общата дължина на оръдието със затвора е 15 898 мм, стволът на оръдието тежи 76 тона.

В боекомплекта на оръдията влизат 567-кг фугасни и 635-кг бронебойни снаряди, теглото на заряда от нитроглицерин-пироксилинов бездимен барут към снарядите е равен, съответствено, на 132,9 кг и 134,7 кг. Началната скорост на снаряда при дулния срез съставлява 824 м/с. Каналите на оръдията след всеки изстрел се продухват със свеж въздух и въглероден диоксид. Насочването на оръдията по вертикала се осъществява с помощта на издигането на люлеещата се част от ствола от цапфите, а по хоризонтала – чрез завъртането на цялата кула по вертикалната ос с помощта на механизмите за хоризонтално насочване. Ъглите на насочване се задават на наводчика от артилерийския офицер от поста за управление на огъня.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

• Козлов Б. В. Линейные корабли типа „Орион“. (1909 – 1930). Самара, ИСТФЛОТ, 2006, 116 с. ISBN 5-98830-017-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• 13.5"/45 (34.3 cm) Mark V ((ru))
• base13.glasnet.ru ((en))
• Vickers Photographic Archives ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно 13,5″ морско оръдие Mark V

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „13,5″ морское орудие Mark V“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​