French
DeutschЯчинце – Уикипедия
| Ячинце Јачинце | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Ячинце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Средорек |
| Надм. височина | 477 m |
| Население | 106 души (2002) |
| Пощенски код | 1304 |
| МПС код | KU |
| Ячинце в Общомедия | |
Ячинце или Ячинци (на македонска литературна норма: Јачинце; на албански: Jaçinca) е село в Северна Македония, в община Куманово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Средорек. Селото се дели на две махали - Долно Ячинце на левия бряг на Крива река и Горно Ячинце на няколко километра на юг в северното подножие на планината Манговица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Ячинце е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Яченци е село, населявано от 246 жители българи християни.[1]
Населението на Ячинце е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 25 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ячинци има 48 българи екзархисти и 184 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционират българско и сръбско училище.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 10 къщи в селото до 1905 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия, останалите 26 никога не са били екзархистки.[4]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Яченци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 106 жители, всички македонци.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ячинце
Павле Младенов, сърбомански четнически войвода
Спас Ячински, български възрожденец, деец на Кумановската българска община[8]- Стойко Ангелов Николов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 6 скопска дружина[9]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 509.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 513.
| |||||||||||
