Янешево – Уикипедия

Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Яношево.

Янешево
Μεταλλικό
Стенопис на патрона покровител над входа на църквата „Свети Георги“
Стенопис на патрона покровител над входа на църквата „Свети Георги
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина174 m
Население371 души (2001)
Янешево в Общомедия

Янешево или Енешево (известно и с турската форма на името си Янеш, Янес, на гръцки: Μεταλλικό, Металико, катаревуса: Μεταλικόν, Металикон, до 1926 година Γιάννες, Янес[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 371 жители (2001). На хълм северно от селото е разположена църквата „Свети Георги“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 5 километра северозападно от град Кукуш (Килкис).

История[редактиране | редактиране на кода]

Праистория и античност[редактиране | редактиране на кода]

Край Янешево са локализирани пет големи археологически обекта. Янешево I (Α) е античният крестонски град Брагилос на хълма Буюк тепе на 1 km южно югоизточно от селото. В подножието на хълма е разкрито праисторическото селище Янешево II (Β) с останки от стени и повърхностна керамика. Янешево III и IV (Γ и Δ) са две съседни селища на хълм западно от селото. На 50 m на север от хълма има извор. Открити са повърхностна праисторическа керамика, следи от укрепления и къщи с каменно-глинена зидария от историческо време. Янешево V (Ε) е разположено край Хаджи Юнус (Ставрохори) и представлява праисторическо селище с трапецовидна форма. Открита е повърхностна керамика от бронзовата епоха. В 1996 година археологическите обекти са обявени за защитени паметници.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Янеш е представлявано от Серко, син на Пано и Манчо, син на Киряко.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Янешево (Janechevo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) със 100 домакинства, като жителите му са 484 българи.[4]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Янешево има 320 жители българи християни.[5] След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Енешово (Enechovo) има 320 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Янешево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. Българското население на Янешево е прогонено в България, а на негово място са заселени гърци бежанци. В 1928 година Янешево е чисто бежанско селище със 145 бежански семейства и 407 жители бежанци.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Янешево
  • Вано Георгиев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Ташев и Рума Делчева[10]
  • Гоце Христов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 3 рота на 13 кукушка дружина[11]
  • Иван Манолов (1863 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, ранен[12]
  • Илия Паунов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружин[13]
  • Кирил Георгиев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[14]
  • Неделко Попнеделков (1882 – 1960), български революционер и югославски общественик
  • Петруш Димитров (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[15]
  • Петър Динев (Петруш Динов, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 1 рота на 13 кукушка дружина[16]
  • Тодор М. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, овчар, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина[17]
  • Тодор Манолов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мончев[18]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 25 юни 2018.
  3. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 149.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 765.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 421.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 541.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 157.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 225.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 240.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 422.