French
DeutschЯнаки Паскалев – Уикипедия
Тази статия е за ксантийския деец на ВМОРО. За хрупищкия, вижте Яни Хаджипаскалев.
| Янаки Паскалев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 16 декември 1933 г. |
Янаки Ж. Паскалев, наричан Наки Доленарчето, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Паскалев е роден в градчето Хрупища, Костурско, в Османската империя (днес Аргос Орестико, Гърция), като баща им е преселник от Долени. През 1877 година заедно със семейството си се мести Ксанти и се занимава с хлебарство и кръчмарство. Неговият брат Никола Паскалев остава в Хрупища, където развива революционна дейност.
Паскалев участва в борбата срещу Цариградската гръцката патриаршия за установяване на самостоятелна българска църква и е сред дейците, които допринасят най-много за отварянето на българско училище, снабдяването му с русадие (разрешително), откриването на български параклис и издигането на сгради за тези две институции.
В 1899 година влиза във ВМОРО и е един от основателите на ксантийския революционен комитет през 1900 година и става негов пръв председател.[1] Заедно с Александър Филипов е начело на организацията в района. В дейността си е подпомогнат и от хрупищаните Щерю Брацелов, Панайот Михайлов, Аргир П. Димитров и Никола Балючев.[2]
За революционна дейност през февруари 1904 година е арестуван от властите и хвърлен в Костурския затвор.[3]
Брат му Никола работи като бакалин в Хрупища и също усърдно подкрепя дейността на българската партия в града, заради което е направен опит да бъде отровен. По-късно се присъединява към брат си в Ксанти.
Янаки Паскалев умира на 16 декември 1933 година в Ксанти.[4][5] Негов син е общественикът Сребро Янакиев.
Георги Христов пише за Янаки Паскалев:
| „ | В един град дето гърците по своето абсолютно мнозинство и по своите морални и материални сили, далеч надминаващи шепата придошли отдругаде български семейства... само българи като Накето със своите достойни другари сънародници, можаха да пробият път на българщината в това силно укрепено елинско гнездо... Кой поддържаше това му положение и го правеше неустрашим? Високият му национален дух, националната идея, пропагандирана искрено и усърдно от него и успехът на неговото дело.[6] | “ |
Семейството му доживява частичното освобождение на Егейска Македония през 1941 година. Киряк Шкуртов пише за него в списание „Илюстрация Илинден“:
| „ | Този голям българин, обаче не можа да види изгрева на толкова очакваната българска свобода и да ѝ се нарадва. Терзан, уморен и материално съсипан той почина преждевременно.[7] | “ |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 143, 160, 162 – 163.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 131 – 132.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 124, 195.
- ↑ Биографични данни от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 345.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 131.
- ↑ Шкуртовъ, Кирякъ. Братя Наки и Никола Паскалеви - Доленарови // „Илюстрация Илиндень“ XIV (9 (139). София, ноемврий 1942. с. 15.
