French
DeutschЮлия Берберян – Уикипедия
| Юлия Берберян | |
| Yulia Berberian | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава | .svg){kind=small} България |
| Родена | 6 октомври 1944 г. |
| Живее в | София |
| Кариера | |
| Сингъл | |
| Двойки | |
| Отборно | |
| Фед Къп | България (1968;1986 – 1987) |
| Информацията е актуална към 22.04.2010 | |
бележки | |
Юлия Манук Берберян е българска тенисистка от арменски произход. По бащина линия Юлия Берберян е потомка на преследвани в Османската империя и преселили се в България арменски прадеди. Майка ѝ е родом от Перущица.
След успешната си кариера като тенисистка, тя продължава да постига много добри световни резултати вече като треньор на трите си дъщери – Мануела Малеева (р. 1967), Катерина Малеева (р. 1969) и Магдалена Малеева (р. 1975), които достигат съответно до трето, шесто и четвърто място в световната ранглиста за жени – безпрецедентен случай за три деца от едно семейство.
Юлия Берберян завършва филологическо образование в Софийски университет.
По разпоредби на ООН за право на избор на ново местожителство като насилствено изселени от родните си места, през 60-те години арменците получават разрешение от комунистическия режим да напуснат България като политически бежанци. През 1966 г. Юлия Берберян заминава със семейството на баща си през Ливан за САЩ, но е единствената, която се завръща само след година от това поредно за арменците преселение[1] и се омъжва за младия инженер и баскетболист Георги Малеев.
Юлия Берберян е народен представител от СДС в XXXVIII народно събрание (1997 – 2001). Участва активно в изготвянето на Закон за закрила на детето и в приемането на Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен.
Тя е главен треньор в Тенис клуб Малееви.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Юлия Берберян е 9-кратна републиканска шампионка поединично (1962 – 1964, 1968, 1970, 1972, 1973, 1975, 1976) и на двойки (1962 – 1964, 1968 – 1975). През цялата си състезателна кариера печели 31 държавни титли. Четири пъти печели Балкански игри с отбора на България (1966 г. – Загреб, 1968 г. – София, 1972 г. – Букурещ, 1974 г. – Анкара).
Дълги години е капитан на отбора на България за Фед Къп, достигнал два пъти до 3-то място в света (1985 г. в Нагоя, след отборите на САЩ и Чехословакия и през 1987 г. във Ванкувър след отборите на САЩ и Западна Германия).
Друго[редактиране | редактиране на кода]
В края на 1997 г. семейството извършва първата по рода си сделка в България: с лични средства купува 21 дка общинска земя. В договора общината задължава семейството да закупи и предостави апартаменти в столицата.
Върху терена семейство Малееви построяват тенис клуб Малееви – уникално за България спортно съоръжение.
През 2001 г. някои медии започват кампания срещу Юлия Берберян и съпруга ѝ Георги Малеев за сделката с общината. Прокуратурата образува дело по обвинения за необявени и неплатени данъци около замяната на 15 апартамента срещу 21 дка земя в местността „Погребите“ в квартал Лозенец. Софийски градски съд ги осъжда условно през 2004 г.,[2] но през 2005 г. Върховният касационен съд оневинява Юлия Берберян и Георги Малеев като „граждани с отлични характеристични данни и безукорно поведение“, след като предходните две съдебни инстанции са произнесли условни присъди по случая.[3]
За нанесени морални вреди през 2012 г. Юлия Берберян осъжда държавата да ѝ изплати сумата от 10 000 лв. (плюс още толкова в натрупани лихви) за нанесени неимуществени вреди. Юлия Берберян дарява тези средства на учениците от Математическа гимназия „Д-р Петър Берон“ за участието им в конференция на НАСА в САЩ.
Юлия Берберян развива активна дейност в полза на обществото. Председателка е на Български женски съюз от възстановяването му през 1995 г. до днес.
Юлия Берберян е член на Настоятелството на Американския университет в Благоевград от 1998 г. до днес. Тенис клуб Малееви е от дългогодишните дарители на Университета. Със собствени средства Малееви предоставят стипендии на талантливи деца.
По време на протестите през 2013 – 2014 Юлия Берберян заема активна гражданска позиция и участва в почти всички шествия от 400-дневната протестна вълна и става един от символите на гражданското недоволство.
През 2021 година участва в инициативния комитет за издигане на кандидатурата на Лозан Панов на президентските избори.[4]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Профил в ITF
- ((en)) Профил в WTA
- ((en)) Списък с участия за Фед Къп Архив на оригинала от 2012-10-21 в Wayback Machine.
- Български женски съюз Архив на оригинала от 2016-04-22 в Wayback Machine.
- Юлия Берберян. Историята, която не знаем – webcafe.bg, 25 април 2015.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Юлия Берберян. Читателски Дневник: Нашата България – преди и сега // dnevnik.bg, 30 септември 2013. Посетен на 1 октомври 2012.
- ↑ „Берберян осъдена за укрити данъци“ – в-к Новинар, 07-02-2004
- ↑ Решение № 388 от 16 май 2005 г. на Върховния касационен съд в състав Румен Ненков и членове Елена Авдева и Юрий Кръстев.
- ↑ Централна избирателна комисия // www.cik.bg. Посетен на 26 ноември 2021.
